avva, аз ще се включа с "черната хроника". С една приятелка се подготвяхме заедно за сватби - ние в началото на май, те в края на май. При тях положението е много сходно с вашето в момента - непрекъснато се караха, нямаха общо мнение по нищо свързано със сватбата, разменяха си тежки реплики непрекъснато. Аз я попитах само "Защо се жениш сега?" Тя не можа да ми отговори. След време, по време на поредния скандал се разделиха - окончателно.
Хубаво е всеки да си зададе този въпрос сам за себе си. Прецени дали това е, което искате (и двамата) или го правите защото "вече е време, всичките ми познати се изпожениха, и т.н." Погледни назад и виж обстоятелствата при които сте взели това решение. Ако има дори нещо съвсем малко, което ви е притиснало с решението, то може да стане причина за много много съмнения.
Основен катализатор за избухванията ви в момента, най-вероятно се явява и развода на брат му. Не знам при какви обстоятелства се разделят, но съм сигурна, че са малко или много огорчени и с нетрезва и отрицателна емоция към брака като цяло. Нормално е тази емоция да се предаде подсъзнателно и на твоя годеник (предполагам че са в близки отношения с брат му). Когато едно прекрасно, в твоите очи, семейство се разпадне изведнъж, основите на доверието ти в брака започват да се клатят - факт! И вместо да застопорите това доверие, вие започвате още повече да го люлеете с безкрайните си и безмислени (по твои думи) скандали.
Помисли защо искаш да се жениш - защо сега и защо за този човек. Ако прецениш, че си струва, преглътни малко гордостта си и му позволи да се опре на твоята стабилност. Нека си анализира - анализирай с него, така лесно можеш да обърнеш резултатите от анализите в нещо положително, или да отвлечеш вниманието му от недостатъците на вашата връзка в момента.
Факт е, че жените са по-големи егоисти от мъжете, когато става в-с за взаимоотношения (макар че рядко си го признаваме) и няма да ти е лесно да прехапеш устни и да чакаш търпеливо докато той се успокои и затвърди желанието си да споделите живота си и да пристъпите към тази толкова важна част от него - създаването на семейство. Но щом искаш да бъдеш с този човек, трябва да се въоръжиш с много търпение - кой друг ще го подкрепи в тежки моменти и ще успокои несигурността му, ако не ти!

Стискам палци всичко да е само кризисен момент (и дано това да е най-тежката кавга, която ще имате) и всичко да се изчисти занапред. 

Инче,
ако питаш мен младежът никъде няма да ходи.
казал го е на инат, довечера ще е размислил

Ина както винаги е права! Аз само бих искала да добавя: Не употребявайте "тежки" думи или изрази ако искате да останете завинаги с него. Това е нещото, което се опитвам да правя и разбира се не е лесно. Но аз лично приемам нещата малко по-вътрешно и помня дълго обидите. Не бих искала хората до мен да се чувстват така. И някак ми се вижда безмислено да обидим макар и без да го мислим някой до който ще се гушнем след това.
Като четете това, не си мислите че съм постигнала златният баланс - това е просто мой принцип който се опитвам да спазвам, до колкото може.....

Миличка аз съм напълно съгласна с Ина-все пак не пренебрегвай факта,че тя е ПСИХОЛОГ по професия!
И за да ти бъда максимално полезна ще бъда и максимално откровена с теб!Ние сме с мъжа ми от 8г. и нещо заедно....много се обичаме,подкрепяме се и сме преживели много тежки моменти заедно....НО!И ние сме същите като вас -не сме огън и вода,а два огъня Верно,че като чели първите 2-3г. се стараехме повече и май ен се карахме така,но сега....леле мале!и ние като вас преживяхме същото, но не преди сватбата,а след, ама ние имахме само 2м. подготовка и сигурно за това...А след сватбата стана по-зле!И аз съм му казвала ужасни неща като "защо се оженихме?","няма да имаме дете докато не се научим да говорим спокойно!" и т.н.И съм стояла и съм си мислила какво ли не!а само след миг пак сме се обичали безумно и съм се радвала на късмета си,че съм го открила!вече се питам дали съм добре....Лошото е,че след сватбата нещата не се оправят,а даже напротив,но само ако имате големи очаквания,че нещо ще се промени и че няма да се карате,защото не е така!Вие ще си останете същите...само статусът ви ще е различен Така че не се вглъбявай наистина в конкретната ситуация,а помисли по-глобално!Така добре те разбирам.....
И да-определно му влияе и развода на брат му-дори повече отколкото сам предполага!за това мила помъчи се колкото и да ти е трудно да се въздържаш повече и да му покажеш,че вие не сте те!В момента той наистина се нуждае от сигурност,а всеки един скандал сигурно го разколебава и му всява съмнения..Така че най-добре не го оставяй да мисли и да се самонавива излишно,защото ще сгреши!той няма да мисли за вас,а за брат му и неговото семейство,а това не е добре в случая...Мен ако питаш се успокой,помисли трезво и му звънни да се сдобрите,бъдо спокойна и хладнокръвна,мила и разбрана!Даже може да му устроиш някаква изненада,накарай го да забрави за другите и да погледне на теб с други очи!Използвай факта,че си жена...И то каква!
Успех мила!И горе главата!

Не знам за Ава,но аз лично се чувствам по-добре и по-спокойна след всичко,което казаха момичетата!

А на мен ми се реве /да, знам,Инка-лимонче, че с рев не се оправят нещата, ама понякога ти поолеква да изпуснеш парата  /. Съгласна съм с всяка, ама всяка една ваша дума. Прави сте за много неща. Най-вече, че милото може и да не заминава, а дори да отиде за ден някъде, после ще си дойде. И аз искам същото. Ама ме тормози това люшкане насам-натам в отношенията ни. Не може в един ден да ти пращат невероятен емоционално зареден с любов и обожание смс, а вечерта да ти казват тежки думи, след което да те гушкат и да те целуват...И аз съзнавам,че в момента съм извадена от релси и не съумявам да върна нашата връзка в релсите. Не мога винаги да съм свръх силна... Уморявам се да бъда силна... Ох...ревнах..добре,че излезе колежката...

И да, разводът на брат му- ей така хоп, за един месец всичко гръмна, неподозирано от никого. Уж всичко изглеждаше наред, а се оказа,че са се наслоявали проблеми в отношенията и неговорене. Милото ми го изживя по-тежко и от брат си...Не знаеше на кой свят е. Чак майка му се притесни как му се отразява.

И знам, че обичам милото, и той обича мен, осъзнаваме, че сме един за друг...Не знам къде се преобръщат нещата. Не знам това началото на края ли е, или просто момент...Съмненията ми не са дали се обичаме, а дали ще съумеем да запазим любовта си и връзката си.

А Тонита, как да бъда нежна и разбрана, мила, като ми е толкова болно и не мога да мисля, камо ли да говоря спокойно...Аз да не съм от желязо,майка му с....

Ами като ти се плаче - ПЛАЧИ, нали е емоция и трябва да излезе навън.
В подобни моменти винаги се сещам за една мисъл на незнам кой си, но тя е следната "Хората открили непознато досега чувство, което правело нещата да изглеждат различни и хората да бъдат по-добри. Незнаели какво е то и как да го нарекат, и го нарекли ЛЮБОВ!" 
Ава, спомни си през сълзи за вашите различни неща, издухай нослето    да не се задавиш и пак давай със сълзите. Не се нагърбвай ти със задачата да връщаш нещата в релси. Това не е работа за един.
Аз лично не съм съгласна с предните мнения, че ти сега трябва да си по-силна от него за да се опира той на тебе и т.н. Защо така да трябва? Нима това, че нещо кофти се случва с неговия брат да не ти се отразява и на тебе ли? Не вярвам.И в този смисъл как точно трябва ти да бъдеш по-силната, след като и ти преживяваш нещо.
Лоша работа.
Във времето му е майката, чакаш да видиш какво ще стане. А вече ти, познавайки него и характера на цялата ви връзка си прецени дали да се обаждаш сега, или да чакаш до довечера у вас.Ама не те виждам как ще чакаш до тогава, честно казано.

Аз не казвам да е по-силната...ама се поствям и на мястото на момчето.По това,което пише АВА разбирам какво му е и ан него,тъй като и аз съм изживявала подобни неще и мога да кажа какво е чувството...наистина не знаеш къде си и в какво да вярваш,изнервен си и разколебан,сръвняваш всичко с другите около теб.И това неминуемо се отразява на отношенията ти,на настроението,на чувствата.....и ако този до теб не погледане по-трезво на нещата наистина може да се разделите за глупост,която след време отминава....Аз когато имах проблеми бях много лабилна и наистина бях крива и говорех неща,които не мисля,а след това се мразех за стореното и ставах още по-ужасна,а когато мъжа ми се изнервяше и той заради това и се впрягаше аз се ядосвах още повече,защото имах нужда просто да е до мен,да ме прегърне,да се посмеем даже,да ми каже"какво толкова,всичко ще е наред,нали сме заедно...",а като се мъчеше да ми прави анлизи и да намира свое решение на моите проблеми нещата се задълбочаваха...Та за това АВА ти дадох този съвет,защото се поставям и ан неговото място!Никой не е казал,че нещата ще са само бели или само черни...Знам,че и ан теб не ти е лесно,но понякога трябва да се редуваме в тези си настроения.И може би,ако го оставиш този път той да е слабия,той да е тъжния,а ти да си по-мъдрата,другия път ще е твой ред и той ще те успоки както подобава...Не съм сигурна разбира се дали съвета ми е правилния,но ако аз бях той щях да имам нужда от това и за това ти го казвам!
Дано се поуспокоиш малко,защото в такъв момент на човек какво ли не му минава през главата,а след време се пита как е възможно да се тръшка за това
Прегръщам те миличка и анистина ще е по-добре да си поплачеш-на мен наистина ми минава,а и е полезно-ще извадиш токсините навън

Ава, миличка напълно нормални са тези състояния. От една страна колкото и да е приятна подготовката около сватбата, малко или много изнервя и ако това се съчетае с по-тежък период в работата или в семейството, както е с развода на брат му, вече става непоносимо. Седни сама и спокойно помисли  - ти наистина го ли обичаш толкова много, искаш да създадете семейство, сигурна си в него и, че той иска също като теб семейство, деца, общ дом и щом всички отговори са да тогава не се терзай толкова много, това е просто период, който ще отмине и просто на този етап единственото, което трябва да направите е да намерите начин да се изтърпите един друг, защото и двамата сте много изнервени. И аз мисля като Ина, че не е необходимо за всяка сдърпване да се впускате в обяснителни разговори и сдобряване, защото това не са проблеми, които трябва да се оправят от двама ви, а просто емоции, избилина повърхността, нервно напрежение, което напъва по шевовете.  При нас, особено последните седмици, много на нагорнище ми дойде, от всякъде напрежение и в къщи и на работа имах чувството в един момент,че ме разпъват от всички посоки и при милото беше същото /преди изборите и работи в община/ и се случвало също като при вас от нищо нещо да направим. Единия каже или попита нещо, другия му се озъби. Дори в рамките на два-три часа заедно сме успявали да се скараме 4 пъти /бяхме излезли на заведение, за да се разсеем малко, но се прибрахме по-бесни отколкото преди това. Единственото удачно решение, което намерихме за себе си е да подминаваме тези изблици и размяна на остри реплики, без да се връщаме към тях, да се обясняваме и извиняваме, защото започваме да задълбаваме, а и започваш да ги запомняш и да ги мислиш по цял ден и да си навиваш на пръста. Тогава забелязваш и удоволствието от това да си сам, защото ако се усещате, че сте изнервени не се "навирайте" един в друг, не е необходимо непременно да сте нон стоп заедно, залепени един до друг и всяка минута да говорите и да правите нещо заедно. Наистина трябва да намерите своя начин да се изтърпите в този момент, без да плашите и да се стряскате, не е толкова страшно!   Стискам ти палци.
Май мноооооого дълго излезе  

Цитат на: tonitta в 27.11.2007 11:46

Никой не е казал,че нещата ще са само бели или само черни...Знам,че и ан теб не ти е лесно,но понякога трябва да се редуваме в тези си настроения.И може би,ако го оставиш този път той да е слабия,той да е тъжния,а ти да си по-мъдрата,другия път ще е твой ред и той ще те успоки както подобава...

Прегръщам те миличка и анистина ще е по-добре да си поплачеш-на мен наистина ми минава,а и е полезно-ще извадиш токсините навън

100% подкрепям Тони.
това е ключът да се редуваме в настроенията си, всеки трябва да се замисля в конкретната ситуация дали кой има нуйда от подкрепа и кой да подкрепя.
повечето двойки се карат и спорят и това е добре, защото по този начин се учат един друг на много неща и си казват много неща, но е истина, че често пъти в кавгата се казват неща, които не мисли, но ги изтрелваме на инат, за да нараним другия, защото ни е болно. Трябва да се внимава.
Ава, май повече те объркахме, отколкото да те насочим. Аз също смятам, че трябва да си поплачеш и аз много плача.
Но важното е, че тези неща се случват!
Прегръщам те виртуално и те моля да се успокоиш и после да разсъдиш трезво

Ами...преди малко милото ми звънна: "Слез на портала на фирмата."...и аз със свито сърчице...и той тръгва да шофира и не казва къде отиваме... и спря пред сладкарница "Неделя" и вика- "Знам, че имаш нужда да ядеш сладко сега." /щото ще ми идва, а тогава съм като... /
И после спря пред съвета- да сме запазвали датата /че предния път ни казаха, че е рано/. Ама от там ни пратиха да ходим в Общината, а картата ми не беше в мен. Накрая ме върна във фирмата, нацелува ме, усмихна ми се....и те така.
И сега папкам тортичка 
И се чудя довечера пък какво ще ме чака... ???  ???

Ииии...голям зор ми беше сутринта...а сега..щастлива съм,ама съм и малко напрегната...мина май поредната криза,ооофффффф Само дано не станат много поредни,чееее...... Леле, ужас...дано не стигаме до там...

Благодаря ви,момичета, за безрезервната подкрепа, без значение какво мнение сте изказали.

avva_stz цяла сутрин следя темата и сърцето ми се беше свило за теб / за вас  Радвам се да чуя, че сега си малко по-скойна макар и все още да не е отминала напълно "бурята" в сърцата и главите ви. И двамата сте премисляли цял ден ситуацията .... и единия направи първата крачка  любовта ви ви крепи и ще ви крепи занапред .... наистина много се радвам, че сега си по-спокойна и дано и вечерта бъде такава 

ееее браво на васссссссс  много се радвам !!!!

Авичка видя ли, че ще се оправите !!!

Мила Авичка,радвам се,че вече си малко по-спокойна!!! Хапвай си сега тортичката и довечера бъди спокойна!!!И хора обичайте се!!!

Деска,
супер призив, дано повече момичета се вслушат в него