Мила avva_stz на един дъх съм изчела всичко и тъкмо да тръгна да ти пиша и нета спира
в крайна сметка много се радвам че вече всичко е ок и сте се сдобрили

Цял ден и аз се каня да пиша а то какво станало - радвам се за вас и дано няма вече такива търкания и зле казани думи между вас 
  надявам се това да е било последното ти чудене за вашата връзка и не си го помисляй повече дори, а един съвет от мен ако искаш го приеми - не бъди толкова импулсивна /така разбирам от думите ти, а може и да греша/, а брои до 10 и тогава режи 
Но като си заслужава съм ЗА това да си кажеш  - за дупликите имам предвид 
И говори какво чувстваш

Успех АВА!!! 

миличка аз чак сега прочетох за твоите терзания и с много се зарадвах на поселдния ти пост такива кризкички и разправии са нормални миличка!!както и естествения им завършек те е споходил и теб днес!хората се изнервят и започват да бръщолевят неща които в нормално състояние на духа не биха си и помислили даже после им минава и ние с милото много сме се карали даже сме се сбивали  което не е за хвалба!но е факт съветът ми е каквото и да стане нека мине време нека отлежи!старата изпитана мисъл 'утрото е по-мъдро от вечерта" важи в пълна сила и за двойките!само че не се чака чак до утрото защото мъдостта идва по-рано  успех мила не се оставяй на нервите да те надвият защото сама виждаш какво се случва!!!

Дааа, момичета, май цаката му е в спокойствието. И в това да си дадем сметка, че все пак сме под някакво напрежение и има мисли, които щем-не щем трябва да ни минат през главата, докато се изкристализират.
Май не трябва да обръщаме много внимание на нещата, които си казваме в такива моменти, а да приемем, че са част от емоция, която за секунди е взела връх над любовта. Но да вярваме, че любовта надвива в крайна сметка.  А любов вечер и после сутринта...е те това всичко надвива...  

Авви4ке, 4ак сега видях какyв ек6yн се e разразил вчера. Радвам се много,  че вече си спокойна. Ако знае6 аз и Александъr в какви състояния изпадаме вече 7 години...просто 6те се по4уди6 за6то се женим. Ние сме в постоянен конфликт, на моменти е много стра6но с обиди и какво ли не, но явно сме такива. На6те познати са ни свикнали и даже умират от смях, за6тото от един момент на татук е коми4но, особено погледнато от страни.Това, което си написала за пътеката, все едно сум го казала аз. Не си мисли, че не сте се "нагласили" един към друг, според мен сте се намерили. Всяка двойка функционира по свой си на4ин. Вие сте от сравнително скоро заедно, 6те види6, че не6тата 6те се поизгладят и после няма да обръ6тате толкова внимание. Нали съм ви виждала, то е ясно,че се оби4ате
Много целувки и keep cool

момичета,
често нещата се казват на инат особено в двойки като нашата, които са постоянно и от дълго време заедно, трябва да се опитваме да се сдържаме, за да не се тормозим един друг

Цитат на: avva_stz в 28.11.2007 09:36

Дааа, момичета, май цаката му е в спокойствието. И в това да си дадем сметка, че все пак сме под някакво напрежение и има мисли, които щем-не щем трябва да ни минат през главата, докато се изкристализират.
Май не трябва да обръщаме много внимание на нещата, които си казваме в такива моменти, а да приемем, че са част от емоция, която за секунди е взела връх над любовта. Но да вярваме, че любовта надвива в крайна сметка.  А любов вечер и после сутринта...е те това всичко надвива...  

avva_stz  казаното от теб звучи много добре,стига наистина да успеете да го спазите.Пожелавам Ви много любов и колкото се може по малко такива ситуации.

Една приятелка все ми говори ,че преди сватбата човек много се изнервя и все се чуди това ли е човека и правилно ли постъпва. Аз мисля, че ако наистина обичаш човека и искаш да си с него , преди сватбата се претисняваш дали всичко ще мине както си планувал ,а не дали првиш верният избор.

Така е Ани, права си, ако не си сигурна защо ще се съгласяваш?Никоа не съм се съмнявала в човека.... дали е той или не...Пожелавам го на всички!

Цитат на: didi_vla1983 в 27.12.2007 14:20

Така е Ани, права си, ако не си сигурна защо ще се съгласяваш?Никоа не съм се съмнявала в човека.... дали е той или не...Пожелавам го на всички!

по някой път и другите хора започват да ти влияят !!!!  аз също съм нямала съмнения, че мъжа ми е моята половинка, но като обяви човек че се жени те питат: "абе ти луд ли си или какво? ако не е бремена защо ще се жените? " лично биологичния баща на милото който много добре знае от колко време сме заедно, а имено от 7 г. и от 4 живеем заедно ни попита "вие сигурни ли сте, че добре се познавате? " на такива хора какво може да им се отговори и малко или много те карат поне да се позамислиш???????????? а за притеснението, дали всичко ще мине наред е ясно има го и то в доста голямо количество?

Ами именно, не мисля, че след толкова време заедно (така е и в нашия случай) може някой, който и да е той и каквото и да ти каже да те накара да се съмняваш....Вие за толкова време сте имали предостатъчно време да прецените...А какво говорят другите без да мислят какво ти пука?

Ние с моя приятел сме заедно от 7 години и от 1 и малко живеем заедно. За тази една година няколко пъти говорихме за сватба, но той все отлагаше и на мен лека по лека ми се превърна във фикс идея че трябва да се оженим, но си мълчах и чаках. Бях не 100 ами 100000% сигурна и нямах никакви съмнения че той е точния мъж за мен и когато той най-после ми предложи(този август) и аз приех изведнъж нещо ми стана и такива съмнения ме налегнаха, направо полудях, стигнах до извода че не сме един за друг, че трябва да се разделим и т.н. Започнах да му търся недостатъци, хващах се за съвсем дребни неща като например защо си е сгънал дънките и ги сложил на рафт в гардероба, а не ги е сложил на закачалка. Луда история  Даже исках да се разделим за известно време да помисля. И тогава него го пратиха изненадващо в командировка за 1 седмица. Тези 5 дни ми подействаха отрезвително, като погледнах празното място до мен в леглото и изведнъж осъзнах че се държа ненормално и търся под вола теле както се казва. Сега съм абсолютно сигурна в избора си и до някъде се радвам че преживях това за да мога да оценя истински човека до себе си. 

Важното е, че си се осъзнала!И може би наистина, когато ни налегнат съмнения е най-добре да останем сами за известно време, за да помислим трезво!Имала си късмет май с тази командировка

Съмнения винаги има ! И преди и след сватбата... Ние сме заедно от 4 години, а от месец и половина сме женени и пак понякога се чудя какво правя?!
Това с командировките наистина помага . Аз да си призная не мога да издържам повече от десет дни заедно и понякога даже се радвам, че отпуските свършват. Имам си нужда през известно време да оставам сама. Не мога да си представя двойките, които живеят и работят заедно?! Не бих издържалаааа, ама на тях им завиждам за търпението, спокойствието и разбирането....

аз пък съм точно обратното, една нощ да го няма за мен е кошмар изобщо не мога да заспя - Луда работа