Сватбата на posum - 25.06.2011

[pink_panther]

Посумчеее, честити ви ДЕН! Пожелавам ви всичко най-най-хубаво и мнооооого щастие, разбирателство и дълъг семеен живот! 
Между другото в събота минах покрай една църква (тази в Кършияка) и видях една сватба и веднага се сетих за теб и дали не си ти в колата! 
Хайде, нареждам се и аз да чакам разказчето! 

[posum]

Благодаря ви, момичета, за пожеланията и съпричастността.
Всичко беше прекрасно, заслужаваше си всяка сълза, всички нерви, навехнат крак... 6 месеца подготовка, а отлетяха като миг...
Скоро ще напиша и подробен разказ.

[V_e_S_i]

Посумчееее, честита сватба и от мен! Аз малко късно се включва, че покрай рождения ми ден (26.06) нямах време да влизам тези дни! Искам да ти пожелая всичкото щастие на земята. Бъдете много влюбени и винаги си имайте доверие и се уважавайте! Чакам разказ и снимки!

[Миши]

Супер Посумче знаех си, че всичко ще бъде наред и че ядовете ти не са били напразно

[svekarva]

Радвам се за теб, важен е крайният резултат! 

[♥ Тiama ♥]

Честито на младото семейство! Желая ви много здраве, любов и семейно щастие Очакваме подробности за сватбения ден

[posum]

8 дена след сватбата, смятам, че е крайно време да напиша своя разказ.

Макар да бяхме започнали с подготовката от рано, на финала имахме още куп задачи, които трябваше да свършим. Последните 2 седмици преди сватбата бях в отпуск и мога да кажа, че това бяха най-кошмарните седмици за мен. Всеки ден съм ставала в 6-7 часа  се прибирах вкъщи около 21-22 часа... Навехнах си крака от обиколки и съм треперила дали няма да ми се отрази в деня на сватбата. Младоженецът не бе напълно облечен, имаше си костюм и ризи, но нямаше вратовръзка. Ние твърдо бяхме решили, че ще е с фишу, дори си бяхме харесали, но се оказа, че фишу се носи с елек, а той категорично отказа... За 2 дена обиколих почти всички магазини в града, (Пловдив), за да харесам вратовръзка. Вече се бях отчаяла, когато намерих! Точно такава, каквато искахме. Релефна, с флорални мотиви и сребристи нишки. Поканите пък раздавахме почти до последния ден и все още има хора, на които трябва да направя...
През тези 2 седмици трябваше да направя кутията за подаръци, книгата за пожелания, да измислим и купим подаръци за гостите, (в последствие нямахме ), да уточним украсата на ресторанта, да уточним менюто, да купим обувки за младоженеца и 2-ри за мен, да облечем и обуем татко, да се запишем в обредния дом, да купим украса за домовете и още кум нещица, които пропускам. Този абзац го пиша с предупреждение към бъдещите булки да не оставят нещата в последния момент.

Денят преди сватбата.
В деня преди сватбата вече съпругът ми беше на изпит. След това отидох да ми слагат ноктопластика (тук е моментът да вметна, че усещането след това е отвратително и ако не беше сватбата, никога не бих си сложила). През това време В. отиде до брат му, за да сканират наши снимки като деца (майка ми преожектира снимките в ресторанта). След това ходи да купува тишу хартия за украса, която не влезна в употреба. След ноктопластиката имахме среща с моя братовчедка, която прави платата с мезета у нас. Купихме с нея мезетата и се отправихме за вкъщи. Там гладих ризи и правихме разпределението на гостите, а В. и баща ми браха слънчогледи и са ги закарали в ресторанта, за украсата. След това отново потеглихме за Пловдив. Взех си декоративните слънчогледи за букета и оставихме такива за бутониерите, които съседката цветарка трябваше да ни направи. В Пловдив се срещнахме с момичето, което ми прави украсата на ресторанта, букета за мен и украсата за колата, дадохме ѝ цветята и отидохме на педикюр. Жената, която ми го прави беше ужасно груба и зле настроена. Държанието ѝ беше под всякаква критика, а педикюра според нея се състои в накисване на краката в сапун ТЕО, изрязване на ноктите и кожичките и почистване на ноктите. Аз очаквах да има отстраняване на загрубялата кожа от ходилата и след педикюра аз бях емоционално рухнала. Вместо красиви крака със стилен френски педикюр, аз имах намазани нокти с подобие на френски такъв. След педикюра отидохме да купим бонбони и ядки за почерпка, а аз из целия магазин ревах като магаре. За капак, когато отидохме в кумовете и те бяха скарани. Прибирайки се вкъщи около 21.30, аз рухнах. Такъв рев му дръпнах. Имах прекалено много задачи и прекалено малко време за свършването им. Съседката дойде до вкъщи да ме успокоява и каза, че на следващия ден ще оправи всичко. В. си тръгна около 23.10. Малко след това пих валериан, половин чаша бира и заспах...

Следва продължение...

[Миши]

Ох мило Посумче... надявам се само това да са били премеждията за теб и продължението да е много хубаво и изпълнено с много веселба. Чакам го с нетърпение

[Ивето]

Посумче направо щях да припадна та ти на сватбата си ли беше или на война? Дано продължението наистина е хубаво защото онемях.

[V_e_S_i]

О, милата ми тя! Как си се изтормозила преди сватбата С не търпения чакам да довършиш разаза и дано на следващия ден всичко да е било наред

[plesure]

милата.. то наистина си е било направо война. Но за умората и нещата които трябва да се направят в последният момент те разбирам много. Аз отпуска си взимам 4 дена само преди сватбата, с надеждата всичко да свърша, но имам усещането, че няма да стане. В крайна сметка каквото - такова. Ти недей  да ни оставаш в такова неведение, каакво бе продължението? Как се справи със всичко?

[svekarva]

Посумче, ти си боец! Понякога се случва така, трябва да се избират приоритетните неща, другото да отпада. Важното е, че всички тези неприятности ще бъдат забравени и ще има да се смееш, когато ги разказваш. 

[posum]

Продължението!
В деня на сватбата се събудих в 8.45ч. Спокойна (явно остатъчно действие от валериана)! Излежавах се 15 минути и след като станах, закарах роклята и леля ми на гладач. Вкъщи цареше празнична еуфория. Съседки, приятелки на майка, се трудиха за украсата на двора. В 9.30 ч тъкмо седнах да закусвам, когато майка ми се обади, че фризьорката ме чака. Двете с нея бяхме при 1 фриз, нейният час беше от 9, а моят трябваше да е от 10, затова бях спокойна, че имам време. Успях да си гризна 1 гризка и за отрицателно време си измих зъбите, лицето, облякох се и с приятеля фотограф, който дойде от София специално заради сватбата ни, потеглихме с мръсна газ и свистене на гуми към фриз. Тук е моментът да спомена, че бях забравила да си купя фиби и мислих преди фриз. да отскоча до 1 магазин, но не ми остана време. Добре, че фризьорката се беше запасила.
Там се срещнах с майка, изобщо не ѝ харесах прическата в първия момент , тъкмо довършваха грима ѝ. Там беше и съседката, бе, все хубави хора . Правенето на прическата отне 2.30 ч. В процеса на разговор и правене на косата, установявам, че съм забравила фуркетите с перли и булото . Донесоха ми ги, добре, че живеем в малък град и разстоянията не са големи. Не бях очарована от прическата си и не се получи това, което исках и което бях показала на снимка. През това време на няколко пъти ми звънеше телефона - не могли да се свържат с брата на В., питаха ме за големината на букета...  А аз се опасявах, че ще ми падне батерията, защото с В. ползваме една част за зареждане към зарядните, а той я беше взел.
Гримът ми го правиха в салона на фриз. Бях в керемидената гама, макар да нямах нищо керемидено като цвят на сватбата. Така ме виждала гримьорката. Предвид острата ми реакция при завършена прическа, преди да се видя, ми каза няколко встъпителни думи . Добре бях. Тук някъде дойде кумата и... др булка. Егати и късмета . Дори имаме снимка заедно, че и с еднакви прически сме щели да бъдем.
След гримьорката отскочих до маникюристката, която криво-ляво ми оправи френския и изпили загрубялата кожа. Не ми взе и стотинка. Вече бях спокойна, че ще имам хубави крака за снимките, хихи.

[posum]

Вече беше станало 12 и нещо и ние с фотото се забързахме към нас, защото той трябваше да се премести у В. Най-най-най-добрият баща на света закара фотото до В. По това време Яков ми се обади, че е в града и как да се оправи за нас. Ориентирах го и реших, че е крайно време да се чуя с В. Досега не се бяхме чували. Каква беше изненадата му, когато ми каза, че вижда баща ми. Той не знаеше, че нашият приятел ще бъде докаран от татко. Добре бил, чувствал се леко напрегнат... Нямам спомени от разговора ни.
Аз също започнах да чувствам напрежение. Имах да напиша 2 табели и правих планове това да го свърши съседката, но тя избяга, та аз си ги писах. През това време Яков пристигнал вкъщи. По не знам си каква причина аз слезнах до баба ми (тя живее в пристройка до голямата къща, свързана с общо остъкление), когато го видях, че снима украсата. Платата с мезетата бяха при баба ми и бяха толкова красиви, че се разплаках от умиление. Братовчедка ми се беше справила чудесно... Тогава заваля дъжд. Ама като из ведро. Уж бях оптимист за дъжда в деня на сватбата, но се сетих, че съм с шлейф и оптимизмът ми се изпари неусетно. Бях готова да ревна, от напрежение, естествено. Яков ми обеща, че на извеждането ще грее слънце. Така и стана . Докато закусвах, рисувах табелите, а Яков снимаше. Майка не беш епроспуснала да му се скара, че е мн нахален и обикаля навсякъде. А! И да спре да си вре големият обектив във всички стаи .
Около 14 часа дойде съседката, която ту  идваше, ту си тръгваше, защото беше крайно време да се обличам. Не успяхме да отрием бельото за сватбата, за което обикалях ДВЕ СЕДМИЦИ и се наложи да съм със старо . 3 дена след сватбата... прашките се появиха . То беше 1 ровене, 1 пребъркване на шкафовете... А аз умирах от смях. Когато си облякох кринолина извиках на Яков, че съм готова за снимките, а майка беше в шок, че ще ме снима гола. Баба и съседката ме обличаха. Баба навърза връзките, а съседката помагаше. Леле, колко време им отне само... Яков обикаляше като спътник около мен. Пеперудки започнаха да се обаждат в корема ми. Май започнах да осъзнавам, че АЗ ДНЕС СЕ ЖЕНЯ . Гостите започнаха да пристигат. Докато чакахме В. да дойде, Яков ми направи фотосесията, от която шефката на майка ми изобщо не беше очарована, тя твърдеше, че трябвало да бъда ред гостите, да, бе, да. Дойдоха моите красиви шаферки. Наистина бяха мн, мн красиви и нежни.
По това време видях колата на брат му с байряка и като ревнах. Помислих си, че са дошли. В този момент емоцията, която изпитах беше толкова силна, толкова мн се вълнувах, че не успях да запазя самообладание. Оказа се, че фотото и видеото са избързали напред. Видеото ме кара да размятам пердета, да го гледам влюбено и да му пращам целувки, когато... чух клаксоните. Леле, тогава, наистина тогава вълнението е огромно. Имам снимка точно в мига, в който чувам клаксоните. Тя изразява цялата палитра от емоции, които изпитвам в момента. Чувството е неописуемо. Майка дойде да ми даде кураж, но вместо това и 2-те се разревахме като магарета. После си духах носа, а Яков викаше "Не грима, не грима!". Късно е, чадо.
Кумата ми не я пуснаха на пътната и съответно влезна малко преди В. Разцелувахме се с нея, даде ми букета и взе да ме забулва. На четвъртия път, точно, когато ме дозабулваше...
Бях предвидила изненада за В. по пътя му към мен. На всяка 2-ра стълба до 2-я етаж да казва защоиска да се ожени за мен. Оставила бях братовчедка ми и на братовчед ми жената, но той минал като хала през тях и те се спогледали шашардисани. Незнаеща докъде е стигнал, при четвъртото забулване, тъкмо казвах на момите, които стояха като изтукани в хола да затворят вратата, когато В. се появи на вратата с думите: "Слънчицееееееееееееееееееее"...
Следва продължение...

[Миши]

  хайде давай и следващата част, защото седя на " тръни" кадето се казва за да разбера края ( и аз малко като бабите клюкарки  ). Много е хубав факта, че имаш снимка, която е запаметила момента на вълнението и нетърпението да зърнеш любимия. И да не забравиш снимчици