това ми бяха емоциите от продължението. Насълзиха ми се очите като разправяше как от умилейние си се разплакала от труда и старанието на баба ти, и веднага след това прихнах "да спре да си вре големият обектив във всички стаи". Добре го е казала

Чакаме продължението на продължението! И снимки!

Продължениееееееее!!!!Чета разказ след разказ и чакам с нетърпение следващата част 

Posum, като Шехерезада си - спираш на най-интересното място и продължаваш чак на другия ден

Mи, на медена 10-дневка сме .
След като В. ме слънчаса, влизайки при мен, аз станах (а бях седнала царствено) и се разцелувахме.
Започна търсенето на обувката. Той беше виждал сандалките и знаеше какво търси, обаче все пак му напомних да провери дали не съм си купила други. Като вдигна роклята, видя, че съм по пантофи .
Бързо намериха обувката. Бях си я залепила за крака. Тъпото е, че в суматохата съседката и братовчедката ми подадоха левия сандал, а аз бях планирала десния за търсене, защото имам пръстен на десния крак (от 5 години). Сетих се 4 дена след сватбата. През това време наприиждаха негови роднини в стаята. Той Не ми подари цвете, защото си мислил, че букетът бил за тази цел, не подарил цвете и на кумата . Почти съм сигурна, че свекърите имат пръст в това. Напълни ми обувката доволно с парички, 270 лв изкарах. После си чукнахме в хола с нашите и аз шушукам на майка да даде бутониерите. Тя ме шокира с отговора, че цветарката не получила цветя и нямам бутониери за В. , за кума и кумата. После си чукнахме за наздраве с родителите ми и татко се нареди да ме извежда. КАто го видях разкопчан без сако и вратовръзка, веднага му скръцнах със зъби да ходи да се привежда в нормален вид. Цъфна ми само с вратовръзка и аз му казах, че докато не се приведе в нормален вид, не излизам от вкъщи. Колко бързо се върна и със сакото на себе си... Тръгнахме, а след мен 3 шаферчета ми носиха шлейфа. Нямахме предаване от баща на съпруг, защото В. се беше кордисал до входната врата, аз бях с було и сме го подминали ми, той пък да се обажда, някой му е виновен като че ли. Изиграхме 1 хоро, цялата махала ми викаше "браво" и че съм мн красива. Натоварихме се на колата, майка ни лисна менче с вода и потеглихме...

Следва продължение.
Сега отивам да будя съпруга.

Хахаха, на всяка сватба се случват "весели" неща, но гостите не знаят какво е трябвало да бъде и си мислят, че всичко е по план! По филмите винаги правят репетиции, но въпреки това и там все нещо се обърква. Сигурно така трябва да бъде - да се помни с усмивка...

оф Посумче като те четох как си се развалнувала заради класоните и се сетих, че тогава аз имах нужда мойта шаферка да ме държи и си спомням само как съм й стиснала ръцете, така че пръстите й бяха побелели, пък тя ми вика: оооп пръстите, пръститеееее! и после като Той влезе при нас, никога няма да забравя лицето му, само заради тази физиономия съм сигурна, че винаги ме е обичал оф развалнувах се така се радвам за вас, макар че и малко спънки е имало, след време ще си спомняш за тях с усмивка, аз вече го правя

Посумче чета те от началото и чакам всеки следващ разказ с нетърпение и  ама от радост и вълнение, браво мила било е много хубаво и весело

Посумче, много вълнуващ разказ, изпълнен с толкова много емоциии. Като чета и се чудя, какво ли ще забравя и аз на сватбата С нетърпения чакам да видя снимчици

Развълнувах се и аз.
Посумче, и аз се нареждам на опашката с чакащи поредния вълнуващ разказ.  Изцяло заставам зад казаното от once_upon_a_time  , ти си нашата Шехерезада
Чакам следващата част

Посумче, наистина си нашата Шехеразада! Супер вълнуващ разказ и на места ме избива на смях, на места сърчицето ми се свива!  Хайде чакаме новата серия! 
И приятна медена 10-дневка!!! 

Имам огромна молба - довърши разказа си утре, че после заминаваме за 2 седмици и ще съм без нет. Ще умра от любопитство!!!! 

Нека продължа.
Преди това малко вметки, за които се сещам сега.
Бях ужасно жадна след хорото. Братовчедка ми 2 пъти тича да ми носи вода. Запасете се с достатъчно вода и в колата.
И повеждайки хорото, никой не се сети да даде байряка на татко, после мой братовчед го замести и аз се скъсах да викам, докато някой се трогне да го даде.
Аз едва се намуших с роклята в колата, а колата ни е голяма и просторна, уж. Докато колата обръщаше, аз махах на всички и те ми махаха, леле, чувствах се като принцеса. 
На фотосесията времето беше на 100% с нас: облачно и духливо. Най-доброто време за снимки. Много от идеите не успяхме да изпълним, защото самолетът, на който се снимахме, беше омазан със смазка, а аз нямаше как да се кача без да се нацапам. Част от аксесоарите се оказаха в организирания транспорт, не при нас. Въпреки всичко, мисля, че се получи добре.
Снимахме се и в 1 нива. Там имаме мн хубави моменти.
Свекърът още рано-рано започна да призвънява на брат му да сме тръгвали, защото гостите чакали. Не че сме му обръщали внимание, а и да бяхме отишли там, кел файда, след като жената от ГРАО дойде около 18:10, а ние чакахме на входа за градината поне от 5 минути.
Та, пристигайки пред ресторанта, управителката ни посрещна. Започна 1 разтоварване на багажа от колата. Ние си чакахме пред стълбите... Дойдоха шаферчетата, и с тях чакахме... Докато се натуткат всички, да се подготвят питите, халките, чашите, шампанското, имах чувството, че ще колабирам от глад. Когато ни дадоха знак, тръгнахме към мястото за ритуал. Кумът, аз и мъжкото шаферче, отзад 2-те момиченца ми носиха шлейфа, а зад нас, В. и кумата.
Ритуалът не е толкова тържествен, колкото си го представях. Когато трябваше да кажа "да", си мислих да кажа "може ли да си помисля", но сигурно щеше да има припаднали и не го направих. А когато си слагахме халките, аз умишлено спрях, за да имат възможност да ни снимат и снимката е чудесна, В. не спря и пръстите ми са излезнали ужасно на снимката... за следващия път ще знам.
В. грабна по-голямата част от питата. Но имаме снимка как той я е хванал по средата, а аз: стратегически, накрая. Жената от ГРАО за малко да забрави да ни каже да се целунем и добре, че я питахме, иначе щяхме да си останем ненацелувани.
После се поздравихме с родителите. Аз застанах до свекър ми и му казвам: "Чичо Кольо..." а свекървата ми заяви, че той вече не е чичо Кольо . С майка и татко се прегръщахме и ревахме, просто нищо не успяхме да си кажем. Емоцията е много силна в този момент.
След ритуала се снимахме с гостите, докато др се настаняват.

Следва продължение.

Мноооооооооого ми е интересно да гледам снимки и чакам с нетърпение 

наистина стана като Шехерезада, и аз като всички останали чакам с нетърпение продължението и много се вълнувам     все едно и аз съм там
посумче много интересно разказваш 

Чакам продължение на разказа,а сега вече ме заинтригува и с фотосесията  Чакаме снимкииии