На мен ми прилича повече на разказ на Чудомир- родна къртинка, която ме кара да се смея от умиление. Браво за чувството за хумор!

Извинявам се- картинка, не къртинка 

Така, да завърша разказа си.
Снимахме се с приятели и роднини, неговите колежки дойдоха да се снимат и единият му брат заедно с жена му се намърдаха с колежките. Каква работа имат те там ? Мислих да ги изгоня, но в крайна сметка не беше моя работа да се занимавам с тях и да ми се скофтя настроението. Просто ще ги изрежем на снимките.
ДЖ Алекси направи невероятно посрещане. Първо влезнаха свекърите (на които гостите само ръкопляскаха), после татко и майка (като освен аплодисменти имаше подвиквания и подсвиркания), а татко маха на снимките като звезда, кумовете също минаха под бързни аплодисменти и подвиквания и после ние. Т. к. кумата беше подготвила късметчета, а не разбрахме кога тр да ги хвърли, по-голямата шаферка вървеше пред нас и ги хвърляше, а малката ми носеше шлейфа. Спрях се по средата на пътеката, а тр да се спра в началото, добре, че Яков ми е опули и разбрах намека .
Чупихме пита, пак по-голямата част се падна на В. Чукнахме си с кумовете и Алекси каза, че който го изпие първи, неговата дума ще се чува. Ооо, какъв стимул имах само. Първа бях, а Алекси каза, че моята дума ще е последната и ще повтарям само :Да, мило, както кажеш."  Свекървата ни захрани като Алекси каза, че му е чудно на кого ще даде първи, на маминото синче или на снахата. НА мен даде. После аз натъпках по 1 голям залък в устите на майка и свекървата, да им ги запуша . Алекси даде думата на свекървата, която чете стихотворение, после на майка, която ни беше написала такова пожелание, че се разревах, кумата и тя. А майка го чете от картичка, която е в тон с тоалета ѝ.
Аз така изшутах менчето, че то се изкриви. Всички цветя излезнаха.
Като се настанихме, Алекси даде думата на кума, който, милият, така се беше притеснил, че сричаше като първолаче. Даде думата и на кумата. Даде ни 3 бутилки, за 1-то дете, за сребърна и за златна сватба. Имахме и изненада, подготвена от тях.
Първият сватбен танц беше мн вълнуващо преживяване. Бяхме купили пистолен за сапунени мехури и съпругът на моя братовчедка обикаляше около нас и стреляше, направих знак на съседката да ни хвърля и снежинките от перфоратор, събирани цяла година. Аз прилично се нагърлтах с тях, а колко имах при бюста, ме е срам да кажа . Имахме поздрав и за родителите, песента я избра Алекси, хубава беше, но не си я спомням. Като получим видеото, ще кажа.
Първото хоро го поведе кума, който се учил да играе хоро предната вечер. Добре се справи момчето. Явно Алекси не беше наясно, че имаме байряк и го накара да играе с моя букет, а после братовчед на баща ми поведе хорото с байряка. Това не беше проблем и в никакъв случай не го отчитам като пропуск или грешка на ДЖ. Мн се измъчих на хорото с шлейфа. Постоянно го настъпвах, жената на 1 ми девер и тя, голям кошмар беше. След хорото имах поздрав за най-най-добрият татко на света. Милият, разрева се от умиление... И купонът започна .

Хейй Посумче най-накрая завърши своето чудесно разказче. И като всяка приказка завърши с happy end за което поздравления. Заслужалао си е цялото това притеснение.

Стана голям купон, а аз мн се притеснявах дали ще има хора, к да танцуват. Имаше. Моите роднини бяха по-танцуавални. И В. танцува Никога не съм предполагала, че може да танцува.
Времето мина толкова бързо, че когато Алекси ме дръпна да започваме с ритуалите по хвърлянето на букета, тефтерчето и тортата, аз не вярвах, че е станало 23 и нещо часа.
Рязането на тортата и последвалото захранване беше културно, без да се омазваме до ушите. Мн се радвам, че го избегнахме.
Обикаляхме за наздравица, а толкова бях против. Всъщност, мина бързо и безболезнено. Когато ние тръгнахме да обикаляме, свекърите обикаляха техните гости и изобщо не обърнаха внимание какво става. Мн тъпо се получи, а Алекси обяви какво следва. Казах на В. че няма да ги чакаме, да висим 5 минути до масата на родителите щеше да е тъпо и безсмислено, затова през това време обиколихме младежката маса. След като се върнахме при свекърите, свекървата извади кутия, в която се слагат бижута и показно ми окичи на врата дебел синджир, за който имах съмнения още тогава, че е тенекийка. Така се и оказа . На рождения ми ден ми подари гривна, уж сребърна, която също се оказа тенекия (водих ги и двете на бижутер). А на другата си снаха за сватбата е подарила истинска златна гривна, а по поводи - сребро. Ужасно обидена и огорчена се чувствам. Самата свекърва се кичи със злато и сребро, защо очаква, че аз ще се радвам на тенекии?  Защо на едната снаха се подаряват благородни метали, а на мен боклуци? А ние със съпруга ми сме тези, които редовно ходим на помощ у свекърите, защо така се подигра с мен? И тази жена държи да ѝ казвам "мамо" . Веднага се обадих на оператора и го помолих да изреже тази унизителна част от видеото.
В общи линии е това. 6 месеца подготовка, сълзи, притеснение, обикаляне само за 1 миг. Буквално миг. Не вярвах, когато минали по този път ми казваха, че няма да усетя времето, а е точно така. Радвам се, че имах възможността да изживея този миг. Всеки трябва да усети тръпката, притеснението, трепетното очакване... За 1 миг аз бях принцеса и бях такава, каквато винаги съм си мечтала да бъда.
Благодаря на хората, които помогнаха да сбъдна мечтата си, които ме подкрепяха, напътстваха, съветваха и които правеха всичко, за да бъда щастлива! За най-най-добрият баща на света!!!

Сега няколко думи за ресторанта. Според гостите предястието и основното са били топли, на което много държахме. Салатите бяха прясно нарязани, а напитките - студени.
Обаче, девер ми казал, че още в началото на тържството жена му искала водка, а сервитьорът казал, че водката е в ограничени количества, а не беше.
Ние, аз, В. кумът и кумата почти не бяхме яли и когато си тръгвахме майка помоли да ни сложат храната в тарелки, Надя, управителката се нацупи. Предварителната уговорка беше, че ВСИЧКО, каквото остане, ни се връща. Никакви ядки не ни се върнаха, а гостите казаха, че има мноооооого останали по масите, както и мезета, тортата беше 120 парчета, ние бяхме 98 човека всички, торта не ни се върна, гостите казаха, че в не са изяли всичко от основното, направиха ни проблем и не искаха да дадат ненаръфаната храна. Накрая свекър ми взели 1 торба де. Доколкото разбрах и с алкохола имало проблем.
Накрая останах мн разочарована от тях. Всичко беше чудесно, до момента, в който искахме да си спазят уговорката. Това са дребни неща, но все пак, имайте го предвид, бъдещи булки.

Как да кача снимки и да им сложа парола? Става въпрос за този албум, във форума.

Посумче, и финалът беше страхотен!!!  Ако има конкурс за най-интересн сватбен разказ - първа си! 
Виждам, че с се справилас аблума. Обаче няма общодостъпни снимки.  Исками се да ги видя. Ако не е нахално. 

Нямам снимки още. Чакам да разбера как да сложа парола.
И не, краят не е хубав. Не ми се искаше да се оправдае очакването ми, че свекървата ми е подарила танекии.

Posum, разбирам огорчението ти, но това не са най-важните неща - най-важните сте вие със съпруга ти и чувствата между вас. Не запомняй сватбата си с тенекиите и невърнатите ядки, а с любовта, емоцията, вълнението..... това е истински важния край и според мен той наистина е щастлив Затова - усмихни се, радвай се на хубавото и.... дай и ние да се порадваме на снимките

Посумче, имах предвид, че ти си много щастлива от сватбата си и въпреки дребните ядове си се чувствала така както си мечтала!  А на тенекиите гледай точно като на дребни ядове! По-важното е, че финалът наистина е бил хубав - а именно, казваш че си се почувствала принцеса и си щастлива! 

Посумче, колкото по- бързо забравиш за тенекиите, толкова по- добре! Представям си каква "плесница" е било това за теб...но ти си от хората, които могат да гледат от веселата страна на нещата. Сигурна съм, че за всяка годишнина твоето момче ще ти подарява красиви истински бижута. Сега се радвай на хубавите снимки на Яков /няма начин да не са/ и на това, че усилията ти по подготовката на сватбата не са били напразни.

Посумче, не ги мисли тия работи с тенекиите - гледай ти да си добре с мъжа ти и да се обичате много!

Да знаеш, че това е най-интересния сватбен разказ, който аз съм чела до сега! Нареждам се сред желаещите да видят снимките!

Посумче, най-накрая дочаках и аз края на разказа. Наистина се беше превърнала в Шехерезада Радвам се, че сте си изкарали толкова добре, а "тенекиите" не ги мисли толкова. Важни сте ти и съпругът ти Аз също много бих се радвала, ако ни покажеш някоя и друга снимчица...

Посум, не се ядосвай за "тенекиите". Неприятно е наистина, учудва ме отношението, но явно има и такива хора. Важното е ти и съпругът ти да сте щастливи, да се обичате и да не позволявате да развалят "вашата приказка". От сърце желая ви желая много щастие и любов!! (И поздравления за сватбения разказ  ) Чакаме снимки!

Ето че се прибрахме и успях да дочета края. Ужасна си - в своите медени седмици си мислех за теб, а не за себе си  все се чудех какъв е края на разказа, а нямах възможност да влезна в нета.

Присъединявам се към всички момичета, знаеш че сме прави - тенекиите са дребна работа. Каквото - такова. Или го забрави (което е най-добрият вариант) или й го върни на следващият й повод (ако това ти достави удоволствие и не се притесняваш от негативна реакция от страна на съпругът ти)

Днес ви е празник - вече цял месец съпрузи! Желая ви да си изкарате чудесно, много романтично и любовно