Бебеправенето и Емоциите - как се справяме с неуспехит

[BeRa]

Всеки минава по този път и самоконтрола определено е много труден. Аз бях супер спокойна като започнахме новите опити, но явно понеже знех че няма как да е станало, понеже все имахме възможност да правим опити когато овуто не е на лице. Тоизи месец обаче сме по сериозни от всякога и пак започнах а си мисля само за това. Не се психясвам или да се навивам излишно, но си мисля. Мисля си дори, че не трябва да го мисля, а с това пак го мисля...мисля си колко го искам, а на моменти дори че може би не го искам, понеже не съм сигурна дали ще се справя, което пък е повече да ме откаже да го мисля...абе...разбрахте ли нещо...   голямо обяснение му праснах...

С две думи...сложно е...факта че го правиш с цел няма как да ти я избие от главата, или ако се постигне да несе мисли за това...то е за кратко.

Но както и да е...аз ше си го мисля, па то нека си стане когато реши  

Моя мъж този месец много ме учудва   страшно се е надъхал и го виждам как дава всичко от себе си за да стане. Братовчедка ми е бременна в 4-ти месец с второ детенце и си говорихме миналия месец с нея. Каза че не си е следяла никога нищо...сега като започнали да действат за второ просто правили секс през ден и на 3-тия месец станало. Може би и от там милото се надъха и решихме и ние да пробваме по тази схема, сега като имаме повече време, единствено тези дни където се съмнявам горе долу че е ову ще действаме 3 дни последователни и после пак през ден, па да видим.
Хубаво е да видиш, че мъжа до теб е с теб в този момент и вместо да се отдръпне той се мотивира повече. Само не знам ако този и другия месец не стане дали ще продължава да е толкова мотивиран или пак ще вземе да ми говори тия от сорта че като реши да става и с един път ще стане...да ама егати късмета дето трябва да имаш чче да уцелиш момента  

Абе...сложна е много.
Споделете как е при вас с влиянието на бебеправенето в/у съпруга.

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

[zvun4e]

BeRa, аз съм също като теб! Знам, че не трябва да се мисли, а само това мисля. Знам, че колкото повече го мисля, толкова повече едва ли ще стане и пак същото... Мъжът ми е винаги и постоянно навит Все му се прави бебе Притеснен е, но не се отпуска, стиснал е гащите и само ми дава сили! Ох, как си го обичам! Когато миналата седмица стана спонтанното нещо... (дори не искам да имам мисли,свързани по някакъв начин с тая дума) той ми каза, че явно и при двама ни всичко е наред и само да ми спре какво ме чака Много е важно да се подкрепяме! Ние сме 11 години гаджета и от няколко месеца женени, просто сме си най-добрите приятели и сме свикнали всичко да си казваме... Ако не беше така сигурно щях да е засиля и да се хвърля от 9-тия етаж
Хайде на всички пожевам съвсем скоро... И на мен самата също...

[plamak_]

zvun4e като чета за твоят мъж и все едно говориш за моя  и той е винаги готов ,естествено всеки път след като ми дойде или види че съм зле и причината е тази, ми дава кураж и ми вика чакай да мине и ще видиш какво те чека или пък , не се отчайвай продължаваме още по упорите в опитите  и т.н.Той си ми е слънцето в мрачният ден , успява с една дума или прегръдка да ме успокои и да ми даде сили , може би ако нямах тази негова подкрепа щях да съм доста зле , а напротив сега след като тръгнахме по изследвания станах доста по спокойна.Благодарна съм на Бог че ме срещна с този мъж и че ми даде възможност да разбера и аз какво е щастие , сега съм сигурна че въпреки перипетиите ,които се налага да преминем докато имаме бебче , рано или късно ще ни възнагради с това несравнимо щастие и ще усетим какво е да сме родители.

[ina_lemon]

 Маги, , обаче все пак това е тема за самото бебеправене и НЕзавършването му с успех, така че смешно или не - всеки има право на емоциите, които изпитва и състоянията, през които преминава. А и неуспех е различно от проблем, нали така...... Сериозността на твоето състояние не ти дава никакво право, според мен поне, да омаловажаваш това на другите!
С най-добри чувства го написах това 

[zvun4e]

Момичета, Весел Великден! Дано е велик поне за някоя от нас!

[BeRa]

Няма значение според мен дали опитите са 3 месеца или 3 години. щом една двойка е тръгнала да прави бебе, то го иска не по малко от друга такава двойка. Всеки си го изживява лично и това че има хора, които правят много по дълго време опити не означава че други които пробват 3 или 4 месеца нямат право на емоционална разруха от неуспеха.
А и не виждам причина да не могат да разберат някой в ситуацията на Стаси примерно.

Самото започване на бебеправене е толкова емоционален момент в живота на една двойка, свързана е с толкова много нови вълнения, чувства и изживявания, че дори и първия месец да не стане, те удря първото разочарование, а като видиш, че и следващия и следващия месец не става всички емоции сякаш започват да се превръщат в притеснения и по силно желание. От там започваш да си го мислиш. навиваш та и дори психясваш. Струва ти се че са минали векове от първия опит а като се върнеш на зад в календара, то минали само 3-4 месеца примерно. И се завърташ в един кръговрат. Дори и да си чел достатъчно и а си наясно, че бебе така лесно от първия път не става, самия неуспех води до разочарование и всичко това, водено от желанието чудото да стане.

Маги ти може би гледаш нещата от страната на човек минал дългия и труден път, и достига до момента в който вече всичкитези емоции в началото са излишни, ако мога така да го нарека, но всеки си знае себе си и когато видиш отрицателния тест и сълзите в очите ти напират, на дали ще ти пука че има хора които пробват повече време от теб и имат повече право на сълзи и отчаяние.

 

[BeRa]

Маги, нямам за цел да споря с теб, съгласна съм че има хора, които запазват спокойствие и не губят търпение, но за това и казах че всеки си го изживява лично.

[plamak_]

Все пак тази тема е всеки да сподели това което му е на сърце и душа и тук не става дума за това кой какво право има на терзания и от кога примерно , а по скоро всички си го изживяват различно.Всеки има еднакъв старт в опитите , но не можем да очакваме че всички са като нас и може би точно за това че с времето когато вече се знае причината става ,ако може да се нарече по лесно , защото поне не те гризе това неизвестие.Не трябва да се удрят някакви отрицателни коментари относно това кой кога трябва да се тормози от мисълта, че не става бебето, целта е да се подкрепяме и помагаме ,а не да покажем кой кога трябва да е тъжен и да плаче.

[zvun4e]

Здравейте момичета! И аз мисля, че няма значение кой от кога опитва, защото точна както каза BeRa като видиш теста не ти пука дали е първия месец... То и ние опитваме от скоро де, но пък ни се случи нещо също доста неприятно... Както и да е! Животът продължава и ние с него, защото иначе нищо няма да излезе накрая ;-)
Ние се видяхме вчера и онзи ден с нашите кумове и с хората, на които ние сме кумове... Нашите кумове има 2 големи деца и само ни питат "няма ли да провате?" "ама защо не става, да не би да има проблем?" и аз мълча и ми се реве като знам, че е станало, но не за дълго, а мъжлето "ми ние само си спортуваме за сега" ;-) после отиваме в кумците, те очакват този месец бебе и "хайде, ваш ред е" Ох! Като видях кумицата с големия корем... казвам й "нямам търпение и аз", а тя милата само ме успокоява... До сега не ми се беше случвало да ми е гадно, но сега ми се сви всичко от желание и на мен да се случи... И вчера влизаме в асансьора и една малко момченце пита мъжа ми "ти на кой си баща?" А на мен ми се доплака! Не, че мъжа ми е стар, а то просто детето си пита за другарче... И така с моя Велик Ден...

[Слънце]

zvun4e, разбирам те напълно, това е най-подтискащо. Успявам да се радвам на живота си и да се занимавам с нещата, които обичам, докато не се случи отново някоя от ужасно многобройните ситуации, в която всичко и всички и напомнят за това, за което се опитваш да не мислиш.

[zvun4e]

Слънце, точно така е... Тъкмо успявам да устискам и накрая... На всичкото отгоре календара ми за месец април е с картинка на много сладко бебе, какво да ви кажа...

[red_roses]

Аз определено влязох във вихрушката наречена "нова работа" и не се сещам изобщо за бебе. По цял ден съм толкова заета , че нямам никакво време да мисля. Едвам се наспивам , отделно , че май и при мъжа ми ще има някакви катаклизми в службата и мислим някакви варианти , които още са само проект. Това още повече ме отдалечава от мисълта за бебе . Егати , колко е грозна реалността в нашата държава само - подтикват те да работиш и раждаш в чужбина , защото тук нищо не може да ти се предложи .

[bobi123]

Stassi , миличка как всичко това което пишеш ми е толкова познато
Моят мъж всеки път вика този месец бебето ще стане вече,ама то все неиска да става
И това разочарование наистина е нещо ужасно,тъкмо се надявам да е станало нещо и като се забърша и видя че е розова хартийката и направо ме обливат горещите вълни ,чувствам се нешастна,предадена и ненужна,няма такова нещастие
Но толкова е трудно наистина да не мислиш,няма как,то е вътре в нас и ние го правим защото така ни карат мислите и желанието толкова силно да се сбъдне тази наша мечта Всеки е роден със съдбата си,но никой от нас не знае каква е тя,и по-добре че е така Само Господ знае какво ни чака и кога ни чака,но така както всичко негативно съществува,така и щастието също Затова рано или късно ще изгрее слънце и на нашата нива
Всеки ми казва,че щом веднъж е станало,значи пак ще стане и е въпрос на време,но докато не го видя с очите си,усетя в корема си няма да съм спокойна и притеснението и съмнението винаги ще са на лице
Дано този дългоочакван миг за нас да е в най-скоро време не само мечта ,а реалност
Успех мили момичета Прегръщам ви,и много цунки по сладките муцунки

[BeRa]

искам само да ви кажа, че колкото и да го мислите и да не го мислите, ако е писано то ще си стане 
bobi123 е права за съдбата  и че каквото е писано е писано. Моята приятелка се беше психясала здраво покрай бебеправенето и само за това мислеше, и на 2-рия месец неуспех бяха при специалист и прочия, но си стана от 3-тия път при постоянно мислене. Аз го мислих страшно много този месец и пак стана. Друг е въпроса че не успява да се задържи при мен, но там вече ше търсим проблема.
Аз си оставам на мнението че след като го искаш и си готов да станеш родител, няма как да не мислиш за това. И след като на ново започна да правя опити, пак бих го мислила и пак ще си стане. 
така че не се самообвинявайте че не можете да си го избиете от главата и да отдавате че затова не става, просто всичко с времето си. 

[zvun4e]

И тая темичка да побутна... ;-) Вчера се бях сетила, че ако не беше станало спонтанното нещастие, сега щях да съм в 5 месец... Много се натъчих, но мъжа ми казва "за добро е!" и да съм престанела да мисля само за това... :-) Как са нещата при вас момичета? Аз много искам тоя месец да станат нещата, защото мъжът ми е зодия Овен и ако станат бебето има шанс да е или Овен или Телец, а ако станат другия месец ще е задължително Овен пък с 2-ма овни живее ли се ;-)