Сватбата на asseto - 14.08.2010

[Ariel]

А, това не го знаех за менютата. Но нас това ни устройва с пауса, на мен ми харесва. Иначе ако си ги печатаме сами, аз щях да сложа по едно меню на маса, не повече, но нямаше да са навити, защото никой няма да ги види. 

А относно имената на гостите - мисля, че е излишно да се слагат, достатъчно е само схема на залата и кой на коя маса е. Мисля така, защото на всичките сватби, на които съм била и когато са ми казвали да седна до някого, винаги съм се чудела на странното разпределение на гостите и не винаги ми е било приятно да седя до човека, който ми казват. Но доколкото знам от Шератон и това включват в офертата - табелки с имената на гостите или ти не искаш да ползваш техните?

Ето тези са табелките и менютата (това е от Шератон, предполагам, че ще са същите):

[asseto]

Ами и аз точно по тази причина мислех да нямаме картички с имената. После пък майка ми ми подаде идеята да направим тейбълки, но те да са подредени до списъка с масите и всеки да си вземе тейбълката, отивайки към масата, на която е разпределен. Така хората няма да са принудени да седнат по определен начин. Но пък аз тогава не виждам много смисъл от тейбълки, само излишен разход би било.
Вярно, че при Шератон са включени май също в офертата, но не знам дали ми се занимава и това да го мисля. 

Като ме слуша човек, ще се почуди защо съм се хванала да се омъжвам, че с толкова неща не ми се занимава, но истината е, че вече съм ужасно изморена и полека-лека почна да ми писва. У Мишо и малкото ентусиазъм, който се наблюдаваше, изчезна, та ми е още по-трудно да помисля и да се погрижа за всичко без неговата помощ. На майките не искам да оставям много неща за вършене, понеже неговата доста се меси и малко има навика да си претворява нашите желания по неин начин.

Май историята с ресторанта ме е шамаросала повече, отколкото си мислех, и вече нямам нерви точно на финалната права. 

[lunno momiche]

asseto, ей, няма да се предаваш точно сега!   
Малко остана, след като дотук си имала толкова много нерви, запази "равновесие" още малко и ще усетиш колко доволна ще бъдеш накрая! 
Поне аз така се нахъсвам нон-стоп! 
А идеята за жартиера - хем да го има, хем да го няма (така да се каже) много ми харесва! 

[sapfira_101]

Поръчах си жартиерчета... Решихме Мишо да хвърли един, за да има нещо и за момчетата все пак, но да не ми се завира под роклята. Но ми хрумна да си взема за негова изненада още един. 

Асе, а как мъжът ти ще извади жартиера за хвърляне? Аз също не искам да ми се завира под полата, нито пък да си дам моя жартиер който ще нося. Също и букета, ще хвърлям втори букет от изкуствени цветя.

[asseto]

Ама няма да го вади изобщо жартиера, ще му го сложим в джоба предварително. 

lunno momiche, мерси за подкрепата, опитвам се... Започнах да правя и едни йога упражнения, които правех преди време, от тях по принцип се чувствам в доста по-добра кондиция, физически и психически. Но пълната апатия и нежелание от страна на Мишо в момента да се занимае с каквото и да било около сватбата ми бърка не знам къде...

[lunno momiche]

asseto, толкова добре те разбирам... 
Слънчо вярно, че се натоварва доста на работа, но стане ли въпрос за сватбата и му става още по-изморено... 
Усещам го, че не му се занимава, понеже не си пада много по детайлите.  Виждам, че много се радва, когато му покажа нещо за сватбата готово, но докато се стигне до процеса "готово" се побърква.
Мъжете не са толкова детайлни, колкото нас и им идват в повечко тези неща, не че на нас не ни идват също! 
Адски е натоварваща организацията - на мен вече също ми идва в повечко, но се надявам и вярвам, че ще си заслужава! 

[bubu_123]

Момичета това е временно явление. Предишните две седмици на Сашо със нищо не му се занимаваше, не можех да разчитам на нег дори и за елементарни неща - все нещо забравяше. Всичко беше, защото му беше много натоварено в работата. От утре до края а седмицата шефа му го пусна в изненадващ отпуск, за да си подготвял сватбата  и вече усещам живец в него. Преди като му кажех какво има още да се прави и той само пуфтеше и охкаше, а сега дори с леко приповдигнато настроение му обяснява кога какво ще свършим.
Та идеята на цялото ми дълго обснение беше, че и на тях им се струпва и трябва да избие нанякъде, иначе съм убедена че и те се вълнуват.

[asseto]

Така е, момичета, знам, че и на моето момче му е много натоварено... Но и при мен е така и от време на време ми става едно такова тъпо – и аз имам нужда от почивка, но все някой трябва да ги свърши тези неща, които са останали. А те са точно дребните детайли... Ясно, че не му е съвсем на сърце да се занимава с такива дреболии и пипкави работи, но все пак, поне като го питам за мнение, да не ми пуфти...

Иначе той преди време с гордост беше поел грижата за колата за сватбата, както и за сватбеното пътешествие. Е сега и двете отпаднаха, понеже ресторантът ни е на две крачки пеша от ритуалната, а на почивка ще идем за една седмица нейде по Черноморието, в някакъв хотел, който вуйчо му препоръчва. И задачките на младоженеца приключиха, но той всъщност от подготовката нищо не е видял.  Дори неща, които бяхме обсъждали, той после хабер си нямаше, че сме говорили за тях (чаши, подаръчета за гости...).

Аз не искам просто някой да свърши работата (майка ми/майка му,...), искам той да се заинтересува поне малко. Ама не би...

[conflate]

На този етап сме и ние. Омръзна ми да пиша списъци и да разпределям кое кога трябва да се свърши - сме на море 10 дни и реално ни остават 3 седмици до датата, а той си мисли че има време?! Е, не пуфти, ако аз задвижа нещата е на линия, казва си мнението, ама инициативата от негова страна липсва. Ако оставя на него, няма хич да се сети или ще хукне последните 2 дни да се правят 100 неща. Ама аз не искам такъв стрес, и то при положение, че сме избрали датата преди 7 месеца  Аз не исках цялата олелия, а сега съм в положение да я организирам.


Именно -

Аз не искам просто някой да свърши работата ... искам той да се заинтересува поне малко

Направо ми е успокояващо да прочета, че и чужди мъже са така  Макар че за всички ни щеше да е по-лесно картинката да е различна.

[Ariel]

Ох, и аз съм така, напоследък съм много изнервена, милото също. Направо... 

Виждам, че не съм сама в СТРЕС-авището! 

Асе, не забравяй, че това са малки камъни по пътя към върха, а той ще е много нависоко (разбирай страхотна сватба) и после като гледаш отгоре ще помниш само устрема, но не и завоите!



И след като изказах философията си за деня, отивам да се досамосъжалявам с чаша кафе! 

[lunno momiche]

Айде , и аз ще правя компания с по едно силно черно самосъжалително кафе!  - наздраве!

[asseto]

Ай-ай, какво хубаво кафенце си заформихме тук!... Цоп и аз при вас, макар че моето вече го изпих и забравих (трябваше да кача малко оборотите преди една дъъълга среща с шефката...).

Предлагам дистанционна сесия по самосъжаляване в група тази вечер – ако всяка от нас медитира и е солидарна с останалите, може би дори ще се почувстваме наистина заедно в нещастието си. 

Добре, значи не ми е сбъркан мъжът поне. Явно там нещо в игрек-хромозомата е проблемът, та ще трябва да се примиря. 

Ариел, чул те Господ сватбата наистина да стане добре, после категорично няма да ми пука през какво сме минали, убедена съм.

conflate, вие от 7 месеца, а ние почти от една година... 

И за да не съм съвсем оф-топик, да питам дали някой знае колко биха излезли такива свещници под наем. Агентката ми уж щеше да проучи, като я попитах днес какво е намерила, ми писа, че ей сега щяла да изпрати запитване... 

[conflate]

Явно там нещо в игрек-хромозомата е проблемът, та ще трябва да се примиря.

Явно там е проблемът, да, ама много трудно се примирявам, още се уча...

И аз с вас! Кафе + сладолед, ммм! Остава да се науча да медитирам, но към самосъжалението се присъединявам. Вече помага. Сега ми е по-забавен казуса с хромозомите и техния светоглед поне.

Нямам инфо за такива свещници 

[Ariel]

Предлагам дистанционна сесия по самосъжаляване в група тази вечер – ако всяка от нас медитира и е солидарна с останалите, може би дори ще се почувстваме наистина заедно в нещастието си. 

Добре, значи не ми е сбъркан мъжът поне. Явно там нещо в игрек-хромозомата е проблемът, та ще трябва да се примиря. 

Ох, леле, добре, че сте вие момичета да се похиля с глас, че иначе не знам...

Ами айде, почерпчица от мен:


Както казах и на Асето, ако не се гътна от толкова кофеин днес ще се включа и аз към медитацията, но ако се гътна да знаете, че е било с усмивка на лице и пълен корем. 

И аз нямам идея за свещниците за съжаление! 

[michelle]

 Само по-кротко с кафето, че иначе... 
http://www.youtube.com/watch?v=o4XY5y1q_Fo
 Пускам ви нещичко за успокояване, понеже много ви се събра на всички. И да, всички мъже са така. Мисля, че ние сме късметлийки, понеже нашите всъщност си ни обичат и искат да имат семейство. Освен това зад привидната незаинтересованост има голямо желание за този така хубав ден. Както казва моето човече, всички мъже мечтаят да се оженят за принцеси. Въобще не се съмнявам, че всяка една от вас ще бъде такава на сватбата си.
http://www.youtube.com/watch?v=yZ7rborJoAw