Благодаря ти, lunno momiche!
Ами където и да сме, сватбата вече няма да отговаря на това, което си представях и за което мечтаех, но както и да е... Това разбира се не пречи да стане хубава и да изкараме добре, просто няма да е това, което исках. 
Но живи и здрави да сме само, другото са детайли – ако навия мъж ми, може и да повторим след години. 

Абе ти погледна ли по-надолу по страницата?... Чакаме те да пишеш в една темичка. 

asseto виж какво намерих http://www.rockacoca.com/web/ Евентуално тук ще могат да ти направят нещо интересно и уникално като подарък за твоя човек.

Мерси, Бубу, изглежда интересно!

П.П. Сега видях, че си ми писала за Хилтън. Нашите го бяха проверили веднага, но се оказа, че има голямо мероприятие в хотела на 14-ти и просто не могат да поемат и сватба.

П.П.П. Май ще се откажем от Кемпински, цените за апартаментите им са леко брутални, в сравнение с всички останали оферти, които имаме. А на нас ни трябват два други апартамента освен този за младоженците (който е безплатен навсякъде така или иначе).
Трябва да ме вземат отнякъде, а и кумовете трябва да настаним – за предпочитане в апартамент, щото все пак и тях ще ходят да ги взимат и трябва да има малко повече място... 

Ние като решихме да се женим се обяснявах на кумата как си представям нещата, разбира се сега разбирам колко трудно осъществими са били. Тогава кумата ми каза - на този ден нищо няма да е така, както си си го представяла. Ще ти е много криво първоначално, че нищо няма да е както си го искала, но въпреки това деня ще е неповторим и за теб това ще е най-прекрасната сватба и въобще няма да ти пука за разни дреболии.

Сега съм на момента да ми е малко криво за нещата, които не са така както искам, но да се надявавам да стигна до момента всичко да ми се струва идеално. Все пак се опитам да слагам розовите очила 

Лунно момиче, Бубу, благодаря ви, момичета! 
Особено това с

Цитат на: bubu_123 в 21.07.2010 14:31

...на този ден нищо няма да е така, както си си го представяла. Ще ти е много криво първоначално, че нищо няма да е както си го искала, но въпреки това деня ще е неповторим и за теб това ще е най-прекрасната сватба и въобще няма да ти пука за разни дреболии.

направо ми оправи деня! В крайна сметка плановете са за това, за да се модифицират. 

asseto, аз мисля, че над 90% от булките вярваме, че след тази голяяяяяяма подготовка, наситена с хубави емоции, но и с доза кошмарни такива, вярваме, че Денят ще е уникален, незабравим, най-хубавият и прекрасният! Затова недей се разочарова, ами се нахъсай за хубавия мечтан ден и големия купон на този ден! 

Така, вече е официално, в Шератон ще бъдем. Няма какво да го мисля повече, каквото такова. Е няма да е лека, елегантна лятна сватба с градина или поне не точно, но след свинщината, която ни погодиха от ФПИ и Грийнвил, пак имахме късмет.

Поне ни отпадат неща като сватбена кола, украса на арка за градината и разни такива нещица. Ритуалната ни е на Леге, т.е. на една плюнка място, дет' се казва. 

Само дето снощи си представих как ще са последните дни преди сватбата, като се приберем... Повод за това беше разговорът със свекърва ми по скайп... не, че нещо лошо е казала, обаче така се изнервихме... Тя сякаш изобщо не слуша какво говориш или че изобщо говориш... прекъсва те, докато обясняваш нещо (колкото и да е важно и релевантно) и си започва нейните размишления... После те пита точно това, което ти си обяснявал разбира се, сякаш никога не е споменавано.
После, ама то по-големите апартаменти не били толкова скъпи, можело да си ги позволим... без да си прави сметката, че на нас ни трябват 3 нощувки за единия и две за другия, та 5 пъти по 50 евро разлика хич не е все тая...
После менюто било еди какво си, нямало възможност за избор, ми няма! Ние бяхме планирали в Грийнвил да може човек да си избере основното – пилешко или свинско. Ама сега просто нямаме избор, това е ясно! Не вярвам някой да направи въпрос защо има само едно основно, особено при условие, че всъщност ще има и вегетариански вариант. 

И накрая ни уби с настояването си в петък вечерта преди сватбата да сме се съберели всички у тях, с кумове, баби и дядовци, да се запознаели те с кумовете, пък баба му и дядо му на Мишо с майка ми... 
Мишо тотално я отряза (по мое жестикулиращо настояване  ), че вечерта преди сватбата няма да се прави нищо. Предложихме ѝ четвъртък – не можело, баба му и дядо му нямало да са пристигнали още, пък не можело без тях... Било стара българска традиция – аз честно казано такава традиция не знам, но то на нея няма да ѝ е за пръв път да създава нови такива... Накрая като видяхме, че се е вкопчила със зъби и нокти в идеята, ѝ предложихме компромисен вариант – петък на обяд. Много ми е интересно къде ще събере 11 човека у тях, ама щом е стара българска традиция, няма начин... 

Зверски се изнервихме и двамата и си давам сметка, че това трябва да очакваме и седмицата преди сватбата, неизбежно е. Снощи ми се беше отщяло изобщо да се прибираме и да се женим. 

Извинявам се за логореята, която ме обхвана, ама още ме е яд.

Миличка абсолютно те разбирам. И ние сме в някакви такива драми в момента. Така че изглежда е нормално. Важното е да гледате това да не се отразява на вашите взаимоотношения с Мишо, колкото и трудно да е това. Вчера свекървата се беше скарала със свекъра заради неговите родители и тя ни разправяше, че точно заради родителите преди сватбата били вече пред развод. Успокоявай се с факта, че поне сте на прилична дистанция от тях за момента, представи си това да ти беше на главата всеки ден 

Бубу, да, ама имаме още 2 седмици на прилична дистанция... А и от дистанция пак същото – тая седмица сме се чували всяка божа вечер, т.е. от събота насам май като се замисля...
И точно седмицата преди сватбата, когато така и така ще е напрегната ситуацията, чувствам, че ще се изнервим на макс и ще си вгорчим празника. Тя просто не се усеща, че като почне да дудне и да дава акъл, по някое време е добре да спре. Като ѝ повиши тон човек, за да млъкне и да го чуе, или се сърди, или повишава и тя тон и оттам стана, квото стана...
Мъж ми отсега го жаля за деня на сватбата, щото ще му изпили нервите, докато дойдат да ме вземат. За по-нататък не знам и хич не смея да си представям как ще протече денят, но като я знам, през цялото време ще дава нареждания във всички посоки... 

Асе, а вие се прибирате всеки у дома си или си имате ваше местенце? Демек при свекито ли ще се наложи да спите през цялото време, щото ето това ще ви скапе съвсем. 

Най-добрия вариант според мен е да не я въвеждате в детайлите и да искате съвет, движете си всичко сами и дори не й споменавайте някои неща. Например за менюто е било напълно излишно да знае. Моето свеки си няма и на идея още дори, че сме сменили ресторанта! И сме решили да разбере, както и гостите мнооооого по-натам, за да няма коментари от сорта на ох-их, които са ненужни при положение, че кризата сме я оправили. Ама много добре те разбирам де, а на Мишо между чука и наковалнята...  Но все пак:

Ама моля ти се, тя е навсякъде... То проблемът е от друга страна, че се опитваме максимално ясно да поставим границите, и за тази цел ѝ даваме информация кое как и защо, така че да не си прави някакви нейни си планове. На мен сега ми е интересно какво ще се получи с позатихналия проблем около взимането например... сигурно и там ме очакват изненади.

Всъщност ако не беше цялата тая простотия със смяната на ресторанта, щяхме да си спестим и много от тези обсъждания, понеже основните неща вече бяха уточнени. Но така се получи, че се наложи основно те с майка ми да обикалят и съответно да сме постоянно в контакт.

А иначе, нямаме си собствено местенце в БГ, ние и двамата млади и зелени дойдохме в Германия и доста след това се събрахме... Та ще сме при тях през цялото време (пролетта също така беше...), само мисля да отскочим за 2 дни при майка ми. Тя от години не живее в София вече, не е далеч, но поне ще сме на тихо и спокойно, а и тя не се опитва да командва парада. 

Asseto - много изнервящо е това, което описваш. Ние държим родителите на разстояние, не знаят кой знае какви подробности, освен - купих си роклята, купихме костюма  Е, майка ми пообиколи с мен докато си беше в БГ за рокля, но общо взето разполагат с информацията, която решим да дадем, но определено не ги update-ваме така да се каже. Но ако вашите организират нещата от тук, докато вие сте в чужбина - леле, не ти завиждам, опитайте се някак си да сложите граници. Да ги помолите да съдействат в набавянето на информация, на базата на която ВИЕ да си решавате как да се случват нещата. Не може ли твоето момче да проведе един скайп на 4 очи  със свекито и да се опита да я усмири малко 

А иначе сте много прави - в началото тръгваме със стремеж за перфекционизъм, после лека-полека стъпваме на земята. Ама да ви кажа, на мен ми е по-добре така отколкото обременена от перфекционистичните ми напъни 

conflate, ние така бяхме тръгнали – още преди да им съобщим, че ще се женим, си бяхме набелязали основните неща – ресторанти, агенции, ди-джей и т.н. И в рамките на първото прибиране резервирахме всичко кажи-речи. Но още тогава се почна със сръдните как сме ги държали настрана, не сме се вслушвали в съветите им и подобни.
Прибрахме се още веднъж пролетта да уредим други неща като довършване на роклята, костюм, халки... Пак имаше ексцесии на моменти, видяхме, че ако искаме да ги държим настрана, трябва да се цупим взаимно поне до сватбата. Но колкото и ясно да заявяваме, че не искаме нещо, тя си знае нейната и за някои неща дори действа на своя глава. Ти казваш в прав текст, че не искаш да има хора извън тясното семейство и кумовете на взимането и подписването, тя прави сметки как да покани ако може цялата сватба там.... ей такива неща.
Аз съм писала и преди, че покани 45 души от тяхна страна, без дори да ни пита, при условие, че от половин година говорехме за сватба от около 80 човека... Отделно, че за много неща не можем два пъти да получим един и същи отговор от нея. Аз списък на поканените от тяхна страна и до ден днешен не съм получила примерно!
И сега покрай смяната на ресторанта нещата съвсем се насметоха – те майките научили, ама не ни казали, докато намерят поне един резервен вариант, че да не ни притесняват... Наложи се те да ходят и да се разправят с ресторантите, ние да пишем оттук какво да се провери и така – точно нещата, които исках да избегна. Но в случая просто нямаше как да се приберем и да го свършим ние това.
И колкото повече наближава сватбата, толкова повече набира скорост и не се усеща, че така само изнервя обстановката още повече. Затова и предвиждам още ескалации дотогава, моля се да не се окажа права...

Ох, не знам какво да ти кажа. Спомням си, че прочетох за тези 45 души и се бях изумила. Освен да се опитате да не се ядосвате прекомерно ...някак си. Ако и синът и не може да я вкара в релси, май само това ви остава - или директен конфликт. А сватбата уж трябва да е весело семейно събитие