А как се разбирате със свекървата? - част 3

[juji]

Gergancheto ,не само ти си така,и аз да си похваля свекървата и свекъра.Като съм при тях така хубаво си почивам.Сестра ми даже се шегува ,че ме гледат като принцеса.Дори понякога ме е страх да поискам нещо ,че настава такава суматоха.Свекърва ми е била главен готвач и готви невероятно,а сега откакто съм бременна и ваканцията като си бяхме в Бг ми звънеше по тел да ме пита какво да ми приготви ,какво ми се яде и прочие.Та с такова отношение към мен няма как аз да се държа зле с хора които си дават душата за да ми угодят.Но в нашият род май си е като заложено.Моята майка никога не е имало проблеми с баба ми /свекърва и/ баба ми ми е разказвала същото и за нейната свекърва  и така 

[uzini]

juji искрено ти завиждам.
Аз както вече писах по-горе, че очаквам ново 20 така и стана:
За кръщенето на малкия свекито предложи /това е за отбелязване  / тя да направи пита. До тук всичко хубаво и похвално, ама поне да можеше да я направи. Досега на всичките й "опити" да прави пита, все мрънкаше "... то човек, когато е за повод, все не става". Ама нейните и без повод пак не стават. Нека бъда по ясна - питите й стават толкова тънки, че мога единствено да ги използвам като блат за пица.

[van4ii]

Остави я да си се радва, аз ако съм на твое място ще си поръчам за всеки случай

[katya26]

Здравейте на всички от този хубав форум, от известно време чета тук, но чак сега се регистрирах.
Темата за свекарвата ме заинтригува защото винаги съм била на мнение, че ще се разбирам с моята, но май, май няма да ми се получат нещата. От скоро съм омъжена (само граждански брак, предстои ни сватбата), още от самото начало не ми допаднаха родителите на мъжа ми, но стечението на времето става все по-зле. Не мога да кажа, че и аз съм цвете за мирисане, но винаги съм се старала да показвам нужния респект и уважение, само дето това ми коства, че те почват малко по малко да ни се качват на главата. Специално свекарва ми е с голямо самочувствие, мисли се за неотразима и че тя винаги знае. Когато на годежа моят баща каза, че не го интересува какво ще правим стига ние двамата да си се разбираме, тя каза че не е така трябвало да слушаме тях и да се саобразяваме с тях . Когато определихме дата за сватбата тя започна да планира нещата и да избира разни неща вместо мен ( да отбележа, че ние искахме да си платим сватбата, но те и моите родители казаха, че те с удоволствие ще я направят), когато се опитах тактично да и кажа за чашите, които тя беше избрала, че искам да разгледам и други тя ми каза, че е харесала тези и ще бъдат те . Тогава си замълчах, но след около 1 седмица стана отново въпрос и аз казах, че тяхната работа на сватбата е да стоят до нас да ни помагат и подкрепят, а не да избират вместо нас, след това ми изказване ми се каза, че съм имала голямо самочувствие. Когато казах на мъжът ми че искам да погледнем няколко сватбени агенции ( те също бяха там) свекър ми каза, че  той с глупости и измамници нямало да се разправя ( сякаш някой го кара той да прави нещо ).
Те си мислят, че който плаща той порачва музиката ( не че някой им е искал те да плащат ), незнам как да ги накарам да проумеят, че това е нашата сватба и че те нямат думата без да се скарам с тях и да си развалим отношенията, които засега са горе-долу.
Съжалявам за дългият пост, но ми се е насъбрало а те първа започва подготовката

[магито]

Катя ти мъж имаш ли?Той къде е?Ти нищо не трябва да им казваш той е този който трябва да говори с родителите си.Ако днес те ви кажат как да си направите сватбата, утре ще ти казват как да си гледаш детето и т.н.Мъжът ти им е син, той е човека който трябва да говори с тях.Аз с моята свекърва за важно неща говоря, чрез мъжът си т.е. в къщи сме го обсъдили, взели решение и той отива и и казва какво сме решили и точка.Иначе ти ще си лошата и ще говорят само против теб.

[katya26]

Катя ти мъж имаш ли?Той къде е?Ти нищо не трябва да им казваш той е този който трябва да говори с родителите си.Ако днес те ви кажат как да си направите сватбата, утре ще ти казват как да си гледаш детето и т.н.Мъжът ти им е син, той е човека който трябва да говори с тях.Аз с моята свекърва за важно неща говоря, чрез мъжът си т.е. в къщи сме го обсъдили, взели решение и той отива и и казва какво сме решили и точка.Иначе ти ще си лошата и ще говорят само против теб.

Дам имам мъж , той ме подкрепя и е твърдо зад мен, знаеш ли колко пъти им е казвал, че аз сам с доста по-различно възпитание и манталитет от тях и, че трябва да се саобразяват с това и т.н....... и не само това, но те са такива. Сега живеем при моите родители, защото на мъжът ми му е ясно, че аз няма да се рабера с техните и за него също е по-добре така, той самият е казвал, че са досадни и е по-добре да сме по далече. В интерес на истината аз съм тази, която настоява поне веднъж в седмицата да сме у тях, защото си мисля, че така ще ги опозная по-добре и ще ги разбирам по-добре. Понякога положението става нетърпимо и тогава мъжът ми го отнася без да иска а аз не искам той да е м/у мен и тях, нито пък искам да го откъсна от семейството му. Мисля си, че грешката е в мен понякога защото често си премълчавам само за да не стане проблем и си казвам сега сме тук слем малко ни няма, но май няма да стане с тази тактика.

[katya26]

Забравих да кажа, че от известно време изпробвам друга тактика, която май дава резултат. Ако тя е решила да купува каквото и да е за моята сватба я оставям да го купи след кото и заявявам, че не ми харесва и купувам ново . Тя май се кротва малко по малко, даже скоро ми показа мостра на покана която тя харесва, просто да я погледна ако ми хареса . чудя се защо трябва да почнеш да се държиш гадно и лошо с някого за да почне да те уважава. Надявам се тези малки спечелени битки да ми спечелят и войната, защото накрая ще психясам.

[michelle]

 Ей, не съм вярвала, че ще пиша в тази тема. Още повече, че и моето човече чете във форума(макар и много, много рядко). Свекърва ми по принцип е страшно мила жена. Откакто се познаваме не ми е правила проблеми, даже по някаква причина се притеснява много от мен и не смее и да ми се обажда. Пък на живо не съм лош човек, може би само изглеждам понякога строга и сериозна(професионална деформация)  Та не знам, спомням си, че допреди да започнем да си организираме сватбата, страшно много си я харесвах. Не можех да си повярвам на късмета колко готина жена е. Случвало се е сина и да се оплаче от нещо от нея и съм я защитавала. Все хубави неща си спомням като се сетя за онзи период.
 И макар темата да е само за свекървите, ще пиша и за половинката на моята. За който човек отношението ми беше същото като описаното по-горе.
 Но нали всичко хубаво си има край  По време на цялата ни подготовка, особено много в самия сватбен ден си пролича неспособността на моите свекъри да взимат смислени решения, да поемат отговорност. Колко пъти сме променяли планове заради тях, колко пъти сме се ядосвали и се е налагало да поправяме неудобни и излагащи ситуации. Ядосвах се, ама много, докато в един момент реших да не си натоварвам човечето. Няма да изпадам в подробности, че чашата преля на самата сватба. Направо се разтрепервам като си спомня как двамата "разкрасиха" всичко, как "благодарение" на усилията им не можах да усетя и за момент хубавото в този ден.
 След този неприятен момент в живота ни, стана така, че доста хора, присъствали на сватбата споделиха възмущението си от тях. Разказаха неща, които аз само "мярнах в полезрението си".  Моето човече смята, че всичко това е лъжа. Е, как ще е? Дори хора, които не са приятели и близки, казваха същото. Усещам, че вътрешно си е поставил малка стена спрямо мен. Говори си с родителите си, имат си някакви техни неща. Изгражда си някакъв свят, от който малко по малко ме отделя.
 Спрях да му казвам истината за онзи ден. Какъв смисъл има? И без това не вярва и на дума.
 Опитвам се да мисля положително за свекърва си и свекъра си. Говоря положително за тях. Ала вътрешно още "ме гризе" болката за отнетия ми сватбен ден. Не мога да го преглътна.
 Най-лошото е, че ще трябва да се виждам с тях. А не мога. Като си помисля и всичко ми се връща пак. Не знам как е редно да се постъпи. За мен това са недостатъчно зрели хора, които макар и вътрешно много добри, не са способни на изцяло разумни и отговорни действия. Не мога да си представя някой ден(да сме живи и здрави) да им поверя детето си и за минута. Всичко това предстои в не много далечно бъдеще и се страхувам от проблемите, които ще възникнат.
   

[магито]

Мишел, честно да си кажа съжалявам, че точно ти се разписа в тази тема.Искаше ми се всичко да е прекрасно при вас.За свекърите ти какво да ти кажа.Моята свекърва е нещо подобно, в желанието си да помогне пречи, прави много необмислени неща, неща засягащи мен и съпругът ми без да ни пита.В началот много се ядосвах, яд, нерви, рев, намилане, абе гадост.Но с времето започнах да и предвиждам реакциите.Колкото до мъжът ми ами трябваше време.Тя му е майка и след смърта на баща му той гледа да я предпазва от много неща и не дава дума да се издума срещу нея.Това добре, но когато на няколко пъти ни поставиха в доста кофти ситуация и ние сърбахме попарата, той проумя, че нещата който приказвам не са измислени.За съжаление трябваше време.Аз също си мислех, че имам най-прекрасната свекърва на света, след време осъзнах, че е така, защото не живеем заедно и просто защото не давам на разни измилени от нея неща да ми пречат и не се ядосвам.Трудно е, но е постижимо Колкото за децата те да дойдат, а вие решение ще измислите.

[госпожица]

Мишел недей така ,
Все пак когато си казала Да на твоят си мъж,волно или неволно си се обвързала и с тях и не бива да го оставяш да те отдалечава от неговия свят. За съжаление живота е такъв, че няма как да се мине без компромиси особено когато се отнася за това да приемеш чуждото семейство като свое. Всяко семейство си има и странности, но ние някак сме свикнали с нашите си. Моята мила майка е мъченица в това отношение. Да не ви отегчавам с подробности, но на нея и се е наложило повече от 17 години да живее в един дом, в които са се постарали да се чувства чужда още от сватбения и ден, когато баба ми по бащина линия, казала на баба ми по майчина, че малко "развалена" булка им дават, защото мама имала проблеми с бъбреците. И тази красота е продължила и когато аз съм се родила, когато родителите на баща ми били едва ли не сърдити, че аз съм момиче и още безброини случаи през годините. Но въпреки това майка ми никога не е говорила на баща ми лошо за родителите му, защото така тя би наранила само него. Сега вече след много години брачен живот, нашите продължават да са безкраино щастливи заедно и смея да кажа, че тати оценява какво съкровище има до себе си.
С две думи, просто остави нещата да отминат, защото в противен случаи вредиш само на себе си и хората които те обичат.  

[michelle]

 Маги, като чета написаното от теб, все едно за нашия случай става дума. Ще излъжа, ако кажа, че за такива реакции от нейна(а понякога направо тяхна) страна, каквито описваш, не съм знаела от много време. Чувствах се спокойна, защото човечето ми като цяло не им обръщаше внимание и не даваше възможност това да рефлектира върху връзката ни. От една страна ми е много болно и тъпо, че му казвала какво се прави от тях. Защото това са все пак хората, които са му дали живот и до известен момент и отгледали(той от доста малък, много ранна тийнейджърска възраст постепенно е станал напълно самостоятелен). Все още съм на мнение, че заслужават да ги обича и уважава. От друга страна, обаче, вършат неща, които са неприемливи за мен. Натоварват го психически, бих казала даже го използват. На моменти имам чувството, че са с разменени роли и те са децата. Вместо да са до него(не казвам нас, понеже не са длъжни с нищо спрямо мен)и да помагат, обикновено му пречат.
 Като добавим и страха, че крушата не пада по-далеч от дървото, се замислям дали след 10-тина години няма да видя съпруга си като тях. Няма признаци, но знае ли човек.
 За децата си права-важното е да ги има някога. Но аз мисля отсега, защото знам, че ако не открия приемливо решение, ще попаднем в много сложна ситуация.
 госпожица , и аз гледам вече да не казвам лоша дума. Мълча си каквото и да става, но и винаги, когато е прав съм на негова страна. Няма да им позволя да се държат не както трябва с него. Спрямо мен както си решат, пък и след случилото се ми е почти все едно. Но за него няма да позволя.
 Много ми е мъчно, че с майка ти е било така, госпожица. Ала никаква любов не оправдава подобно мъченичество  Чест и прави, че винаги е пазила любимия човек. Надявам се в лицето на баща ти да е намерила щастие, което да я кара да не вижда нищо от лошото около нея.
 Не мисля, че трябва да си затваряме очите и да оставяме подобни моменти да преминат ей така. Защото понякога те убиват малко по малко красивото вътре в нас. Моята собствена майка е била макар и за много по-кратко като твоята. За съжаление впоследствие животът с нищо не и е компенсирал саможертвата. Едва от десетина години баща ми горчиво съжалява за случилото се преди толкова време. Сега осъзнава. Иска ми се да вярвам, че има компенсация.

[госпожица]

Мишел, разбирам те, но за съжаление така вместо да си щадим мъжете ги натоварваме повече. И аз бях така, защото отношението на родителите на моят пирятел ми се виждаше доста "не родителско" в определени моменти, но за съжаление се оказа че опитвайки се да го подкрепя аз само го напрягам и го карам да се чувства между чука и наковалнята И на мен ми е много трудно да преглъщам някои тяхни изказвания изпълнения и така нататък, но той ги познава по-добре и по-добре знае как да се оправя с тях. А пък ти си толкова позитивен човек, че заслужаваш цялото щастие на света и съм сигурна, че всичко ще се нареди Пък и ние жените сме доста лукави, така да се каже. Винаги можем по нашите си начини, да накараме мъжете ни "сами" да стигнат до правилните решения
И последно, все пак никой не си избира родителите(които трябва да бъдат уважавани, безспорно), но всеки сам избира човека с когото да прекара живота си 

[магито]

Мишел и на мен това ми е било най-болно, когато не се усеща, че рефлектират нещата върху него, че той се ядосва и т.н.Та това е детето и все пак, не някой чужд.Но който както е научен.Моя мъж я беше свикнал той да поема всякакви отговорности, той да прави сметките и т.н.Баща му почина когато беше на 18 г. той има и по-малък брат.Започна работа и те свикнаха да разчитат на него.Всичко ОК, но капката при мен преля в един момент.И проблема беше тя да се научи да мисли преди да прави нещо.Не знам какъв е напредъка, но сега брат му си живее с нея, и ние сме пас.Какво правят двамата в апартамента хич не ме вълнува, искат ли ми мнението давам го, иначе ми е все тая.
И да ви кажа честно бях и хилядократно благодарна, че не се бърка и за секунда в подоготвката за сватбата.Просто за това съм и безкрайно благодарна.В личния ни живот също не се бърка, но прави разни неща дето рефлектират и то няма как все пак му е майка и мъжът ми побеснява и аз го отнасям, ама какво да се прави избрала съм си го.

Колкото за крушата и дървото, ох и аз съм се замисляла, но всичко зависи от характер, среда, начин на мислене.Примери имам много и останових, че да има значение какви са ти роднините, но има значение и средата и твоя начин на мислене и възприемане на нещата.
За децата аз още не съм го решила проблема, като го измислиш сподели може да ми е от полза, но от сега знам, че когато имаме деца, тя ще ги глези неимоверно, а това ме плаши, и не знам как ще я караме.

[Lionelsa]

Като добавим и страха, че крушата не пада по-далеч от дървото, се замислям дали след 10-тина години няма да видя съпруга си като тях. Няма признаци, но знае ли човек.

Често и аз си задавам този въпрос и направо ми се изправят косите, ако намеря прилика м-у милото и баща му. Според мен това зависи до голяма степен и от нас. Не бива да ги оставяме да поемат по този път, а своевременно с реакции да ги вкарваме в релси.

От опит ще ти кажа, че при лошо отношение спрямо теб, само отбележи случката и не влизай в подробности, защото ще се обърне срещу теб после, но не бива и да си премълчаваш. Рано или късно ще си отвори очите.

[van4ii]

Да, много трудно и постепенно, с много търпение, но ще си отвори очите, няма начин. И аз така си мислех, че няма да ги види нещата моят мъж, но постепенно виждам как се получава, аз нищо не говоря за неговите роднини, те сами се изцепват и правят гаф след гаф и той го вижда