Сватбата на valia_diva - 16.08.2009 г.

[princesata9]

Вале, адашке.... Съжалявам за закъснението от моя страна. Първо да ви кажа честито. Бъдете живи, здрави и много щастливи.
След това да кажа, че разказа ти е невероятен и изпълнен с много емоции.
И накрая, но не на последно място - весело изкарване на Корфу и да разкажеш после и много снимки да има

[ERan]

Вал, кога ще гледаме снимки???

[valia_diva]

Аз само се включвам да ви кажа, че се прибрахме живи и здрави и още по-яастливи от медения ни месец и до дни ще разкажа всичко подробно и ще показвам снимки. Целувки на всички. 

[ERan]

хайде, ще чакаме с още по-голям интерес!!!

[gostenka_82]

чакаме...чакаме... 

[Боги]

Вале, вече реших, че ще изкарате цял МЕДЕН МЕСЕЦ... чакам и аз с нетърпение

[princesata9]

Снимки, снимки, снимки, снимки.... Искаме снимки... Валенце, и ти като мен се позабавяш със снимките Мързелани сме с тебе май май

[valia_diva]

Аз знам, че сте любопитни. Ех, ако може и два медени месеца бих искарала, ама няма как. Ето сега гепнах един компютър за клавиатурата и започвам да пиша. От утре ще съм вече на линия, че започвам работа.

Аз май имам още доста да ви разказвам. След фотосесията в стария град на Пловдив, се отправихме към Пазарджик, където ни беше ресторанта. Бяхме се погрижили за хората, които нямат собствен транспорт - един малък автобус, който по-късно вечерта ги върна обратно. Така и ние не се притеснявахме за тях.  Само да вметна, че сега като гледам какво е времето, май си бяхме избрали най-добрата дата от всички, които обмисляхме. Пред хотела в Пазарджик вече се бяха събрали повечето гости и ни чакаха. Имахме 10-15 минути до уелкъм дринка, за това решихме да си отдъхнем в апартамента, който ни предоставят от хотела. Отиваме на рецепцията - аз - булка, облечена в булченска рокля, с грим и прическа и моя младоженец, да си искаме ключовете от апартамента, а рецепционистката казва, че няма запазена стая. След като на дълго и нашироко й разясняваме, че ние сме младоженците - а и то без да казваме си личи, булчинската рокля все още не ми е станала всекидневно облекло, и че собственика на хотела ни е обещал такава стая, жената благоволи да ни даде ключове, с извинението, че не я били предупредили. Както и да е, стаята беше ужасна, задушна, с нищо не показваща, че трябва да е стая за младоженци. Все съм си представяла, че ако не плодове, то поне едно цвете могат да сложат на масичката или поне да бяха заредили мини бара. Леглото беше обаче като от перушина. Милот как се смя като седнах на него и вирнах краката нагоре, защото потънах сигурно половин метър надолу    Набързо да ви разкажа още нещо за стаята, като съм я подхванала. На сутринта рано, рано в съседната стая започнаха да къртят стените - това беше за добро утро.  , но не това бе ужасното. Както се излежавахме все още в просъница, чувам аз звън от ключове, погледнах мъжо, а той реши, че е от другата стая. Да, ама не. Камериерката само след секунди отключи нашата врата, а всеки от нас вече се опитваше да издърпа към себе си част от завивката за да се скрие и само се чу едно "Извинете". Няма да коментирам.

[valia_diva]

Та да продължа. Поосвежихме се, смених си обувките с малко по-ниски и се отправихме за посрещане на гостите. Инструктирах набързо шаферката с три кошници пред входа на залата - в едната бяха бутониерките - да закичва тези, които нямаха; подаръчетата за големите гости, подаръчетата за децата и едни много сладки шоколадови бонбони под формата на сърце на клечка и увити в целуфанче, но само за децата. Влизайки, вече накичени и с подаръчета, гостите си вземаха по чаша шампанско за да си кажем със всеки един наздраве. Сестра ми я бях инструктирала да стои плътно зад нас за да помага с кутията за парите, ако има нужда да се отваря и да поема подаръците, а кумата помагаше от другата страна и поемаше всеки един букет. През това време и фотото и видеото ни снимаха и има запаметени всички гости до един. Някои ни подаваха пликчетата, а други пък сами ги слагаха в кутията. Имаше и хора, които не бяха разбрали реда на поднасяне на подаръците, но всичко беше ОК. Всички гости минаха доста бързо. Предстоеше започването на купона. Нас ни качиха на 2-рия етаж на ресторанта, за да слезем тържествено по витите стълби и да минем под арката. Така и нямам спомен за нея - имаше ли я въобще или не, защото докато чакахме DJ-я да ни викне, се бяхме сварили от жега и Сашо започна да му става лошо и докато слизахме се стикахме силно за ръце, някой от двамата да не вземе да се сурне по дупе пред целия ресторант. И докато DJ ни обясни два пъти от коя страна да застанем, накрая застанахме отстрани, но пък аз сметнах, че така сме срещу гостите и е по-правилно, нищо че като ритах менчетотрябваше да го заобиколя малко за да не го ритна в гостите.

Аз ще продължа утре. За сега целувки на всички. 

[roumyana]

еее Вале, все прекъсваш на най-интересните места
пусни поне една снимка да те видим де, толкова сме нетърпеливи

[DaBulka]

Искаме снимки! 

[tsvet_3]

еее Вале, все прекъсваш на най-интересните места
пусни поне една снимка да те видим де, толкова сме нетърпеливи

  и аз искаммм...

[valia_diva]

Ето, продължавам. Посрещането на младоженците надмина очакванията ми. DJ-я редеше едни напевни думи, направо се бяхме захласнали, а майките ни ( особено свекървата), не спираха да плачат. Само да намеря снимката от ритуалната зала ще видите какво се казва рев  , в ресторанта вече сълзиците бяха на превършване. Свекървата ни захрани заедно с майка и символично ми предаде семйния огън. А бащите ни ни подадоха сватбените чаши с шампанско. Свекърът ги напълни почти до половината и като казаха на екс, направо ми се зави свят. А мъж ми нали не може да пие, и след глътката вино в църквата така се беше залюлят, че сега след тази чаша шампанско имах чувството, че направо ще седне на земята. Ама се задържа милия. Чаши не чупехме, защото не позволяват. Нямахме вече търпение да седнем на масата и да се отпуснем. Взе свекървата голямата панделка, преметна я през кръстовете ни и ни поведе към масата. Когато се настанихме вече можех да огледам обстановката и да хвърля по един поглед на всички маси ( веднага забелязах на коя маса какво липсва от пиенето, а си имахме хора, които да отговарят за това  ). Майка се беше постарала да доукраси всяка една с конфети и цветя, като беше скастрила персонала, че това са подаръчета за гостите за спомен, защото не са й позволявали да ги слага. От нашата маса бяха махнали жарданиерата на ресторанта и бяха сложили тази от колата, свещите, които бяхме приготвили и всички неща, за които се бяхме погрижили предварително.
DJ продължаваше да реди прекрасни слова, а аз нямах търпение вече да пуска първия ни сватбен танц. Последваха реч от кума. Реч от родителите ни - само майка ми се престраши да вземе микрофона и да ни пожелае прекрасно бъдеще и от двете им семейства. А аз изгладняла, очите ми само в салатата. Не можех да й се нарадвам. Просто изглеждаше перфектно и всичко в нея беше страшно вкусно.      ами какво да направя като цял ден не исках да хапна нищо. ( Само в ритуалната зала минах след гостите при девойките с таблите със сладки и взимайки си от тях им се усмихвах и виках " А за булката, няма ли?"  )

[valia_diva]

Дойде ред и за нашия първи танц. Персонала на ресторанта вече се беше наредил на 2-рия етаж с дъжда от балони (който така и не заваля) минавайки към дансинга трябваше да ги пуснат върху нас. Знаейки, че всички ни гледат, аз май доста се засрамих и се сгуших в милото, а той непрекъснато ми повтаряше, колко много ме обича и ме целуваше. Имах чувството, че този ден ме целуна най-малко 1 милион пъти. По устните, по лицето, по врата, по челото и ръцете, навсякъде, където се сети. Заредиха се една след други песни, хората започнаха да се забавляват и да танцуват. Веселие голямо. Още в началото побързах да отида при приятелите си за да ги видя. Дано роднините ми не ревнуват, но аз много обичам и държа на дружките си. Имах си и специални поздрави за тях, любими песни и много се накефих, когато един от тях взе микрофона без да съм го молила(но това беше в един по-напреднал етап от вечерта). Като чух първото хоро, леле как подскочих само. Запретнах роклята и не се пуснах докато не се изморих. А моето момче само ми пращаше въздушни целувки от масата, защото не може да танцува народни танци. Имаше само една изцепка, която ме вбеси от тук до небето. Вуйчото на Сашо, беше ни направил изненада - един негов много добър приятел певец и съпругата му, бяха извикани специално за да ни попеят. Предварително се били допитали до DJ-я. Хората ни изпяха една песен - стари градски шлагер, танго, на което с младоженека се опитахме да танцуваме и резултата беше потресаващо смешен. Последва втора песен за кумовете, на която ние вече се оттеглихме изтощени от опита си да хванем ритъма на танца. На третата песен аз вече бях направила абсолютно отекчена физиономия от бабешките песни, на които никой не танцуваше и за да не ми се скапи настроението грабнах чашата с шампанско и реших да поздравя отново всеки гост поотделно, като минах през всички маси. Направих си снимки. И да ви кажа, че незнам какво ме спря да не се раздплача от яд, като чух, че започнаха 4-та песен. И като тръгнах като фурия от единия край на ресторанта към другия, бясна, да сръчкам DJ, че е позволил такова нещо, а 15 бяхме разяснявали, че не желаем нищо странично от това, което сме говорили и хубаво, че милото го видях вече как ядосоно му обяснява да прекрати вече този ад. Почувствах се като на събиране на ветерани. Ама и да не обидим и вуйчо му си премълчахме после всичко.   

[valia_diva]

След това всичко си тръгна по мед и масло. Танци, хора. Аз си бях поръчала специално салса. И макар да не бях тренирала от месеци се получи страхотен танц. Толкова много хора бяха наобиколили и се радваха. После бачата. После специално от шафера любимите ни летни хитове, на които всички младежи така много се кефиха. Най-много се беше развихрил моя замаян младоженец. Имах чувството, че е изпаднал в транс от удоволствие и само го следях да не връхлети на тортата, защото незнайно поради какви причини я бяха сложили още от начало на дансинга. Все й хвърлях по едно око да не би някой от гостите в момент на буен танц да се опита да я прегърне. А децата в интерес на истината не проявяваха никакъв интерес към нея. Те само тичаха нагоре, надолу по стълбите или хвърляха балони от 2-рия етаж. Аз пък все нямах търпение за ритуалите. Все питах, няма ли да се играе с пилето и тортата, а жартиера, а букета, а тортата - кога, кога, кога. Леле нямах търпение и ми се струваше, че нещо се проточваме. Вече не помня последователността на ритуалите. Ама си спомням, че по време на ръченицата гледах да си почина малко на стола, като се успокоявах, че ще гледам видеото после. Дойде и ред за тортата. Най-перфектното парче отрязахме, но то взе че се запъна и не ще да излезе, а шпатулата взе да се изкривява. А то нали съм нетърпелива, съм захванала и подложката, ама бързо се усетих. Моето момче толкова прилично ми подаде хапчица от тортата с пръстчета, а аз - на снимките се вижда - половината ми ръчичка, в неговата устичка  и си го наклепах лекичко за да мога и от устните му да си похапна торта. Извикахме си и 3 дойки също да си хапнат, и нарочихме, че следващите младоженци ще са едни наши приятели, които се опитваме да женим. А едната двойка, другата седмица са младоженци, бяха направили номер. Когато DJ даде старт за хапване без прибори, момчето с финт изкара вилица и  успя само да подаде на дамата си, една хапка, защото аз веднага им я отнех. На видиото толкова много се смяхме на този момент и го връщахме няколко пъти.