Здравейте на всичкииииии.
Благодаря за прекрасните пожелания, прекрасни са. Аз намерих малко време за да ви се поотчета малко, че сигурно сте много любопитни. Имах чувството, че съм във филм и че всичко това не се случва на мен, а аз съм само наблюдател.
Вечерта преди 16-ти в къщи всички припкаха наляво-надясно. Всеки се беше захванал да подрежда, глади, готви и прибира, само аз си бях седнала на земята с торба панделки и си украсявах трите бутилки с вино за следващия ден, които трябваше да ни на рекат и направих подносче за халките от цветя с пиафлора. Съседката ни ме покани да спя при нея на тишина и спокойствие, за да съм свежа и спокойна. Спах като бебе, а милото ми мъжле каза, че не е мигнал цяла нощ. Той не беше спал и предните две вечери. Ха, аз се притеснявах няколко месеца и не можех да спя и точно на края се успокоих, а той през цялото това време не се притесни за нищо и последните дни взе да му потрепва.  Събота сутринта като си го изпращах за Пазарджик се разплаках толкова много, че и милото чак разревах. Направо ми се обърна сърцето като го гледах отстрани. То бяха съобщения, то бяха разговори.Та да продължа - сутринта се събудих много свежа. Съседката като ме видя, че съм станала направо ме изпрати да се връщам в леглото да спинкам още, ама мен взе вече да ми протреперва и да ми тупка сърчицето. Беше ми направила кафенце и закусчица и взе да ме разпитва разни неща за да се поуспокоя. Ама мен мира не ми дава, че вкъщи кипи подготовка и отидох да надникна какво става. А там сестра ми и племеника ми още спят. Спокойствие. Започна се украсяването на къщата - с пеперудите, които направих стана страхотно, защото като се отвореше входната врата от течението всичко започваше да хвърчи и все едно бяха истински. Фризьорката закъсня с 40 мин, но ме направи много бързо. Тъкмо си сложех и роклята и дойде и гримьорката. Шофьорът ни вече веше тръгнал за Пазарджик и следяхме от разстояние как се движат там. С милото се чухме няколко пъти. Бая веселие се чуваше по телефона. Тъкмо Теди приключи с грима и хоп фотографа влезе и ме изнената на вратата с огледалото и така се започна с първите снимки. Между другото - страхотни снимки ни направиха и двамата фотографи. Сестра ми милата се губеше някъде по трасето. Беше тръгнала да й правят прическата и закъсняваше. Първите гости и роднини вече бяха вкъщи и започна олелията. И изведнъж   бибитки, клаксони мъжлето ми подранява с 30 минути. Усетих как сърцето ми ще изкочи от вълнение. Цялата се изчервих. Имах чувството, че след минута бяха на вратата, а те почти 15-20 минути са ми правили серенада от долу и милото е пял нещо и той не помни какво ( и никой не се е сетил да го заснеме за да видя и аз, че нали се бях панираа вече и нищо не съм чула, а и сме на 15етаж). И айде звънна се на вратата - сигурвно 50 пъти натиснаха звънеца. Имах чувството, че оглушавам от  вълнението. Чувах само врява и музиката с която дойдоха да ме вземат. Не затискахме вратата - баща ми специално помоли всички за това, но бабката чула недочула се пробва да затиска. Племеникът ми ме пазеше с пушката и си искаше парички за да ги пусне при мен под зоркия поглед на баща ми и само викало детето - Нестава, много са малко парите. И изведнъж милото се показа на вратата. Свекървата влезна, хвана ме за ръката и вика "Айде да си те водим вкъщи" а аз вече съвсем засрамена навеждам глава и се дърпам и само викам "Искам Сашо, Къде е Сашо" и когато той застана пред мен и ми подаде ръка имах чувството, че целия свят около нас изчезна и виждаих и чувах само него. И се започна - търсене на обувката, пълненето с парички, закичването, а отвън музикантите свирят ли свирят, как не се измориха тези хорица, бая си посвириха. Поздравих всички гости, които дойдоха и лека полека, започнаха да слизат надолу, а на мен не ми се тръгва.

Дърпам милото за ръкава, прегръщам го и се шегуваме, другите да ходят пък ние ще си легнем да си починем, че емоциите са ни изморили.  Останахме да излизаме последни и татко и още някой беше с нас. Качихме се на асансьора. 15, 14, 13 слизаме все по надолу 12,.......7, 6 , 5 чува се музиката вече, чакат ни да слезнем 4, 3, 2 ,1  леле подминахме първия етаж и асансьора пропадна, в очите ми сигурно се е прочел целия ужас който изпитах, като видях как подминаваме първия етаж. Пропаднахме сигурно половин метър надолу. Успяхме да отворим вратата, а аз се разплаках леко от страх, където никога не съм се страхувала от асансьори, ама нали и емоциите са в повече. Излезнахме. Татко ме поведе напред и подаде ръката ми на Сашо. Зави се хоро, а аз не смеех да мръдна от срам. Ами дивичка съм си понякога, какво да правя. Намерих шафера и го помолих по бързо да ми отвори вратата на колата за да се скрия вътре. А майка като лисна менчето така хубаво изми краката на младоженеца, че разсмя всички гости. В колата взех да се поотпускам. Бяха пуснали супер парчета.
В младоженския дом мина прекрасно. Никога не съм си мислила, че ще ми е толкова забавно.  Моето "ДА" едвам го чули хората, а той като го попитаха, задържа няколко секунди все едно ще мисли иииииииии "ДА" имам чувството, че го чуха чак в Пазарджик. Настъпах няколко пъти милото за по-сигурно, а той като усети, че го настъпвамвзе да подскача ту с единия, ту с другия крак и накрая се предаде, ама гледам още не се е разписал, сложи подписа и айде още един път да го настъпя. Кумата също настъпа кума - да затвърди. Питката само дакато я хванахме и милото я отчупи почти цялата, чак щеше да падне на земята. Голям смях беше в залата. Аз си мислех, че ще плача много, но за щастие радостта ни беше по - силна и не позволи сълзите да се покажат. Целунахме се няколко пъти. Сега като гледахме видеото се е запечатал един прекрасен момент с чашите - точно преди да отпием милото ми казва "Обичам те" и аз му отвъщам "И аз те обичам" - ах колко красиво беше всичко. 

чувствам се много щастлива сега, като ви разказвам нашата приказка.
Отидохме на църквата. Направихме малко снимчици отвън. Малко се притеснявах как ще се разберат двамата фотографи, но и двамата са профисионалисти бяха дори като екип, което ме накара да се отпусна още повече. Ох аз имам малко работа, ако не успея да продължа после ще е след няколко дена, че ще заминаваме на Корфу в петък. Целувам ви всички.

valia_diva колко прекрасно е това което ни разказваш, за твоите емоции и вълнения, за прекрасния ден който сте изживели, чета редовете и ми се пълнят очите със сълзи но от щастие и радост, тъй като и моя ден наближава, но нека първо да кажа ЧЕСТИТО на младото семейство, нека целия ви семеен живот е низ от радостни вълнения и като сватбения ви ден, по-често си казвайте "Обичам те" и запазете вярата и любовта си един към друг. 

Чудесен разказ, с нетърпение чакам продължението.

Валенцеееееееееееееееееее 

Вале, разказът е прекрасен! Наистина успя да предадеш своите емоции. Пожелавам ви винаги да се обичате така, винаги да се гледате влюбено и да бъдете сплотени!!!
И чакаме снимкииии!!!

Здравейте, сладурки. Влизам за да продалйа разказа си.
Та направихме малка фотосесийка пред църквата и ни извикаха за ритуала. Отец Станчо  така ни разчувства с пеенето си, че милото през цялото време се опитваше да спре сълзите си да не тръгнат и хубаво, че се сдържа, че аз ако бях се разплакала нямаше да ме успокоят поне час. Ритуала мина много бързо. Когато отчето преплете ръцете ни, така силно ги стиснахме, все едно някой иска да ги раздели и стояхме така през повечето време, а милото все вдигаше ръката ми към устните си. Като излезнахме пуснаха за нас 3 бели гълъбчета. Беше много красиво. Настана голяма суматоха, фотографите искаха да започнат със снимките, гостите също. Имахме доста поканени само на църквата и всеки искаше да ни поздрави. В такива моменти трябва да има малко ред, че по едно време вече незнаех къде съм. Само чух по едно време, че Сашо каза на някой, че има работа само и единствено с булката. Направихме и страхотна фотосесия в стария град на Пловдив. Не можах да повярвам, че крачетата ми издържаха по камъните с тези обувки.

Но си заслужаваше всичко. Единия фотограф беше готов още на другия ден, а Митко Яков на по-следващия. По пътя за Пазарджик, за малко да станем свидетели на жестока катастрофа, беше се случила секунди преди да минем. Малко се разстроих, но младойенека бързо ме успокои. В хотела имахме 10 минути за релакс преди уелкъм дринка, който мина перфектно.

Аз ще продължа след 10 дена, че сега вече нямам време, а утре заминаваме за Корфу. Целувки на всички

Страхотен разказ 
Приятно и романтично изкарване на Корфу 

Вале, мила, честито и от мен!!!!
със закъснение, но бях на море.
желая ви много щастие и много любов!
разказаът е супер, чакаме и снимки с нетърпение

Вале, много романтичен меден месец ти желая и тръпна в очакване да продължиш разказа си  за сватбата в ресторанта

Еййй, Вале, аз малко със закъснение, но все пак да ти пожелая дълъг, щастлив и изпълнен с много любов и уважение семеен живот!!!

Желая ти също незабравим меден месец на Корфу, островът е един малък рай!!!!
Страхотен избор!!!