Мила Вале,какво да кажа ,били сте просто чудесни и двамата,личи си,че сте били много щастливи и всяка ваша снимка блика от любов.Пожелавам ви и за напред да бъдете все така и да се обичате все повече и повече с всеки изминал ден! А разказа ти е толкова вълнуващ,че го изчетох на един дъх.

Много ви благодаря за прекрасните думи. Току що преобразувах и снимките от другия фотограф и се готови за качване в албума. По-късно ще можете и тях да разгледате. 

Вале снимките са прекрасни  Фотографа ви е бил много добър 

petrova83 Благодаря ти миличка. Мина вече месец, а аз все още имам чувството, че е било вчера.
Cvetomira_82 Благодаря и на теб за милите думи.
anbibian и на теб благодаря. Аз съм на седмото небе заради фотографите. Всъщност те бяха двама. Един от Пазарджик - Любо. И един от Пловдив - Митко Яков. И двамата са много добри, но фотосесията вкъщи и в стария град на Пловдив са изцяло дело на Митко. Но и двамата пак да кажа бяха просто неотразими - работеха като екип.

Аз скоро ще кача да ви покажа снимките от медения ни месец. Готови са като формат, само трябва да си намеря малко време да ги кача.

Ех момичета. Обещаните снимки от медения ни месец вече са качени. Заповядайте, може да ги разгледате. С две три думи само ще ви кажа, че прекарахме една много интересна и емоционална медена седмичка на Керкера (това е гръцкото име на остров Корфу). Общо взето няма да прехвалвам хотела, но все пак беше много приличен и чист.  Дадоха ни прекрасна стая с изглед към морето и към сцената на двора, на която в два различни дни от нашия престой имаше представления - едната с ретро музика наживо и втората с гръцки танци с народни облекла. За жалост тавана в банята протече и трябваше да ни преместят в друга стая. Но тя пък гледаше и към планината, и към морето и към басейна. Много добре, че имаше само закуска и вечеря, защото храната изобилстваше и след всичките вкусотии качихме по няклолко килца.  Имахме прекрасни екскурзии на самия остров. Някои от тях бяха доста страшни, защото пътя е изключитолно тесен, не много стръмен и с много завой, почти обратни. Рейсовете бяха като гъсенички. А моя мъж като ми е разказвал, колко много рейсове са се чупели там, бях загубила говор и картина по едно време. Даже се разплаках, когато рейса тръгна назад и му костваше доста нерви докато ме убеди, че няма страшно. Пътя е еднопосочен за автобуси, а колите насреща трябва да се съобразяват с това. Но един дядо, немец, като се запъна и за да направи място давайки назад си удари колата и като каза, че няма да мръдне, иди го уговаряй. А от нашата страна пропаст и минаването е опасно. Слезнаха и шофьори и моя да се разправят. Хората вътре писнаха, една баба викаше, че искала да слезе, че имала внуче. А мен както ме беше страх започнах да им се карам да мълчат и да не нажежават обстановката. Накрая мъжа ми не издържа и прекара автобуса напред на косъм, защото шофьорите не искаха да мръднат рейса, докато дядото не махне колата (този маршрут го е минавал над 10 пъти и знае всеки сантиметър от него). Целият рейс му ръкопляскаше и го хвалеше. А аз се усмихнах и тихичко си казах - "Това е моя мъж", почувствах се много горда с него. Гледката от "Бела Виста" е прекрасна, но докато стигнем до нея се изпотих 1000 пъти.  Иначе улучихме най-прекрасното време за море. Не беше адска жега и можехме спокойно да си се препичаме. Играехме на табла, шах и тенис на маса. Много се забавлявах, когато го биех моето момче и той започваше все повече да се задълбочава в игрите. Бяхме и до Сидари, там където е канала на любовта, и си харесахме няколко хотелчета, които може да посетим живот и здраве другата година. Аз се качих и на корабчето "Калипсо", което е със специално прозрачно дъно за да се гледа, какво става под водата. Качила съм снимки и от него. Беше отново много вълнуващо за мен, защото водата е нещото, от което също изпитвам страх, защото не мога да плувам. Гледахме прекрасно шоу с морски лъвчета. Имахме доста интересна програма. Предлагаха и най-различни круизи и забавления. Някак неусетно мина времето. А ние се наслаждавахме на любовта си и грабехме с пълни шепи от нашата почивка. 

Еееееех, Валенцеееееее 

petrova83, Polia , elean   Благодаря за милите думи. Толкова много си мечтаех да имам прекрасни снимки от сватбения ден. И наистина сега ги имам, и съм още по-щастлива, че милото ме подкрепи изцяло. Дори той самия очакваше с нетърпение фотосесията. Всеки, който разглежда снимките на Митко, е очарован.
А тези от медения месец, се радвам, че поне си имахме фотоапарат и запечатахме красиви спомени и от там.

Вале честита номинация и от мен и успех!