Защо мъжете се страхуват от брака???!!!

[van4ii]

Според мен има и мъже и жени, които ги е страх, но наистина сякаш по-голям е % на мъжете, които се страхуват.

[Пламена]

Не знам дали мъжете ги е страх, но мога да кажа за себе си 
Винаги съм си мечтала за този момент.. и много го исках!
И ето от 10 дни съм сгодена и вече едвам дишам от притеснение 
Усещам, че ме обзема пристъп на паника още от сега...
Има ли някой с подобен проблем?
Това не се получава защото не съм сигурна дали искам да съмс  него... напротив убедена съм!
Но ние не живеем заедно и никога не сме живели.... и доста се притеснявам от това.... а и в други ден ще дойдат да ме вземат да живея в тях, а това ме плаши!    да напуснеш собствения си дом и да отидеш в чужд
Мисля си, че щеше да е хиляди пъти по-лесно ако си живеехме заедно и от преди това.... и да нямаме такива проблеми.

Направо ми се плаче вече.... с главоболие съм от 4 дни и ми е едно свито такова...
Моля ви, успокойте ме, че не съм само аз така.... и това след време минава 

[Слънце]

Пламена, аз имам приятелка, която се чувстваше по абсолютно същия начин. Тя живееше с родителите си до 25-тата си годишнина. И буквално на сватбата отиде да живее в дома на съпруга си, заедно с неговите родители. Беше й много мъчно, дори беше леко тъжна на сватбата.
При мен положението е съвсем различно и не съм имала подобни притеснснения, но ние живеехме заедно отпреди товам, а и аз самата живеех отделно от родителите си от доста време.
Теб всъщност кое те притеснява - това да живееш заедно с бъдещия си съпруг или да живееш в дома на родителите му (ако правилно съм разбрала)? Ако сте само двамата, според мен няма да ти е толкова странно. Ще се напаснете един към друг, ще си изградите собствени домашни правила.... даже е много хубаво

[van4ii]

Мила Пламена, не се притеснявай, това е нормално, аз въпреки че съм живяла преди това с моя мъж и вече сме 10 години заедно и се познаваме много добре, все още ми е мъчно за родителите ми, въпреки че живеем в един и същ град, но вече не е същото, порастваш, поемаш много отговорности, справяш се с най-различни проблеми, а вече не си малкото им момиченце.
Това на моменти много ми липсва :'(Не се притеснявай, това чувство е нормално, радвай се на това, че имаш човек до теб когото обичаш и той теб и заедно поемете пътя си напред отсега нататък.
А родителите са си родители, винаги ще ни е мъчно за тях
Успех

[Пламена]

ЕХ така ми вдъхнахте малко сили! 
Притеснява ме, че започвам нов живот, в нов град с нови хора...
Иначе и аз от 5-6 години не живеех с родителите си, но все пак друго си е
А иначе ме притеснява, че временно ще живеем с родителите му, защото не сме си намерили работа още и в апартамента ни не може да се живее в момента
Не знам и аз за какво ми е тъжно повече.... ама е факт 
Но дано да сте прави и да мине скоро че той май взе да се притеснява защо не се радвам много 

[tsvetentse1]

Аз пък си мисля, че има много връзки, в които жената и мъжа са заедно отдавна, обичат се, но поне един от тях не е сигурен, че това е точният партньор. И по някаква причина дълго не намират кураж да се разделят. При нас е точно обратното - още от първите ни дни заедно, знаехме, че сме един за друг, но това чувство не съм го имала с никой друг партньор. И съответно не съм искала брак. 

А сега, само година и половина след като се събрахме, ще се женим. Вярно, живеем през цялото това време заедно и вече броя на пломбите си знаем, но за някои това е много малко време. А за нас няма особено значение. 

[Ariel]

tsvetentse1, все едно чета за себе си! 

Хм, мъжете се страхуват повече от брака, дали? Знам много момичета, които не искат и да чуят. Мисля, че е въпрос на дорастване - много мъже са ми казвали, че на 25 години не са си и помисляли за брак без да им настръхнат космите на гърба, но с времето и от само себе си, на 28-30 са им се променили възгледите. Мисля, че е въпрос на житейски период, който за различните хора идва по различно време. 

[Пламена]

tsvetentse1, ние пък се събрахме на 6 май 2009, а на 6 май 2010 ми предложи брак! а дори не сме живели заедно... само на гости сме си ходили... но времето от което познаваш даден човек не е критерий за брак. И аз от самото начало бях убедена, че той е човека за мен!
Така че давай смело.... специални поздравления за мъжа ти... който е от малкото, които са склонни да предприемат такава стъпка! 

[pebbles]

Аз имам наблюдения защо моят мъж се страхуваше от брака преди 3-4 години. То, не че тогава ставаше дума точно за брак, а за това след завършване на университета да ме извика да живея в неговия град.
 1. Било му твърде рано да гледа жена. И като се оплакал на приятели някой го успокоил, че човек си взима жена за да го гледа тя, а не обратното - право в десятката - преосмисляме страха.
 2. Не бил си поживял още. Е, не ме извика тогава, преживяхме едно лято разделени и му се отживя. Та, трябва да се разбере какво се губи. После се разбрахме, че ще се обичаме от разстояние (заради работата, най-ранното преместване можеше да е след 2 години и половина).

 И при нас всъщност критичен беше моментът на преминаването от това да сме заедно когато ни е лесно и удобно към това да трябва вече да направиш избор да си с този човек, което си е обвързване. И разковничето на успеха при нас си мисля че беше това, че той имаше 3 години да свикне с мисълта за обвързването и да се чувства вече горд и пораснал, че е предложил на жена си, а не хванат да се жени. Та, като подхвърлиш идеята за женитба, което аз направих около 2 години след като се разбрахме, че ще сме заедно, според мен е хубаво да изчакаш половин - една година тя да узрее без да се натяква, защото инстинктивно се съпротивляваме на всичко, което ни карат да правим.

[rapuntzel]

Мъжете не обичат брака, защото това е стереотип, който обикновено "готините" приемат. Според стереотипа един готин мъж си казва - мога да си прекарвам времето страхотно и без да имам ангажимент да се грижа за семейство.
Е, за радост на повечето умните и готините мъже са преодоляли този стереотип, защото са разбрали, че семейството може да ти даде повече отколкото ти можеш сам да си вземеш от живота.
Забелязала съм, че семейният живот е "заразен" в една компания ако има повечко женени  "неженените започват да се ослушват

[fiibi_bg]

Не мисля,че мъжете по принцип се страхуват от брака.Те всъщност тайно го искат ,но едва ли ще си го признаят.Вечният ергенлък едва ли е супер примамлива перспектива за тях ,тъй като да не забравяме ,че и те искат уют,любов и грижа.Може би най-вероятно страхът е по скоро от това да не се ожени прекалено млад или страх от това,че не не е готов да поеме отговорностите за жена и дете на този етап.Но в един момент всички искат семейният и домашен уют ,какъвто и да е той през тяхната призма:)

[Harmony]

Не мисля, че мъжете се страхуват точно от брака като институция, а от последствията, които той води след себе си... Първо, страх ги е да се обвържат до живот, както се казва, второ, страх ги е, че ще им навлезем изцяло в личното пространство и трето, умират от ужас като си помислят, че с една и съща жена ще правят секс до края на живота си или поне близките няколко години , да не говорим за децата, тъщите, това, че някои жени като се оженят, се отпускат и почват да си ходят с бабешките пижами и килоти, и престават да се гласят и тем подобни битовизми

[Mariaid]

Точно обратното при нас, мъжът ми е такъв домошар, че имам чувството, че няма търпение да се "задоми"  Не съм усещала страх или колебание, той беше инициаторът. Но и никога не е бил ограничаван от нищо, той е преценявал дали е удачно да остане вкъщи или да излезе, например! Аз и домът ни сме били на първо място досега (пу-пу), дано и занапред! 

[Happylife]

е има и домошари, но според мен са малцинство в съотношение 60:40 в полза на останалите, които се ослушват до последно

[Mariaid]

Да, важното е да се допълваме все пак. То нито едното, нито другото в краийности не е добре.,.