Разликата във възрастта

[happy_lady]

Според мен не е важно двамачовека да са на едни години, а да имат еднакво мислене. Имам приятелка на 22 години, която живее с мъж на 40,имат дете. Да ви кажа в случая тя е по-зрялата, която се грижи за семейстово, а той се държи като на 16 - не се прибира, по цели нощи пие и ходи по жени, не и помага за нищо, включително и с грижите за детето..

[Monikamaria]

Според мен не е важно двама човека да са на едни години, а да имат еднакво мислене.

Подкрепям! Обаче, ако трябва да си кажа и личното мнение, то е че да имате еднакво мислене и да имате 25 години разлика, или да нямате никаква разлика, или мъжът да е по-малък, то е мноого рядко срещано. Според мен мъжете по-късно стават толкова отговорни, колкото могат да бъдат жените на 24 например. Обяснява се много просто с еволюцията и майчинството. Жената много по-бързо се развива в това отношение, просто от необходимост. Така ни е отредила природата, дето се казва. От друга страна нещо не ми се струва реално 50 годишен мъж да е на един и същи етап от живота, на какъвто е една 25 годишна жена. Моята разлика с приятеля ми е 8 години в негова полза и според мен е идеална.
Но в крайна сметка важното е двойката да е щастлива и да се разбират. А пък как се е стигнало до там, не е толкова важно!

[happy_lady]

Напълно си права. Но всяко правило си има изключения.

[Monikamaria]

Но всяко правило си има изключения.

Факт! Има и доста щастливи двойки с нестандартна разлика във възрастта.

[ForeverYours]

Той е по- голям с 12 години и всичко е прекрасно. Много земен човек е, много грижовен.. Нагледала съм се на пикльовците на мойте години ии.. ми беше достатъчно.. та онези още не знаят къде се намират.. още тичат при мама и зяпат всичко живо, което диша.... Моето момче вече е минало по този път.. наживял се е както се казва.. находил се е .. нагледал се е. Сега му остава да създаде семейство ии.. да ме обича )))))  Определено смятам по-голямата разлика в полза на мъжа за нещо положително. Без това са си малко бавни с развитието.. няма нужда да се омъжваме, за да ги отглеждаме..... хах ...дори и мойто слънце въпреки, че е на 30 има моменти на лиготия, които със сигурност ако бях 25-30 годишна не бих изтърпяла ..........

[panteryx]

Той е по- голям с 12 години и всичко е прекрасно. Много земен човек е, много грижовен.. Нагледала съм се на пикльовците на мойте години ии.. ми беше достатъчно.. та онези още не знаят къде се намират.. още тичат при мама и зяпат всичко живо, което диша.... Моето момче вече е минало по този път.. наживял се е както се казва.. находил се е .. нагледал се е. Сега му остава да създаде семейство ии.. да ме обича )))))  Определено смятам по-голямата разлика в полза на мъжа за нещо положително. Без това са си малко бавни с развитието.. няма нужда да се омъжваме, за да ги отглеждаме..... хах ...дори и мойто слънце въпреки, че е на 30 има моменти на лиготия, които със сигурност ако бях 25-30 годишна не бих изтърпяла ..........

Значи много зависи ,човек как се чувства, а не на колко години е няма лошо и да се разпуснат малко по-големите в двойката ,защото на нас също ни е 12 години разликата и на моменти осъзнавам ,че той мисли твърде много за сериозните неща от живота и много рядко се отпуска  Което понякога,  променя общата ни гледна точка  :

[ForeverYours]

Значи много зависи ,човек как се чувства, а не на колко години е няма лошо и да се разпуснат малко по-големите в двойката ,защото на нас също ни е 12 години разликата и на моменти осъзнавам ,че той мисли твърде много за сериозните неща от живота и много рядко се отпуска  Което понякога,  променя общата ни гледна точка  :

Ахх е да зависи от това как се чувства човек... * В началото си беше много сериозен човек.. не си е позволявал лигавщини и както казваш и ти, мислеше прекалено много за сериозните неща.. но явно връзката му с мен го промени... безгрижността ми му повлия явно ии започна да си разпуска редовно На мен лично мнооого ми харесва, че още не съм загубила детското и бегрижното в себе си и в същото време смея да твърдя, размишлявам като голям човек...  Общо взето смятам, че му върнах част от детството... което прави много неща по-лесни..забавляваме се много, дори само когато излезем на разходка.. правим лудории и в същото време сме големи и сериозни хора.. Какво по- хубаво от това.. взимаш всичко от живота, просто в подходящото време и място за това   

[fashion]

Здравей ForeverYours

,, Моето момче вече е минало по този път.. наживял се е както се казва.. находил се е .. нагледал се е. Сега му остава да създаде семейство ии.. да ме обича )))))  ,,

Ти чувстваш ли се наживяла на 18-т години за да създадете семейство?
Питам защото имам братовчетка,която е на твойте години и ще се жени. (нищо лично,без нападки  )

[ForeverYours]

Ти чувстваш ли се наживяла на 18-т години за да създадете семейство?
Питам защото имам братовчетка,която е на твойте години и ще се жени. (нищо лично,без нападки  )

Здравей Ами не.. не се чувствам наживяла.. напротив, сега смятам, че тепърва започвам всичко. Просто съм сигурна, че искам да се наживея с него.. не мисля, че наживяването се състои в смяната на пртньори например.. това е единственото, което след бракът би трябвало да е забранено.. така да кажа и това не ме притеснява.. Сигурно е странно, че съм стигнала до тези изводи в началото на съзнателния ми живот.. но това, че той е стабилен човек много ми помага. А и ще се женим след година и половина.. до тогава смятам, че много неща ще се променят, включително и аз.. ще съм значително по-зряла а дори и да не съм, предпочитам да израствам с него ... Пък и в крайна сметка и сега сме семейство.. какво значение има един подпис.. и да ти кажа много ми харесва семейният живот просто... купонясваме заедно, това е. Лишавам се от поредни влюбвания и еднократни връзки и получавам любов за цял живот...   

[Monikamaria]

 ForeverYours , като че ли малко си противоречиш. Да се наживееш означава да натрупаш опит. Така както и ти сама каза - "Моето момче вече е минало по този път.. наживял се е както се казва.. находил се е .. нагледал се е.". С един човек опит не се трупа. Просто няма как да видиш различни житейски ситуации. Оптимизмът на 18-годишните е много хубаво нещо, но възможността да се промениш коренно след 2 години и отново след още 2 години е огромна. Процесът  *db*наживяване се изразява именно в това. Все пак година и половина е ужасно много време.
Важното е да сте щастливи и да се обичате! Пожелавам ти го!

[fashion]

,,и да ти кажа много ми харесва семейният живот  просто... купонясваме заедно, това е. Лишавам се от поредни влюбвания и еднократни връзки и получавам любов за цял живот...,,

Здравей отново 

Пак да започна с това ,че не те упреквам,нападам и т.н. просто се опитвам да разбера мисленето но 18-т годишно момиче(поради казаната по-горе причина) и ако ми позволиш ще ти задам няколко въпроса 

 Мислиш ли ,че семейния живот е ,,да купонясвате заедно,, ?
 Работиш ли?
 Ще продължиш ли образованието си?
 Според теб трябва да се ,,лешиш от поредни и еднократни връзки,, за да ,,получеш любов за цял живот,,. А не трябва ли да не искаш такива връзки и да си с него защото той ти е достатъчен?А недай се боже тази любов не се окаже за цял живот,няма ли да съжаляваш,че си изтървала ,,съзряването си,,   ?
  Как виждаш живота си след 5 години?

Ако с нещо те нараняват тези въпроси или ти се струват обидни може да не огтовараш,но поне си отговори сама на себе си,защото рано или късно ще си ги зададеш 

Поздрави от мен и се надявам наистина да си намерила любовта на живота си 

[ForeverYours]

  С един човек опит не се трупа. Просто няма как да видиш различни житейски ситуации. Оптимизмът на 18-годишните е много хубаво нещо, но възможността да се промениш коренно след 2 години и отново след още 2 години е огромна.

 
Ясно ми е, че с един човек не става.. никой не е казал, че той е първия .. Честно казано мисля, че съм видяла доста..  или поне достатъчно. За опита.. в крайна сметка, аз няма да стоя затворена вкъщи да гледам стените.. тепърва ми предстоят нови отношения с хора, били те от работа или където и да било.. Оптимистка съм, да.. до толкова, да мога да се радвам на това, което имам в момента, но в никакъв случай не означава, че не осъзнавам отговорностите, които поемам. Аз и сама казах, че съм сигурна, че ще се променям.. кой седи на едно место ?! Чувствата ми към този човек- също... към по- добро !

[ForeverYours]

,,и да ти кажа много ми харесва семейният живот  просто... купонясваме заедно, това е. Лишавам се от поредни влюбвания и еднократни връзки и получавам любов за цял живот...,,

Здравей отново 

Пак да започна с това ,че не те упреквам,нападам и т.н. просто се опитвам да разбера мисленето но 18-т годишно момиче(поради казаната по-горе причина) и ако ми позволиш ще ти задам няколко въпроса 

 Мислиш ли ,че семейния живот е ,,да купонясвате заедно,, ?
 Работиш ли?
 Ще продължиш ли образованието си?
 Според теб трябва да се ,,лешиш от поредни и еднократни връзки,, за да ,,получеш любов за цял живот,,. А не трябва ли да не искаш такива връзки и да си с него защото той ти е достатъчен?А недай се боже тази любов не се окаже за цял живот,няма ли да съжаляваш,че си изтървала ,,съзряването си,,   ?
  Как виждаш живота си след 5 години?

Ако с нещо те нараняват тези въпроси или ти се струват обидни може да не огтовараш,но поне си отговори сама на себе си,защото рано или късно ще си ги зададеш 

Поздрави от мен и се надявам наистина да си намерила любовта на живота си 

Така... за първият въпрос: Мисля, че семейният живот е такъв, какъвто двойката си го направи. Ясно ми е, че всяко семейство има своите хубави и не чак толкова хубави моменти... Като за начало, всичко разбира се е хубаво.. още не ни е обвзела рутината и ежедневието (което пак зависи от нас.. ) така, че не виждам причина да не гледам на семейния живот като на "купон" аз се омъжвам по дяволите, няма да умирам.!!! Както казах по- долу, това, че гледам на нещата от веселата им страна, не значи, че не осъзнавам, че поемам отговорност и към себе си и към човека до мен..
За втория въпрос: Какво значение има това дали работя ?? Не разбирам. Работила съм, но в момента не.. предстоят ми изпити и не искам да оплескам нещата с което отговарям и на следващия въпрос. Да, имам намерение да продължа да уча, защото мечтите ми не се изчерпват със бяла рокля Относно еднократните връзки- може би не съм се изразила правилно. Не ги искам.. защотоо, да.. той ми е напълно достатъчен.. семейство, приятел, мъж, брат, съчетава ВСИЧКО... от което имам нужда Наистина недай си Боже, нещо да се случи между нас и всичко да приключи (което няма как да стане, но.. божа работа, живи хора сме ) никога не бих съжалявала.. за нищо. Изтървала съм съзряването си ? Че аз с него няма ли да съзрявам.. пак не разбирам.. мислиш, че трябва да съм с повече хора, за да съзрея ли..? И все пак не бих съжалявала, напротив, бих се радвала, че съм имала този човек в живота си, защото той е най- прекрасното нещо, което може да се случи на една жена.. ще бъда горда, че е бил до мен.. защото, когато веднъж се докоснеш до съвършенството после е трудно да го забравиш.. както се пееше в една песен   И последно... живота ми след 5 години: Хм.. надявам се вече завършила образованието си, започнала работа в областта, за която си мечтая.. вече щастливо омъжена, надявам се вече да сме постигнали и мечтата си за ново жилище, надявам се мъжа да се смили над бедната ми животинообичаща душа и да си вземем куче иии се надявам работата за бебе да е в разгара си защото за това нямам търпение.. едно малко слънце, от човека, когото обичам, но едва, когато знам, че нищо няма да му липсва Това е. 

[Monikamaria]

ForeverYours, добре звучи отговорът ти! Пожелавам ти плановете ти да се развият по начина, по който искаш!

[ForeverYours]

ForeverYours, добре звучи отговорът ти! Пожелавам ти плановете ти да се развият по начина, по който искаш!

Много благодаря..!! Искрено се надявам да стане така.. и тъпкано да ти се връща