НЕ, НЕ, НЕ !!!!!!! Не говори, че детето има нужда от двама родители..... да принципно е така, но ако всичко е наред. Мисли за себе си. Детето ти ще е щастливо, когато вижда, че ти си щастлива. Не трябва да позволяваш такова отношение към теб, просто не трябва, дори и да го обичаш... въпреки, че е баща на детето ти.... нищо не оправдава подобно поведение... НИЩО !!!!! Изобщо не съм съгласна, че трябва да му се доказваш като равна.. ТИ СИ му равна.. независимо дали работиш или си домакиня.. няма такова нещо като негови и твои пари... не би трябвало да има.. вие сте семейство... а щом се появява такова деление значи... не сте. Мъжът до теб трябва да те подкрепя, не да те мачка.. независимо дали си образована или не, дали работиш или не. Какви са тези глупости ?! Ясно ми е, че в началото при всички, всичко е прекрасно.. сега нещата се променят обаче. И щом се променят в посока, която не е здравословна за теб, значи не трябва да живееш така. Повярвай ми ще става по-зле. Знам, че детето е най- важно за теб, но в подобни ситуации мисли първо за себе си. Невероятно е колко сила могат да имат малките сладурковци... то ще преживее всичко, след години дори няма да си спомня. Как така ще ти посяга ?!?!?! Този човек не те заслужава. Време е жените да спрат да позволяват подобно отношение. Тези "мъже" трябва да се поставят на място. Не позволявай детето ти да расте в такава среда. По-добре без баща, отколкото да става свидетел на всичко това. Говоря от личен опит.... видяла съм какво ли не от нашите. Майка ми така и не е посмяла да си тръгне, защото баща ми е ужасен САМО когато се напие.. не е така обаче.. уж заради мен... останала и сега единственото, което е постигнала с това е пренебрежението ми към баща ми.. Когато едно дете вижда как нараняват майка му, физически или психически.... оставя следи... Едно дете да чака баща си да заспи и да се чуди как може да го убие, само и само да не вижда пак майка си разплакана.... не е редно !!!!!!!!!! Разбери го, докато си млада. Ще се справиш и сама, не ти е нужна помощ. Имаш най- хубавото нещо на света. Живей заради него и ще успееш със всичко. Няма да си единствена пък и съм сигурна, че ще научиш много, най- вероятно ще намериш истинския човек за теб, който ще те цени... втори път няма да сбъркаш, защото вече ще си минала по този път. Не го приемай още докато всичко е в зародиш, защото после ще се появи синдрома на "той ме удари само веднъж, но ме обича" ..... няма такова нещо, ако те обича и цени, не би ти повишил и тон. Успех.... и много прегърдки !!!!!! 

ForeverYours Разбирам какво точно ми казваш и съм напълно съгласна с теб ,но въпреки всичко, искам още веднъж да опитаме ,защото ми е останала надеждата ,че нещата може и да се променят Не знам може и да греша ,но аз лично ще знам за себе си ,че съм дала всичко в тази връзка нещата да се оправят   Зная че нищо не оправдава такова поведение и че реално трябваше веднага да го напусна да се изнеса ,но да се надяваме решението ми да е правилно

panteryx, мила, въпросът е сериозен и никой няма право да ти дава съвет да напускаш мъжа си или да оставаш! Не може съдбата на едно семейство да се поставя на карта по този начин! Не може да се коментира така. Ти си взела решение и никой не бива да го подлага на съмнение. Без да се знае какъв е случая не бива да се сравнява с други и всеки да се мери с чужд аршин! Постъпи както си решила и не се отказвай лесно!

Цитат на: panteryx в 23.03.2011 18:40

ForeverYours Разбирам какво точно ми казваш и съм напълно съгласна с теб ,но въпреки всичко, искам още веднъж да опитаме ,защото ми е останала надеждата ,че нещата може и да се променят Не знам може и да греша ,но аз лично ще знам за себе си ,че съм дала всичко в тази връзка нещата да се оправят   Зная че нищо не оправдава такова поведение и че реално трябваше веднага да го напусна да се изнеса ,но да се надяваме решението ми да е правилно

Да, знам, че май бях малко крайна.... просто откачам при такива случаи.. Сигурно ми излежда толкова лесно, защото не ми се е налагало на мен да взимам такова решение. Но в крайна сметка разбирам желанието ти да опиташ още веднъж... да знаеш, че ти си направила всичко, което зависи от теб... Трудно е, но дано все пак всичко е наред... и да е било нещо, което никога няма да се повтори...пожелавам ти го. Ще се радвам да ни държиш в течение със случващото се, късмет  

panteryx

МИличка,желая ти успех. И помни,че всеки възникнал проблем или някакво състояние негативно трябва да се обсъжда,да се говори,разнищя, нищо не му спестявай и при най-малкото нещо излагай твоето становище по нещата. Дори и да не иска да те слуша,ще намериш начин да те чуе. ,,Комуникацията му е майката,, както се казва. Наистина от сърце ти желая,тоз човек да се осъзнае и да има промяна,стискам палци

Благодаря ви момичета ,много съм ви задължена за съветите ,защото осъзнавам че в такива моменти човек не разсъждава трезво  и когато чуе мнението на някого друг ,дори и на непознат все пак му помага да реши ,какво точно да прави и какво точно да реши 
Времето ще покаже ,какво ще се случи 

Момичета много сте  има тема "Отдушник" тамс покойно може да споделяте каквоти и да е проблеми.

Ето и моята гледна точна по въпроса.
Всяко начало е цветя и рози. Всяка любов в началото е искри и пеперуди. Никое начало обаче не е вечно. Още със създаването на една връзка, двамата трябва да са на ясно,че рано или късно, всичко това с тази преливаща любов ще стихне, всички тези балончета, които са те държали във въздуха, ще започнат да се пукат и постепенно да слизаш на земята, както и малко по малко да разкриваме себе си пред другия. И след всичко това, вече може да се каже че познаваме човека до себе си. При някои този период идва по бързо, при други се забавя. Но при всички случаи, нещата се променят. И ето че идва момента на срив...особено при нас жените, които си мислим че цял живот ще се обичаме така силно и ала бала.
Тогава започва сляпо търсене на причината за всички тези промени и в някои случаи, захващайки се за думите или характера на половинката се отдава на възрастта, а истината е че всичко е въпрос на характер.
Ако един мъж е сприхав, избухлив и нервен - то няма да има значение дали съпругата му ще е с 1 или 10 години по малка или по голяма от него...то той ще си е такъв. ако пък е кротък и знае как да уважава жената до себе си то той ще си я уважава без значение разликата.
Всичко е крайно персонално.
В случая на panteryx   ( мила извинявай че ще използвам твоята ситуация за пример  )
човек като съпруга и , дори и да си имаше съпруга с 1 година по малка от него щеше да се държи по същия начин. Разликата е че нямаше да натяква житейския си опит, за което пък старите хора не напразно са казали " Не питай старило, питай патило"  така че това е само оправдание за да се случва това което той казва...или с други думи, за да може да командори.
Аз с моя мъж имам 10 години разлика и никога не съм имала проблеми относно възрастта. Във всяка връзка си има своите трудни моменти.
Възрастта може да се окаже значима в неща като нощен живот, като работоспособност, сексуални взаимоотношения и други от сорта. И то при една вече определена възраст и разлика, когато на по младия му се правят неща които на другия не са му по силите и въпреки всичко пак си е до самия човек, но при семейните взаимоотношения и разбирателството на висок глас мога да твърдя че няма никакво значение.

BeRa, напълно подкрепям и споделям мнението ти. 
Аз и моят стахотен съпруг (да ми е жив и здрав) имаме 13-годишна разлика, но това не ни пречи - напротив.
Вярно е, че всичко е въпрос на хора - характери, възпитание, чувства, стремежи, доверие, отношения.

Аз не съм съвсем съгласна. Това, което казва BeRa е истина, но не е пълната. Да, ако човек е избухлив, той е избухлив, семейните модели се програмират в най-ранна детска възраст и няма оправия по-късно. ОБАЧЕ, ако този въпросния попадне на правилния човек в по-крехка възраст той се поддава на моделиране. Не говорим за съзнателно обучение и влияние и манипулация. Говорим за следното нещо - "къде отиваш и какво точно ще правиш?" - "Имам работа ТОЧКА", "Направи това и това по точно този начин!" - "Аз го правя така ТОЧКА". При всички случаи ще има негодувание, но ако се случва на 18, 20 годишен control freak от приятелката му, която учи същото и също като него кара кола и, може би, има по-висок успех в работата или училището, все тая, той взема да намира за малко по-нормално и отсрещната страна да има мнение. Цялата ми теза е, че ние сме продукт на това, което ни се е случило. И най-малките случки в живота ни дават различен наклон на кривата, която сме. И като жена, която е колежка от университета на мъжа си, в момента работят едно и също нещо и на която почти вече не се опитват да й дават разрешение за действията, смятам, че ако най-доброто и мило и умно момче се беше оженило след 5 години за 20 годишно момиче отношенията им щяха да са на коренно различна плоскост.
Не искам да коментирам себе си, защото, ако е допустимо за мъж да държи той да е единствено прав, то за жена е абсолютно извън коментар, а и аз в тези отношения се уча да си замълчавам, да правя компромиси и да се съобразявам с друг човек

pebbles е абсолютно права.Колкото по-отрано човек се научи да прави компромиси, да се съобразява с другите, толкова по-лесно се свиква с живота с него и обратното.Чист пример сме аз и мъжът ми.Заедно сме от мнооого време аз бях на 15 когато се гаджосахме.Изградихме се като характери взаимно по-време на израстването ни.Заживяхме заедно на една по-голяма възраст около 22 бях аз, и това ни даде възможност да се напаснем, да видим лошите си черти, който ако сега тепърва трябва да изглаждам заради друг мъж ще ми е трудно.С един изграден характер се живее по-трудно, той по-трудно възприема чуждото мнение, защото си мисли, че е прав.отделен е въпроса, че мъжете са все прави и все не слушат и после им е мнооого гадно като се окаже, че са сгрешили.

когато има чувства разликата не е от значение.

Момичета, ще ви разкажа моята история.
Аз съм на 20, а бъдещият ми съпруг е на 37 години. Заедно сме от почти три години и за тези три години аз израстнах страшно много като жена, разбира се, че характера ми има значение и ако няма подходяща почва дадено нещо, то няма как да порастне добре. Мисълта ми е, че възрастовата разлика, може би, ми помогна да стана човек, който определено харесвам. Колкото до него .... той отначало беше ужасен. Но и това изтърпях. Той беше свикнал на един живот, защото има предишно съжителство с жена, която е на много ниско ниво като интелект, навици, разбиране и т.н. Той беше свикнал да прави каквото си иска и така му беше изгодно и го правеше. Нараняваше ме, правеше ужасни постъпки, които и до днес помня, но съм простила и преболяла много пъти. Но той се промени...заради мен. Само пожела и го направи. Сега е внимателен и показва обичта си, показва чувствата си и се влюбвам в него още повече и все повече с всеки изминал ден. Той ме научи на компромиси, но и на нещо много важно - че да се разбират двама души, те не трябва да се карат. И ние в момента това правим, стремим се дори когато имаме разногласия да не ги изявяваме остро,а да говорим и обсъждаме. Разликата в годините не е проблем и няма да бъде, защото човекът е душата му, а душата няма възраст. Ние се влюбваме в това, което виждаме вътре у човека срещу ни, а не в характеристиката му (възраст, семейно положение, социално положение и т.н.) И не съм съгласна с това, че каквото е от начало то това умира и идва рутината на връзката. Аз чета много книги и наскоро за рождения ми ден ми подариха на Хорхе Букай - "Да се обичаме с отворени очи". тази книга ми промени отношението за любовта, от нея може много да научи човек. Препоръчвам ви я, може да си спасите брака с нея. Аз вярвам, колкото и наивно да звучи, че ако все ден поглеждаш човека до себе си с искрица и намериш нещо, заради което да си припомниш, че си се влюбила в него, то оставаш не само обичащ, но и вечно влюбен.

Нашата разлика е 4 години. Чувствам се много добре. Той е по- отговорен от повечето индивиди от мъжки пол на моята възраст. В същото време не е толкова по- голям, че да ме третира като дете на моменти. Понякога виждам такива неща при приятелките си, които са с мъже, по- големи от тях с 12-13 години. Като цяло мисля, че разликата не е от толкова голямо значение. Важно е хората как я приемат. На мен ми харесва да има разлика, поне 3-4 години, защото мъжете узряват по- бавно ( има и изключения, разбира се, а има и такива, които никога не порастват), но сега говоря от позицията на 23- годишна. Ако бях на 30, едва ли щях да държа на това. И все пак, когато двама души се обичат и разбират, могат да правят компромиси и знаят какво искат, всичко останало е преодолимо, включително и разликата в годините.