panteryx
Миличка,съжалявам ,че ти се случва всичко това. Ще ти разкажа за една моя приятелка, която е в твойта ситуация, дано ти помогна с нещо. Тя е по-малка с 5години от мъжа си, не са много , ожени се студентка,роди в 4-ти курс. Мъжа и през това време работи,издържа ги, тя си гледа детето 2 години, после работи една и пак забременя...пак си гледа децата. Но след 5 години,когато тя е почти на 30-т и започва тепърва да гради кариера, никой не я иска,защото няма опит...Започва работа, но не по специалността си за малко пари. Но всички тези 5 години които е отдала за семейството тя се е превърнала в домакиня, тя не е носела пари в къщата,съответно не е разполагала с лични такива,мъжа и си мисли,че щом той издържа семейството - той командва целия парад. Пет години е било така,той трудно ще се промени и трудно ще и даде независимостта и,той е властен и сприхав характер което влошава нещата.
Мисълта ми е следната, трябва да се развиваш,ако трябва да учиш нещо,ти трябва да промениш нещата сама,да не те има повече за домакиня,чистачка,гледачка на деца, а като равнопоставена съпруга. Когато почнеш да работиш колкото него,да си поделяте задълженията и отговорностите,нещата ще се променят, няма да ти е лесно,но трябва да опиташ!!!
И какво стана с момичето,тя не се отказа,започна да работи,даже да изкарва повече от него,стана независима, а той вместо да се радва и завидя,сякаш бяха конкуренция...сякаш някой ще му отнеме ,,измисления трон,,. Разделиха се,но след 4-ри месеца пак се събраха,след много разговори и скандали,той се осъзна поне малко...сега незнам как е положението при тях,не сме се чували с нея скоро. Трябва да си извоюваш независимостта, най малкото трябва да разполагаш с някакви лични пари, и не да го питаш дали може да купиш нещо за себе си и детето, а ти да решаваш какво да се купи,ти си майката,ти жената.
Успех ти желая,няма да се предаваш!!!
