Бебето в самостоятелна стая - за и против

[svetli]

Не да ви отчайвам и разочаровам, но моето детенце още се буди по два пъти на нощ. То не бяха колики, не бяха зъби, не знам какво беше...  Не знам, може и в мен да е проблемът, да се будя прекалено лесно, но е факт, че ако не се събудя на време да го успокоя и да заспи веднага, се събужда и после няма приспиване. Сега при нас се появи и нов фактор - махането на памперса. Денем няма проблеми, но нощем явно се усеща, че му се пиша, но не може да се събуди достатъчно, за да стане и в същото време се стиска и е в някакво такова полу спящо състояние. Ако го усетя в точния момент и го вдигна до гърнето - добре, но иначе се разбужда и след това няма заспиване с часове. Та в този смисъл, и за спането всичко си е до детето. Моето, ако беше в друга стая, изобщо нямаше да мога да поспя. За това в момента това не е решение при нас. Все пак се успокоявам, че няма начин да продължи вечно 

[sunray]

То и ние като опрем до махането на нощния памперс, не ми се мисли Тя сега като заспива вечер и го дърпа раздразнено. А ако се случи и да се изпиша в него преди да е заспала, се почва едно непрестанно "аку аку аку аку" Не ще да пиша в него милата, ама какво да направя, че на сутринта винаги тежи 100 кила. Не мога да го махна. Вече 2-3 пъти през нощта като се разбуди и се усети, че й се пиша пак почва "аку аку" и докато не го сваля да си свърши работата, няма заспиване. После, интересно, като й сложа сух след изпишкването, без значение в колко часа през нощта е, на сутринта е идеално сух

[Miri]

Така като чета, май ние  наистина сме извадили късмет с тия зъби. Както бях писала и преди  само тези 4, които излязоха наведнъж ни създадоха проблем с температура и будене през ноща. Иначе сме го взимали няколко пъти да спи при нас без причина, просто за мой кеф, но никой не успява да се наспи. Сигурно му става горещо между нас двамата и се буди. Заема причудливи пози, дори се катери по нас. И като се събуди през ноща иска да си играе. Когато си спи в неговата стая е много по-спокоен и не се буди през ноща. Иначе няма спор, голомо удоволствие е за мен да си го гушна, но сънят е важен за мен и ако не съм се наспала не мога да функционирам пълноценно.

[sunray]

Ооо, за кого не е важен съня Мечтая да се наспя, мечтая...Добре е че от време на време има кой да ме отменя и да спи при Ели - тогава успявам да посвърша нещо, да се занимавам до късно с мое хоби, да гледам филм или да се наспя. Последното най-рядко
Иначе Ели не спи в нашето легло, освен когато се събуди уплашена или се разплаче поради някаква причина. Тогава я взимам и обикновено заспивам, та не я връщам обратно в нейното.

[roumyana]

И аз имам терзания, подобни на тези на Фийби. предстои да се нанесем в нова къща на два етажа, на първия е хол трапезария и кухня, на втория, две спални, едната е детска. Тепърва поръчваме мебели, детската съм я оставила за последно. Усложнението идва и от двата етажа, защото през деня ще стоим в хола и явно там също трябва да има креватче-кошара, най- удачно ще е да вземем преместваема.
 Остава въпроса за нощното спане. Решила съм да купя креватче, от тези, които после стават на легло, зедно със скрин за повиване. Него обаче трябва да сложим в детската, защото няма да се побере в спалнята.
И аз се колебая за момента дали бебето да спи при нас, където да му сложа преместваемата кошара, която обаче трябва да места от хола или  да сложа още едно легло в детската стая и аз да спя там. Ако обаче съм сама с бебето ми се струва, че ще изолираме бащата и че всички грижи ще паднат върху мен. Както казах, няма място в спалнята за креватче, евентуално за кошара, но това значи ли че трябва да я места постоянно? Мислих си и за стол за кърмене, даже харесах един, макар, че беше 600лв. Знам, че нещата ще се наместват в движение, но все пак, трябва да се подготвя.  Три кошари да купувам ми се вижда вече прекалено. Наистина съм объркана. Знам, че всеки си има мнение дали да спи детето с родителите или самостоятелно след определена възраст, по-скоро се чудя, дали аз да съм сама с детето в детската или да го вземем в нашата стая. ако имате идеи, давайте.

[plamik]

roumyana, аз съм от тези дето спят при детето в отделна стая. Първо тати успява да се наспи, че нали е работен. Второ, когато се налага хич не го жаля, ами си го будя директно. А и честно казано, когато детенцето се разплаче сериозно, няма шансове някой да остане заспал. Сега тя вече е на две, сънят лека-полека се регулира и аз все ощя спя при нея и успявам да се наспя. Притесненията за изолирането на тати са нормални, но си има неща, в които той може да си участва и да е с бебо.
При теб трудното идва от двата етажа. Но да местиш кошара нагоре-надолу ми се струва в повече особено след раждането. Можеш долу да ползваш коша за новородено на количката (ако имаш такъв - незнам кога ти е термина ), а когато поотрасне - бебефона е идеален. А й погледни от веселата страна...качвайки се постоянно до втория етаж ще влезеш по-бързо във форма. 
Дано съм ти била полезна.

[sunray]

Руми, пъво да ти честитя бременността! Да е лека и приятна!

Ние сме в мезонет, както съм писала по-назад. Разказва ми се играта от катерене на стълби и вече ги ненавиждам, но няма идеално щастие! Сама ще разбереш, за жалост.
Ще ти кажа ние как процедирахме. На долния етаж, където също е изцяло дневен тракт - мини кухня, трапезария и дневна, сложихме от сгъваемите кошари. Идеята беше да спи там през деня, например. Истината е, че рядко я ползвахме, защото предпочитах да си спи в хубава дървена кошара горе. Доста рядко спеше долу.
На втория етаж имаме 2 спални - една малка, в която има само гардероб, бюро, нощно шкафче и спалня. Там е абсурд да се събере каквото и да е кошче или легло, освен ако нямаме крила Там спи нашия тати. В другата спалня, която се пада отсреща сме ние с Ели. Тя е по-голяма - има ниша, която сме обособили за детски кът - от типа кошари, които се трансформират в легло, скрин, ракла. Останалата част от спалнята превърнахме в дневно-спалня Мини секцийка с ТВ, рафтове с книги, нощно шкафче и спалня тип "персон и половина". Там спя аз, като има място да спи и Ели при мен, когато плаче или нещо друго.
Така си караме почти от самото начало. Работата на половинката е отговорна и ако искаме да имаме някакви приходи е добре да го щадя. Не се терзай с това, че може да се отдалечи от бебето. Няма такъв шанс. Само мъж, който не иска деца би могъл да се повлия от това спално разпределение. Винаги можеш да го викаш (ние като имаме криза, му звъня по телефона, защото спалните са на разстояние, делят ги и 2-3 стълби, а и дограмата е хубава, та рядко се чува в другата стая), когато имаш нужда. Освен това, грижите не само само през нощта Нашият тати, например, през уикенда, или когато няма да става за работа, спи при нея, а аз отивам в малката спалня - хем да се наспя и аз нормално.

Ползвахме редовно бебефона първите месеци - няма как с тия два етажа. Ще имаш нужда от такава покупка

Пламик, де да беше валидно при всеки това с катеренето на стълбите Докато не почнах да спортувам и да се храня правилно, не свалих нито кг след бременността...

[svetli]

Ние също оставихме таткото да спи в другата стая, защото работата му не позволява недоспиване. В никой случай не мога да кажа, че е бил отдалечен по един или друг начин от детето. Участва винаги във всички процедури, дори приспиването си е още негова грижа. Е, ставането нощем остава за мен, но ако се налага го викам. Така или иначе основните грижи винаги се падат на майката, колкото и да присъства наблизо бащата. Особено, ако бебето се кърми, няма голяма полза от бащата нощем.
За стаите - според мен инвестирай в качествен бебефон и си слагай бебето да си спи в леглото. Когато е при теб в дневната можеш да ползваш шезлонг или количката в началото. Така или иначе, за да спи то там трябва да се съобразяваш с шума, а идеята може би ще бъде да си свършиш нещо докато то спи.

[lawyer]

roumyana, аз съм на коренно противоположното мнение... смятам, че бебето трябва да си спи в неговото легло, което да е в същата стая, в която спите вие с таткото, а след известно време (към 5-6 м.) да се отдели в детска стая самичко. В нашия апартамент също е тясно (предполагам имаш идея какво е новото строителство в БГ), стаите са малки, но взехме само легло без шкаф за повиване, с размери 60/120 и за разлика от другите, които масово се предлагат е доста обрано и мъничко. За повиването взех повивалник, който поставям отгоре на самото легълце и ми върши същата работа, която би ми вършил цял шкаф, но без да заема място. Ето това е повивалника:
http://family-bg.com/prX_4630.htm?osCsid=gfnpqf1dbtt6jprvvb6ra657j6
Детската стая ще подготвим по-нататък, когато отделим малката. Аз мисля, че на всички ни работата е много отговорна и достатъчно натоварващо ни е ежедневието, но при нас никога не е стоял въпроса за спане в различни спални. Мъжът ми дори е против. През нощта трябва да ти кажа, че не му пречим, защото си спи и то дълбоко, колкото и да сме шумни. Естествено, ако имаме нужда от нещо, го будя. Според мен е важно как ще свикнеш бебето от първите дни, за да ти е по-лесно след това. Всичките ми познати, които дундуркаха бебета си и ги приспиваха, сега имат проблем, защото не могат да ги оставят сами в леглата и те да заспят, а трябва всеки път да ги приспиват... същото е и с тези, които от първите дни ги вземаха при тях в леглото да спят- много трудно ги отделят в техните легълца, да не говорим за друга стая. Естествено, може и да има изключения, но наблюденията са ми такива. Всеки сам си преценя, но аз съм твърда в това отношение и смятам да процедирам различно, дано успея!

[sunray]

Lawyer, още е много малка твоята беболинка, затова си на такова категорично и крайно мнение за отвикването от "дундуркане" и приспиване с някой друг. И Ели си спеше така, ама те в първите месеци спят почти нон стоп, така че не е било кой знае какво постижение от моя страна Просто в един момент започват да разбират, да търсят осъзнато вече топлината на мама или тате, да имат страхове от тъмно, да ги боли коремче или зъбки....Много са обстоятелствата, затова крайните позиции обикновено рядко намират приложение. За тях трябва идеална среда
Има и друг поглед върху приспиването на детето. На мен, например, не ми е досадно, не ми тежи. Затова съм в майчинство. Да я гушкам, да усещам мириса й, да й давам спокойствие. Това че ще загубя половин час от времето си въобще не ме бърка. Дори обожвам тези моменти на интимност (след онези с кърменето...). Като заспи и я погледна как си лежи блажено, направо ми се пръска сърцето от умиление. Още известно време и няма да мога да се наслаждавам на тези си емоции.
Да поясня, че никога не съм я дундуркала, но и не я оставям сама в стаята да се приспива.

Още нещо - от работа до работа има голяма разлика. Не казвам, че конкретно твоята или на съпруга ти е лека/ не толкова отговорна, а че определено има разлика. На някои работата им е свързана и с физическо, и с умствено натоварване. Моментно отпускане и си сгафил. А има работодатели, които не се вълнуват колко си уморен и дали си се наспал. Така че пак опираме до конкретните обстоятелства.

Нека не обобщаваме нещата

Съгласна съм със Светли за бебефона. Първите месеци като спи почти постоянно бебенцето, ако исакш да свършиш някаква домакинска работа, само това е начина.

С този пост не искам да поставям началото на някакъв негативизъм или спор, просто едно е да се говори от повече опит, друго е - на теория, от наблюдения и какво би било добре или не, принципно.

[svetli]

И аз не искам да споря. Само ще кажа, че бях на мнението на lawyer ПРЕДИ да се сблъскам с действителността, която ми предостави моето дете. Добре е човек да бъде настроен за гъвкави решения и поведение според ситуацията.
Определено не бих заменила с нищо гушкането за приспиване на детенцето ми. Ще дойде време, когато няма да иска да го прегръщам дори (например в тинейджърските години доста деца така реагират), за това сега се наслаждавам напълно на момента и не мисля, че някога ми е тежало.

[roumyana]

Явно нещата наистина много зависят от детето и как то ще се държи.И наистина ще преценим на момента, но все пак трябва да се направи подготовка предварително.
Работата на мъжа ми е много  много отговорна и тежка, но пък мен това не ме интересува особено, смятам, че детето е най-важно, такава съм си малко или много егоист и искам всеки да участва, та затова не искам да се отделям сама в друга стая.
 Мен повече ме притесняват етажите, въпреки, че в чужбина хората масово живеят в къщи на два етажа и явно се справят, да не говорим колко ме притесняват стълбите за в бъдеще, когато живот и здраве детето ще е по-голямо и ще ходи. То малко като приказката за нероден Петко, но какво да се прави, все планирам и планирам. Но пък и затова са темите, да видиш мнението на другите и да почерпиш от тяхния опит.

[lawyer]

Да, вярно е, че ние сме с много малък опит и затова и казах, че всеки сам си преценя как да процедира Но съм имала и много примери с близки роднини и приятели с бебета, които доказват и едното и другото, така, че не се оповавам на теория, а на практика, макар и от други майки
На мен също ми е приятно да я гушкам и да и се радвам и го правя, но просто искам да я свикна от началото на самостоятелност и не смятам, че по този начин ще й наруша комфорта или спокойствието. И това ми решение (да я науча да заспива сама) няма нищо общо с чувството, че нещо ми тежи или че ще загубя от моето време половин един час. Та, откакто тя се е родила, цялото ми време е нейно и се наслаждавам на всеки миг!
Пак казвам всеки сам си преценя и затова има толкова различни гледни точки   Мисля, че като се появи бебето, Руми сама ще усети кое е най-добре за нея и мъничето

[svekarva]

lawyer, имаш моята подкрепа /от личен опит с две деца/, че ще успееш . Според мен обаче е хубаво семейството предварително да има някаква нагласа и яснота как ще процедира по принцип. Ако двойката е решила детето да е в стаята/леглото на родителите или ако е решила бебето да е самостоятелно, това няма да и тежи и ще смята, че постъпва правилно. Средното положение, да се действа според ситуацията, може да се прилага само при специални случаи, когато се налага да сме гъвкави. Това, че бебето се буди не е причина да спи при родителите или да спи отделно. Просто ние така сме решили на база личен опит или което сме видяли при роднини и приятели и не искаме да повтаряме. И аз и съпругът ми сме живяли в малки жилища и никога не сме имали детска стая. Не ми е приятен спомен да спя в стая с брат и баба. Може и това да е била причината да вземем решение децата да спят отделно. Не смятам, че по този начин сме ги лишавали от нежност и прегръдки, правехме го по друго време.

[sunray]

Това, че бебето се буди не е причина да спи при родителите...

Защо така смяташ? Любопитно ми е. Аз не си представям как, будейки се по 4-5 пъти на нощ, например, ще спя в друга стая и ще снова най-малкото да я проверявам, а не рядко и да я приспивам, защото има някакъв дискомфорт.

Румяна, значи имаш една грижа по-малко, щом проблема не ти е бил дали мъжът ти ще се уморява за работа В такъв случай, обзаведете се с голямо легло в голямата спалня и спете тримката. Пък, да речем, през деня може и долу да си с нея, ако имаш сгъваема кошара.
Оцелява се, да, въпреки стълбите. Просто е изморително Но каквото такова. А като ви дойде, живот и здраве, време за обезопасяване, става интересно. Ние купихме преграда за стълбище.