sunray,
Децата се будят независимо къде спят. Това казвам и с изречението, което си цитирала до половината. Не говорим за случаите, когато са болни или никнат зъби и се налага разнасяне на ръце, пеене и люлеене или са деца, изискващи специални грижи. По- напред в темата съм казала, че каквото и да реши, майката трябва да е сигурна и уверена в действията си, а на нас, които сме с по- големи деца, остава само да я подкрепяме, без да и търсим кусури.

svekarva, значи съм на прав път, благодаря  Дано успея!
Ние с мъжа ми също взехме това решение, след като поговорихме и сметнахме, че за нас е най-добре бебето да е в нашата стая (където е и таткото) докато не махнем нощното хранене, а след това я местим в детската с бейбифон. Предполагам към 5 месец трябва да се случи това, а може и по-рано.
Дотогава държим да я научим също и да заспива сама. Това е виждането ни и не ангажираме никой с него, защото всяка двойка отговаря за себе си и преценя кое е най-доброто за нея. Ние сме избрали този вариант и ще го отстоявам докрай
Аз имам и един много ярък пример, който ми се е запаметил в мислите- леля ми започна да слага бебето на спалнята между нея и съпруга й още от първите му дни вкъщи и така спяха почти постоянно... съответно, когато реши, че е дошло време да го отделя самостоятелно, не се получаваше, защото той се късаше от рев с часове и се успокояваше само, когато го сложат отново между тях. И така до първи клас! Може и да не се получава при всички деца, но е факт, че е твърде възможно да се стигне и до това. А и друго, за нас със съпруга ми е важно да сме си заедно и да заспиваме заедно гушнати, колкото и егоистично да се стори на някои. Да, бебето е най-важното нещо в нашия живот, но не е единственото... не си представям година или две да спя отделена от съпруга ми, ами то след това и да легнем в едно легло, ще спим в различни посоки. Не стига, че не го виждам по цял ден, защото е на работа, ами и вечер да го изолирам  Любовта трябва да се подхранва и поддържа 
А и svekarva е права, че детето се буди независимо къде е и какво се случва с него, но това не е причина да не спи самостоятелно... и на 4г. и на 5г. да стане, пак може да се буди. Това е виждането ми, като уважавам мнението и на sunray и останалите, които са приели обратната позиция все пак всички сме различни и светът е шарен 

Цитат на: lawyer в 27.08.2012 22:15

А и друго, за нас със съпруга ми е важно да сме си заедно и да заспиваме заедно гушнати, колкото и егоистично да се стори на някои. Да, бебето е най-важното нещо в нашия живот, но не е единственото... не си представям година или две да спя отделена от съпруга ми, ами то след това и да легнем в едно легло, ще спим в различни посоки. Не стига, че не го виждам по цял ден, защото е на работа, ами и вечер да го изолирам   Любовта трябва да се подхранва и поддържа  

Евала !!!
Точно с тази мисъл седнах да пиша. Тук се говори как е удобно да спи бебето и къде, но все пак е добре всеки да си реши и дали ( или как) ще се отрази това на семейството/интимността. Светът е шарен, всеки да си решава.

Аз също подкрепям решението на lawer . Имало е моменти , когато с бебето заедно сме заспивали на дивана, но като цяло никога не съм го приспивала. Бях писала по-горе при нас как се получи местенето в неговата си стая, но ако не бяхме за тези почти два месеца в странстване, щяхме по-рано да го преместим. Но въпреки това нещата се получиха и сега Крис е много самостоятелен, не се страхува от тъмното. Не ставам да проверявам , дали е завит (както някои мои приятелки правят), защото не вярвам в теориите на настинките, а и ако е открит , занчи че му е топло, ако му е студено само се завива. Сега с второто бебе ще процедирам по същия начин - първите 6 месеца в нашата стая в негово/нейно креватче и след това с баткото.
Другото за което се сещам е, че много от майките дундуркат децата си заради коликите. Ако едно бебе се гърчи от болка, няма как да го оставиш. Крис никога не е имал колики, но ако имаше най-вероятно бих го носила на ръце притиснат до тялото ми, за да чувства топлината и да получи поне малко успокоение.
Може да ви се стори ,че сме егоистични родители, но по-скоро ние адаптирахме детето към нашия начин на живот. Вярно, правим компромиси с някои неща, примерно не излизаме по клубове толкова често, защото трябва да се намери детегледач, купуваме по-скъпа храна за него , за да сме сигурни , че не яде боклуци и т.н. Но като цяло той се приспособи към нашия ритъм. Да, детето е най-важно за нас и точно поради тази причина не трябва ние като двойка да се пренебрегваме.

Мири,адаптирала си бебето към своя ритъм,защото той(Крис) е бил спокоен и податлив!Ако имаше колики,ако беше нервен и изискваше повече внимание и близост,ако се хранеше нощем още дълги месеци,може би щеше да е другояче.
lawyer,преди да родя дъщеря ми теориите за спане с бебето ми се виждаха абсурдни.Сега обаче съм на друго мнение.Спя с нея от както стана на 40 дни до днес.
Все още имаме нощно хранене.Заспива само на гърда и само с мен.Научих я да заспива така,защото преди това заспиваше само на ръце.До 6-я си месец ревеше и денем и нощем,непрестанно.Бях готова на всичко,за да не реве.

Ако твоето дете започне да плаче по 1 час всяка нощ какво ще правиш?Ще го оставиш да си развива дробовете в детската стая ли?Повярвай,ще гушкаш и ще люлееш,ще го правиш инстинктивно.И след първия зъб или първто боледуване,бебето ти ще знае,че ти утешаваш и успокояваш и ще изискава вниманието ти.

И още нещо!Ако не бяхме в една стая и едно легло,щеше да ми е толкова трудно и да се уморявам толкова много,че нямаше да имам време и желание да погледна съпруга си.

Не си мисли,че те критикувам или не уважавам решението ти.Но ако моето дете ти се струва разглезено(или това на леля ти),то знай,че не от хубаво съм я разглезила.

Свекърва, сега те разбрах, наистина не ми беше станало ясно Аз също се надявам, когато се поуталожат нещата да успея да я отделя в друга стая. При нас се сляха почти периода на колики, който продължи доста дълго и началото на зъбоникненето. Колико, с малки паузи, до към 5-ти месец, и хоп - първите болки от никнещи зъбки.
Аз не съжалявам за нито минута гушкане. Когато не съм твърде гроги си я връщам в нейното легълце и ако се чувства добре, не се буди да иска при мен, протягайки ръчички тревожно.

Просто това, че детето не се учи на самостоятелност като спи при родителите или се приспива от тях, е малко съмнително, защото смея да твърдя че дъщеря ни е самостоятелна, доколкото възрастта й го позволява. По същия начин, си спомням, ми разправяха как да не я свиквам да я люлея с механизма на кошарата, защото видиш ли, после няма отвикване. Еми, не само че отвикна, ами и към 5-6 месец твърдо отказа да заспива така. Никога не съм я приспивала на ръце, люлеейки я - и тогава не обичаше, на по-късен етап също. Заспиваше си, и сега пак, легнала до мен или баща си на голямото легло. После си я прехвърляме.

Мири, не знаех за твоята бременност! Честито, мила, и дано мине гладко всичко!

Сега видях, че и Додо е писала. Бебенцата са толкова различни - тревожни, спящи неспокойно (не всички спят неспокойно, да ви кажа..., и аз си имам наблюдения), по-темпераментни и впечатлителни, бълнуващи и сънуващи (както е Елица...) и т.н.
Додо, на 100% съм съгласна с теб за това как би се отразила умората от нощта на отношенията с половинката. Аз само след 1 нощ нормален сън, тоест 5-6 часа непрекъснат такъв, на сутринта съм и усмихната, и свежа като репичка. Все пак рядко спя толкова часове накуп от 2 години насам

Аз също съм съгласна с lawyer,но до някъде.Да и нашето решение е детето да спи в началото при нас,до кревата ни в кошарка с идеята към 6-7 месец,лека полека да го преместим в неговата си стая,която вече е готова.Но, живота ще покаже дали това което сме намислили с таткото,ще стане действителност, защото сега имаме много неспокоен сън и при всяко негово шумкане, или аз или таткото се притесняваме,дали не се задавил,дали не е върнал и хиляди др неща.
За прспиването самостоятелно на бебенцето обаче не съм съгласна, при Алекс коликите са адски силни,съпроводени с кански рев,гърчене, почервеняване и дране,при тази ситуация да го оставя сам ли?
То душата ти се къса като го гледаш така, пък камо ли нещо др.Имаме силни газове,червата ни се чуват от др стая как къркорят и аз просто да не обръщам внимание на това,естествено че ако трябва по цяла нощ  ще го дундуркаме и пеем,само и само да облекчим тази болка поне малко.

Додо, именно това бях споменала в поста си. Все пак повечето майкисе сблъскват с ужасните колики и затова се налагат да дундуркат бебето. Пак казвам и ако Крис се гърчеше от болка, нямаше да го оставя да реве , за да се самоприспи, а щях да направя всичко възможно, за да му облекча болката. Крис мога да кажа , че е спокойно бебе, но се будеше на 2-3 час първите 6 месеца и затова на мен ми беше по-удобно да спи в нашата стая.
Дани благодаря!

Моето дете също има колики, макар и не всеки ден, както е при много бебета... и когато ги има и плаче или се гърчи, задължително я гушкаме аз или баща й. Естествено, че няма да я оставя да плаче нон стоп. Но сме имали и случаи (на няколко пъти вече), когато прави "номера"- няма колики, спокойна е, сменен е памперса , нахранена и като е в мен заспива. В момента, в който я оставя в легълцето, започва да мрънка, в началото по-леко, постепенно засилва После пак я вземам, за да се убедя, че всичко е наред и като я видя, че се усмихва при мен и започва да затваря очи, отново я оставям в нейното легло.
При това положение е ясно, че детето иска да спи в мама, защото е разбрало, че както когато го боли коремчето и заплаче, някой го гушка, така може и през останалото време. И за този един месец много добре мога да различа кога бебето ми плаче, защото има колики или го тормози нещо друго или плаче просто, защото не иска да заспи сама. Ами стискам зъби и я оставям, защото иначе при всяко вземане от моя страна, ще плаче все повече следващия път и така ще откараме до годинка или повече. Плаче (даже то не е точно плач, ами едно мрънкане само, че по-силно и от време на време е плач) известно време и си заспива. Според мен детето е както го свикнеш още от първите дни и това, което някои обясняват, че то било малко и не разбирало, ами не е така... усещат и разбират кое им харесва, кое не. Така че, ако плаче или нещо го мъчи, или в другия случай знае, че мама ще го гушне и по този начин постига своето.