Как протече раждането?

[kali_gali]

Миличка,няма да го пропуснеш старта .Моята докторка ми беше казала,ако  в демети месец започне да ме боли,да пийна но-шпа,ако не мине ще се ражда.Но дори и да не направиш така,този момент не може да се обърка.

[darling]

Jasmine наистина няма как да го объркаш  Още повече че контракциите са на определен период. При мен тапата падна следобяд към 16.00 и ми стана ясно че скоро ще раждам. После към 20-21 едни ритмични присвивания а към 1 часа бях сигурна че ще раждам, в 3 часа болките бяха много силни и отидох в болницата, но ме върнаха заради малко разкритие. Приеха ме в 8 сутринта и родих в 14.20 а се очакваше към 17.00. Описах ти го подробно, за да си спокойна че не става толкова бързо че да го пропуснеш, а пък дай Боже да ти леко и бързо !
  мисля че това е по-скоро за темата как протече раждането

[jasmine]

Да,той човека ме предупреди да не се шашкам и че при първескини е малко верояно да родя веднага ,благодаря все пак за бързите отговори

[maj4eto]

jasmine ,на мен акушерката ми беше казала-ако се чудя дали тъм почнала да раждам или не-значи още не съм  В смисъл че ще разбереш веднага При мен болката беше в кръста и определено не може да се сравни с обикновенните болки в кръста А тези болки станат ли на около 4-5 мин можеш вече спокоъно да тръгваш към болниЦата Е може и по-рано-зависи къде ще се чувстваш по-спокойна

[Дидето]

От няколко часа имам доста силни болки в кръста като откъснат е и също така постоянни стягания и втвърдяване на корема макло се притеснявам понеже болки в корема все още нямам и за това не съм звънала на док
какво ще ми кажете мами това дали е признак за скорошно раждане

[d_petrovska]

На мен ми звучи като леки контранции, но може би са само подготвителни. Ако не са много болезнени и през кратък период може да изчакаш. Със сигурно ще разбереш, когато тръгнеш да раждаш 

[Zahira]

Диде точно четях за раждането и подготвителните етапи. Пише, че не е задължително контракциите да са болезнени, а иначе пристяганията и болките в кръста са едни от признаците на започващото раждане. Засечи си ги на колко време те стяга и отпуска.

[сиска]

Точно това са контракциите,които ти трябват...втвърдяване на корема,болки в кръста,присвивания... ,това не означава ,че днес или утре ще родиш обаче.Не е задължително да премираш от болка,някои жени почти не ги усещат родилните контракции.Единственото,което можеш да направиш сега е да ги засичаш и като станат на 5мин. да тръгнеш към болницата,ако си избързала ще те върнат.Разхождай се колкото може повече,помага за разкритието.
Успех!

[kleo_20]

И аз мисля,че това е ,което очакваш ;)Някои мами усещат болки първо в кръста.Една позната ми каза,че корем така и не я заболял когато раждала,но кръста щял да я убие
Чувала съм,че топлия душ върши работа-ако е започнало раждането,ще задейства по-значително процеса,а ако не е ще облекчи болките поне
Дано скоро да гушкаш своето момченце

[Luv4e]

Копирам си разказа за моето раждане в темичката!

Та така... Бях на преглед на 27-ми при нея и се оказа , че вече съм с 3 см разкритие , нямах болки , а тя ми вика ти си готова вече за раждане, искаш ли утре да родиш ??? Уговорихме се за другия ден , когато тя е на смяна в болницата да отида в 8.30 с багажа и да ми сложат система за предизвикване! И без това с таткото вече нямахме търпение бебчо да се роди ! Инъче прегледа за разкритие си е наистина гадничък , след това имах малко кръв вечерта , но така и не усещах някакви силни болки или нещо по сериозно... Отидохме в 8.30 , преди това се отбихме в църквата да запалим по една свещичка. Приеха ме , таткото си тръгна , Ризова му каза , че ще родя най-вероятно следобед и ще му се обадим...
Та сложиха ми система и взех да усещам съвсем леки контракции , правиха ми прегледи за разкритие и т.н. Наистина доста неприятно е това с бъркането, най-много от това ме болеше..Към 12-13ч. бях с 5 см , пукнаха ми мехура и болките се засилиха яко...Сложиха ми болкоуспокояващо , а в залата имаше още 4 момичета , видях как се роди бебчето ан едното момиче , даже се разплаках с нея , след време дойде ред и на другото и така и 4 родиха вече бебчетата си , а при мен все същото... Докторката вече взе да се притеснява , че главата не слиза , контракциите ми бяха на 1-2 мин , това вече към 16ч. , чух как си говорят , че май ще започват да се "подготвят" , тогава разбрах , че нещо става и ще ме подготвят за секцио Но до последно изчакваха , пак проверяваха разкритието , беше почти пълно , но нямах напъни , явно бебчо нещо се мъчеше и тогава докторката ми каза , няма да рискуваме , обади се на мъжа си да идва и да чака после да му покажем бебчето... Леле аз как се шашнах , сложиха ми катетър - ужасно болеше това и тръгнахме към операционната. Анестизиологът ме разпитваше нещо , кога съм яла , пила и т.н. , а най-големия майтап беше , макар  че тогава хич не ми беше до смях , когато се счупи единия крак на магарето! Извикаха един доктор да го оправя , който е с доста лоша слава и като чух името му ми призля... Той почна да го намества , мен една акушерка ми държи крака , взеха да ме връзват , аз умирах от страх направо ... После разбрах , че през цялата операция жената ми е държала крака , щото стола пак се разглобил Аз бях с пълна упойка и единственото нещо което помня последно беше как виждам , че ще започвам да ме режат и започвам да викам :"ама аз още чувстваааам !!!" и съм заспала...След това вече се събудих като ме караха към  стаята в коридора видях майка ми беше облякла някаква престилка а мен много ме болеше и само това повтарях много боли, много ми е студено , чак на майка и станало лошо , като ме гледа така , че я сложили да легне.. .Ама наистина много ме болеше като се събуждах , цялата се тресях , в стаята бяха и свекърва ми и майка и мъжа ми , кумичката ни и тя беше дошла , а по късно и татко , всички ми говореха колко сладко е бебето и че са говидяли и че е добре , каква косичка имало , какви пръстчета имало, аз така исках да си го видя  Скарах се на милото , че не го е снимал , а той съвсем се бил шашнал като го видял,че въобще не се сетил. На другия ден ми го докараха за 5 мин да го видя , аз само плаках от радост и аз съвсем забравих да го снимам! Наистина като го видиш малкото съкровище висчко лошо, всички мъки и болки се забравят! Много исках да родя нормално , но така е трябвало да стане , оказа се , че си е извъртяло главичката настрани и се е мъчило горкото , от търкане имаше кръвоизливчета на главичката , но вече е добре! На 4 ден ми казаха , че има жълтеница и няма да ми го свалят , но следобед вратата се отвори и ми донесаха Александър за постоянно при мен в стаята!  Няма такова слънчице , незнаех какво да правя как да го хвана , малко по малко взех да свиквам до 6-тия ден копгато ни изписаха! Много съм доволна от ВИП-а , от всички акушерки, които се изредиха там , не съм очаквала такова отношение и грижи и от всички доктори , които минаха на визитация , най-вече от д-р Георгиев и Д-р Ризова , която и след това идваше да ме вижда , свърза ме с педиатър и се държа страхотно! 

[Kassi]

Хайде и аз да разкажа,за моето раждане, на 27 от рано сутринта имах контракции и си казвам почва се ама си мълчах, цял ден ме боля и кръста и корема всичко, на обяд бях на жк и и казвам че имам болки и лекарката ме провери за разкритие но нямах и ми каза да чакам, ходих на кафе прибрах се после готвих, чистих а междувременно контракциите се засилваха,мъжа ми се върна от работа и аз му казах че ме боли и скоро ще раждам,към 24:00 отидохме в болницата имах 5см. разкритие и контракции на 3 мин. сложиха ми система за разкритие и всички ме обикаляха чакахме си разкритието аз и виках яко  ,но тоновете на бебчо много взеха да блъскат и станаха много учестени и за да не му се натоварва сърчицето лекарката каза секцио.Дойде екип сложиха ми упойка и беше много забавно през цялата операция си говорих с анестезиолога и лекарката и си усещах всичко но не ме болеше.Извадиха Валко в 2:10 на 28 май,той веднага изплака и аз се разревах, а анестезиолога ме пита защо плача и му казвам че защото си виждам бебето затова и те ми се смяха всички,после ме закараха в стаята и ми донесоха бебо дойде и мъжа ми и той го видя и така да успокоя още неродилите няма нищо страшно както и да родиш.И най важното бъдете спокойни всичко ще е наред лекарите си знаят работата.И още нещо после помниш че много те е боляло но не пониш как,вече всяка секунда мислиш за детето си.

[max_mara]

Да разкажа и аз за моето раждане.На  25 май  в 22.00как си бях в Skype и си пешехме с една приятелка, усетих, че водите ми изтичат, не чувствах никаква болка. Съпругът ми ме закара в болницата, нямах никакво разкритие и ми казаха, че трябва да си почивам тази нощ, защото ме чака тежък ден..... и до тук, няма повече да ви разказвам, общото взето след всичко, което преживях, се появи моето съкровище Иван на 26.05 в 10.00 h. Пожелавам на всички бъдещи мами безпроблемно раждане

[no4ko24]

Аз искам по-скоро да попитам за нещо свързано с раждането 
Вярно ли е, че докато траят контракциите и напъните не ти дават да пиеш вода? Или пък ако си с епидурална? Някой ми го беше казал.

[Anichka]

последната ми приятелка, която роди ми каза същото - само бучки лед можело - без вода - тя е била с епидурална. (но инфото е за тексас, сащ)

[сиска]

Аз искам по-скоро да попитам за нещо свързано с раждането 
Вярно ли е, че докато траят контракциите и напъните не ти дават да пиеш вода? Или пък ако си с епидурална? Някой ми го беше казал.

На мен също не ми даваха накрая.Едно,че ми се гадеше още повече от водата и второ,че ако се наложи операция...  =]С усилването на контракциите,ожаднявах все повече и повече.Не знам дали от болката или от водата,която пих не спрях да повръщам последните 1-2 часа преди раждането