Съвместен живот с или без брак?

[petia___88]

Аз съм за брака , искаме да сме си женени с  милото

[flyin]

Ние сме заедно от почти 5 години и живеем заедно от почти 3, така че с подпис или без, няма чак такова значение 
Не искаме обаче да изтървем купона, пък и да съберем близките си хора от (почти) цял свят по хубав повод

[strawberry88]

със брак естествено.

[mery_bery]

въпросът е подвеждащ :sunshine:разбира се ,че за брака съм и аз:)

[rita_777]

Ще споделя моето мнение по този въпрос. Ние от 7г. живеем на семейни начала без брак.Отначалото твърдо бяхме решили, че няма да подписваме, и нямахме някави притеснения относно нашите отношения. През тия години с много неща се преборихме. Една сутрин просто се събудихме двамата с решението, че трябва да подпишем и да съберем приятелите, за да се повеселим по този повод. Нещата може би си идват с времето, когато намериш точния човек. С брак и без брак е едно също когато си с човека, с който искаш да живееш. Сега, когато се сблъскваме с проблеми при подготовката за този ден си мислим - "Защо ни трябваше лозе на баир?!" Но съм сигурна, че и като всичко това отмине, ще си спомняме за цялата суетня с усмивка и умиление.

[emmmmmy]

Ще споделя моето мнение по този въпрос. Ние от 7г. живеем на семейни начала без брак.Отначалото твърдо бяхме решили, че няма да подписваме, и нямахме някави притеснения относно нашите отношения. През тия години с много неща се преборихме. Една сутрин просто се събудихме двамата с решението, че трябва да подпишем и да съберем приятелите, за да се повеселим по този повод. Нещата може би си идват с времето, когато намериш точния човек. С брак и без брак е едно също когато си с човека, с който искаш да живееш. Сега, когато се сблъскваме с проблеми при подготовката за този ден си мислим - "Защо ни трябваше лозе на баир?!" Но съм сигурна, че и като всичко това отмине, ще си спомняме за цялата суетня с усмивка и умиление.

това с лозето на баира ми се въртеше в главата по време на цялата подготовка и нерви... Ако ме питате сега, вече не бих се хванала да се занимавам да се омъжвам, за мен лично няма разлика, само дето се дават пари . Сега бих ги използвала за една хубава екскурзия или ново обзавеждане.

[Kiwi]

Хахаха ... лозе на баир си мислех и аз защо ли ми беше по време на подготовката Все му разправях... ти го измисли, за какво ти беше.

Обаче сватбата е невероятно преживяване, много силно поне за мен Аз лично се радвам, че ми се случи. Даже бих организирала една, по-малка, за нас си само и без това отслабнахме и са ни големи халките

[emmmmmy]

Хахаха ... лозе на баир си мислех и аз защо ли ми беше по време на подготовката Все му разправях... ти го измисли, за какво ти беше.

Обаче сватбата е невероятно преживяване, много силно поне за мен Аз лично се радвам, че ми се случи. Даже бих организирала една, по-малка, за нас си само и без това отслабнахме и са ни големи халките

нищо, сега можеш да си направиш и обици от излишните грамове злато от халките
За мен не беше някакво кой знае какво преживяване, така че лично аз съм го надценявала безумно. Явно си е до натура. Сега бих инвестирала парите в нещо разумно.

[магито]

това с лозето на баира ми се въртеше в главата по време на цялата подготовка и нерви... Ако ме питате сега, вече не бих се хванала да се занимавам да се омъжвам, за мен лично няма разлика, само дето се дават пари . Сега бих ги използвала за една хубава екскурзия или ново обзавеждане.

Е те тва обяснявам и аз, защо ни беше цялата дандания?АМа айде мъжът държеше на сватба.Разликата беше, че аз не се вживявах много и нямаше изпълнения от моя страна за всяка подробност.

[Pachoran]

 Лично аз съм категорично за форма на брачен договор, особено в ситуацията, когато от едно хубаво съжителство се появи нов член на т.нар. "свободно" семейство. Появата на дете и неговото отглеждане и възпитание е лична отговорност на неговите родители. Често липсата на брачен съюз прехвърля тази отговорност на държавата, т.е. на обществото, т.е. на всички нас. Да, но аз не съм съгласен моите парички от данъци да "хранят" резултата от една безотговорност. Според мен социално справедливо ще бъде положението, когато от едно съжителство без брак се роди дете, то неговите родители преди деня на раждане сключат брачен договор или някаква форма. И всичко това да бъде уредено юридически. С една дума живейте си както си искате, но при бъдеща поява на дете - веднага в гражданското, за да носите лично вие отговорност, а не всички около вас.

[AIVEN]

Ще споделя моето мнение по този въпрос. Ние от 7г. живеем на семейни начала без брак.Отначалото твърдо бяхме решили, че няма да подписваме, и нямахме някави притеснения относно нашите отношения. През тия години с много неща се преборихме. Една сутрин просто се събудихме двамата с решението, че трябва да подпишем и да съберем приятелите, за да се повеселим по този повод. Нещата може би си идват с времето, когато намериш точния човек. С брак и без брак е едно също когато си с човека, с който искаш да живееш. Сега, когато се сблъскваме с проблеми при подготовката за този ден си мислим - "Защо ни трябваше лозе на баир?!" Но съм сигурна, че и като всичко това отмине, ще си спомняме за цялата суетня с усмивка и умиление.

това с лозето на баира ми се въртеше в главата по време на цялата подготовка и нерви... Ако ме питате сега, вече не бих се хванала да се занимавам да се омъжвам, за мен лично няма разлика, само дето се дават пари . Сега бих ги използвала за една хубава екскурзия или ново обзавеждане.

На байр става най-хубаво лозе особено на южен склон. Вярно че е по-трудно, но пък и Гроздето е по-сладко и Виното по-хубаво. Хубавите работи трудно стават. Не съжалявайте нито за сватбата нито за изпитото вино. То е за здраве и щастие на младоженците. Другите неща сами ще си дойдат с времето.Здраве и щастие да има, и Мир и Любов. Другото е лесно. Най Важното всъщност е че на Сватбата си получавате Божието Благословение и това на Вашите Родители.

[gospojicakapriz]

И  аз мисля,че подписа не променя нищо.Но май много приказки съм гледала и чела, че искам да се видя в бяла рокля и т.н...
Важното е да се разбираш и да си щастлив с човека, а подписа е въпрос на избор или на време понякога ...

[pebbles]

нищо, сега можеш да си направиш и обици от излишните грамове злато от халките
За мен не беше някакво кой знае какво преживяване, така че лично аз съм го надценявала безумно. Явно си е до натура. Сега бих инвестирала парите в нещо разумно.

А пък аз, явно, съм го подценявала безумно, защото страхотно много ми хареса. За мен винаги удоволствието от едно събитие е било в подготовката, но за сватбата, освен в суетенето преди това изпитах огромно удоволствие и на самото тържество. Даже и тази есен, като бяхме кумове, пак сътворих хиляди джунджурии, доста по-сложни от тези за нашата сватба, и пак ми достави страхотно удоволствие самото тържество. Явно харесвам сватбите, освен, че харесах да съм център на внимание преди няколко годинки. А пък и мъжете, ако са добри момчета, като се оженят и добиват доза тежест, което ми е много сладко.

[punk_girl123]

Абе сватбата си е един купон! Аз бях сигурна, че няма нищо общо с отношенията между двамата с мъжа ми и така се и оказа. Но просто пак бих се оженила заради купона и емоцията, които носи тоя ден. Даже с мъжа сме се разбрали, като порасне детето ще си направим една скромна церемония с кумовете, но на морето. Това си ми е мечта от много време, но при 150 човека гости нямаше как да стане на морето!
А в момента гледам с насмешка на всички приятели, които твърдяха, че брака променял всичко и че хората се разделяли след като сключат брак!

[InLove_Girl]

И ние нямахме планове да правим сватба, но явно нещата наистина са си с времето...Сега съм безумно щастлива, че направихме тази крачка. Не очаквам нищо да се променя - тези глупости, че всичко свършва със сватбата ми омръзна да ги слушам. Според мен с подписа всеки затваря една глава от живота си и отваря нова - по-хубава, изпълнена с нови вълнения, желания и мечти. А дали си заслужава да се прави сватба - за мен си заслужаваше, защото събрахме наистина само близки хора - без далечни роднини, познати  и т.н. Бяха хора, които така или инъче щяхме да почерпим  Сега за църковният брак ще сме само с кумовете, затова бягаме толкова далеч да го сключим