Съвместен живот с или без брак?

[Ивета]

говорихме си на тая тема може би ще се променят нещата 

[Persiana]

дано да е така  Кажи като решите кога ще е събитието  :

[ani4ka]

и аз да изкажа мнение по темата:) аз предпочитам с брак, не само защото ми предстои сватба...
най-важното е двама души да се обичат, но ми се струва че ако има брак самите деца които ще се появят по-късно ще се чувстват по-спокойни.....никой не се жени с идеятат че ще се разведе, но съгласете се че всичко се случва и когато има брак закона поне малко защитава жената (в смисъл че няма да остане съвсем без нищо, нали собствеността е обща)

[Teo]

  Напълно съм съгласен с теб. Тази сигурност определено е нужна, а и мъжа се чувства по-сигурен донякъде. Хубавите неща стават върху твърда основа и това е брака в случая.

[Persiana]

Да, и аз съм съгласен. И тук пак опираме до въпроса, че брака е свързан с формалности, документи, които тии дават право на нещо си....(в случая сигурност) и т.н. И любовта остава някак си на заден план  :-[

[ani4ka]

ама неби трябвало любовта да остава на задаен план....в крайна сметка сигурността която ти дава брака е материална, това не е застраховка че чочвека до те ще те обича вечно, всеки ден трябва да се борим за любовта си, особено след брака

[Persiana]

Да, трябва да се борим за нея!! Но не бракът ти я дава. Той ти дава документи и някакви по-големи възможности, поради причината, че няма никаква законова уредба за живота без брак. Остана и ергенския данък да се върне  >

[mariya]

и аз да изкажа мнение по темата:) аз предпочитам с брак, не само защото ми предстои сватба...
най-важното е двама души да се обичат, но ми се струва че ако има брак самите деца които ще се появят по-късно ще се чувстват по-спокойни.....никой не се жени с идеятат че ще се разведе, но съгласете се че всичко се случва и когато има брак закона поне малко защитава жената (в смисъл че няма да остане съвсем без нищо, нали собствеността е обща)

позволи ми да не се съглася с теб ако жена ще се омъжва, за да е материално осигурена...звучи ми много материализирано и се губи всичко красиво, просто мнение изказвам
аз съм привърженичка на живота без брак в началото - тогава хората се опознават, виждат дали може да живеят заедно, дали държат на себе си и т.н
за съжаление наистина обществото ни и държавата ни не са устроени за живот без брак...не мога да си представя как ще се подиграват на едно дете в училище, чиито родители живеят без брак... а то милото може да е заченато и отгледано с много повече любов, отколкото от "бракувани" родители....но това не се вижда...
за мен най-важно е 2мата да се обичат и да държат на себе си...било то с брак или без брак

[Teo]

ама неби трябвало любовта да остава на задаен план....в крайна сметка сигурността която ти дава брака е материална, това не е застраховка че чочвека до те ще те обича вечно, всеки ден трябва да се борим за любовта си, особено след брака

Това мнение много ми допадна! 


Човек има ли любовта почва да я забравя и след време я загубва. След това прави опити да я върне и да успее вече не е същото.
Много важно според мен двамата в тази връзка да разбират любовта по един и същ начин, да я търсят и преоткриват. Ако я загубят - и двамата са си виновни за това. Нагласа че това може да се случи трябва да имат и двамата още в началото, за да се предпазят до някъде. В крайна сметка любовта има давност, 3-4 години, това вече е доказано в медицината (скоро ще пуснем статия точно за това). След тези 3-4 години хората вече са се превързали един към друг, любовта се трансформира в привързаност. Тръпката от любов е заместена със привързаността, сигурността....

[ani4ka]

mariya: не си ме разбрала правилно, когато казах че брака дава материална сигурност имах предвид следното нещо, представи си една ужасна ситуация-едно младо семейство живее без брак, много се обичат, имат си дори и дете и преди известно време са изтеглили кредит от банката за да си купят жилище, понеже нямат брак кредита и съответно апартамента се водят само на името на единия от тях, а реално двамата са се борили да постигнат това да имат свой дом и години наред заедно са изплащали кредита. В един момент обаче на единия му става нещо и решава че вече не му се живее така и иска да се разделят, какво се случва с недвижимия имот???не е ясно....а да не говорим за УЖАСНИЯ вариант човека на чието име е апартамента да почине, какво остава за другия да го изхвърлят на улицата с децата или да води куп дела за да докаже че имуществото е общо, независимо че не е определено със закон...знам че звучи ужасно....но е съвсем реално и никой от нищо не е застрахован в този живот....ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ЧЕРНОГЛЕДОТО МНЕНИЕ...аз по принцип съм голям оптимист

[Teo]

ani4ka, това не е черногледо мнение, не писимизъм, това е реализъм. Такива са нещата и човек трябва да мисли реално, а не да витае в облаците. Все пак прекаления реализъм не е добър

[mikkey]

ама неби трябвало любовта да остава на задаен план....в крайна сметка сигурността която ти дава брака е материална, това не е застраховка че чочвека до те ще те обича вечно, всеки ден трябва да се борим за любовта си, особено след брака

Това мнение много ми допадна! 


Човек има ли любовта почва да я забравя и след време я загубва. След това прави опити да я върне и да успее вече не е същото.
Много важно според мен двамата в тази връзка да разбират любовта по един и същ начин, да я търсят и преоткриват. Ако я загубят - и двамата са си виновни за това. Нагласа че това може да се случи трябва да имат и двамата още в началото, за да се предпазят до някъде. В крайна сметка любовта има давност, 3-4 години, това вече е доказано в медицината (скоро ще пуснем статия точно за това). След тези 3-4 години хората вече са се превързали един към друг, любовта се трансформира в привързаност. Тръпката от любов е заместена със привързаността, сигурността....

и духовната връзка между двамата - тя е която остава след като любовта се изпари и секса поомръзне...
Тео напълно съм съгласна с мнението ти, само ще допълня един цитат от филм, която според мен много точно определя любовта:
“Любовта е винаги внимание и търпимост.
Не е ревност.
Любовта не е суета и самодоволство.
Не е себелюбие и властност.
Не е обида и престъпление.
Любовта е винаги нежност и търпение.
Любовта не е суета, нито поза.
Никога не е груба и егоистична.
Не е обидна и срамна.
Любовта не е просто удоволствие,
като другите човешки грехове...
...а е истинска наслада.
Винаги си готов да простиш,
да се довериш, да повярваш...
...и да търпиш...
...каквото и да се случи."

[ani4ka]

mikkey:Много хубаво казано ..............А не мислите ли че това което убива любовта не е брака, а самите хора.....?

[Teo]

Самите хора разбира се.... те са си виновни, в това спор няма 

[jeni]

ани4ка, наистина погледни по оптимистично  нанещата. Think positively! Само мога да ти пожелая да се омъжиш за желания човек и да изгониш мрачните мисли от главата си!