СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

... Според мен едно дете не означава задължително край на кариерата....

Абсолютно съм съгласна с теб!!!

Ооох дългичко стана - дано не съм ви досадила ... 

Не си!!!

[denisimo]

И аз много се чудя дали да се върна на работа след 1-та година или да се опитаме, макар и с доста по-малко средства да гледам бебето до 2 годинки. Реших, че ще го мисля като наближи, защото засега не можах да го "измисля". От една страна така ми се иска да съм по-дълго с него, от друга-ако се откъсна дълго от рабатата не знам после как ще е, пък ми се иска и друга работа да си потърся, а кой ще ме вземе след 2 години пауза и с малко дете  . Тъй че мила silverarrow напълно те разбирам, и все пак помисли върху следното-бебето и малкото дете имат най-силна, направо физическа нужда от майките си. Ако като бебе не съм с него, кога-като стане на 13 ли, ми тогава то вече няма да иска да е с мен 

[fiibi_bg]

Aз мисля че могат добре да се съчетават кариерата и семейството.Особенно ако любимия е насреща и помага също. :girl_in_love:Лошото е само,че ако съчетаваш КАРИЕРА и СЕМЕЙСТВО успешно предполагам остава твърде малко време за самата теб,за хоби,за глезотийки и т.н.Просто тук не става въпрос да избереш едното или другото,защото крайният избор не е мъдро решение.Просто се налага да се направят компромиси и то не с какво да е,а със собственото спокойствие и удобство!

[silverarrow]

ах,silverarrow,мила,не ти е лесно! :friend:да знаеш,че имаш подкрепата на момичетата от форума-макар и само духовна! много кофти са направили осигуряването на майките в Щатите-или това е само в твоята фирма?!? наистина е много лесно да кажеш,че предпочиташ семейството пред кариерата,но когато са нужни пари няма "искам-не искам"! а за едно бебче трябват пари-няма какво да се лъжем! сватба се прави еднократно,но детето е вложение поне за 18 години! :momy:дано да има кой да ти помага,нищо че си свикнала да се грижиш сама за себе си!
а за харесването на професията-това е също толкова важно,колкото да си влюбен в човека,за когото се омъжваш! :loving:по-емоционалните хора може да се съсипят,ако работят нещо,което не харесват!и в повечето случаи се гради кариера в работа,която обичаш и в която си добър!
направи си списък "за-против" на работата! може би ще разбереш неща,за които не си се замисляла досега! успех! стискам палци!

Булъожче, благодаря за подкрепата, много си права в нещата, които казваш - аз не харесвам професиятя си, зашото винаги съм искала да бъда нешо другом, но истината е, че наред с много минуси има и много плюсове. Мисля, че просто съм уморена и затова нещата ми се виждат по-чернички.
Да, осигуряването в Шатите е доста жестоко, но това е капитализма, ако не можеш да генерираш печалба, не си нужен, и грубо да звучи това е живота и всеки се оправя както може.
Работата ми е такава, че трябва да давам 150% от себе си за да се издигам и за да стигна до крайната си цел ( а тя е поне 7 години в бъдещето и пак няма гаранция). Не става да държим бебеправенето толкова за късно, а от друга страна това ме връща назад... е, ще решавам като му дойде времето - досега съм взимала правилните решения по усет и съм сигурна, че и сега няма да е по-различно.
За да поясня и да сложа нещата в перспектива , позицията, за която се стремя е много интересна (на фона на ежедневната ми сегашна позиция) и за капак носи среден годишен доход от 540,000 долара (това е средната заплата за тези хора в нашата фирма). За сравнение, средната заплата в америка е 40,000.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Еее, silverarrow, мила, напълно разбирам, колко е важно да си осигурен в Америка!!! И колко е важно да можеш да осигуриш на детенцето си всичко, което ще му е необходимо!!! Аз (ние с милото) знаем, че можем да разчитаме на родителите ми, да гледат бебчето, а и за всичко останало, а свеки само за средства, ако иска и знам колко е важно да може човек да разчита на някой близък!!!

Но вярвам, че както преди, така и сега ще вземеш най-правилното решение за теб, за бебчето и за семейството ти!!!

[fiibi_bg]

Другият ми довод е, че не искам детето ми да полудява от работа като мене, за да осъществи своите желания, затова искам да имам достатъчно възможност да го осигуря за в бъдеще.  А за това трябва кариера и пари 
И едно жалко заключение... аз дори не харесвам професията си   

Наистина всеки родител прави чсичко децата му да не "подлудяват от работа".Както за нас са правили родителите ни,така и ние правим за децата си,понякога дори и преди да са заченати.Това е смисъла на живота донякъде и адски благородно от една страна защото всичко правиш за детето си.От друга страна е егоцентрично,защото пак се получава някаква надпревара между родители и т.н.
Относно професията ти мила silverarrow,много хора в БГ не работят това за което са учили.Незнам дали е лош маркетинг  от наша страна или неправилна икономическа политика на държавата,но наистина много малко хора са удоволетворени от работата,която вършат!Аз например имам две висши в област ама абсолютно противоположна на това,с което се занимавам сега.Беше ми страхотно приятно да уча,но видях че ако се реализирам в тази професия,няма да мога да осигуря децата си един ден и аз.Сега след 6 год мога да кажа че имам страхотна работа,но прекалено динамична.Понякога я мразя нямам време за нищо и за никого.Но понякога съм много доволна от това което правя.

За да поясня и да сложа нещата в перспектива , позицията, за която се стремя е много интересна (на фона на ежедневната ми сегашна позиция) и за капак носи среден годишен доход от 540,000 долара (това е средната заплата за тези хора в нашата фирма). За сравнение, средната заплата в америка е 40,000.

Истината е че всеки работи за пари.Надявам се,че някой ден ще намериш баланса.И ако работата продължи да не ти харесва,то от друга страна ще имаш добри доходи и ще имаш прекрасно семейство,което ще те накара да забравяш всичко след тежкия работен ден.Повярвай ми аз само на това се надявам и няма смисъл от каквато и да е работа и пари,ако нямаш любимите хора до себе си.
Казвам го защото съм го изпитала!
А работата е просто начин да се изкарват пари,понякога този начин може да бъде и забавен!

[dgudge]

Аз смятам да правя кариера докато дойде бебечо , после вече всичко ще си дойде само . Не мисля ,че трябва да се избира. И двете неща са важни и ако е възможно да се съчетават без да се вреди на нито едно от двете . Пък и нали затова са половинките, да си помагаме.
Има хора , които се отдават напълно на децата и семейството има и такива , които без работата не могат ,познавам лично такива, надявам се ,че има хора , които ги  съчетават добре и двете 

[fiibi_bg]

Ако се отдам изцяло на грижи за децата си /живот и здраве/ не мисля че ще се чувстам добре примерно след 10 год когато децата попораснат и започнат да бъдат по самостоятелни.Тогава ще се огледам и ще си кажа:"И аз какво 10 год гледах деца и само това ли?".Нали знаете е домакинската работа е най-неблагодарана и никога не се оценява както трябва?Ще се опитам да съчетая и двете.Не може да не може!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

... Ще се опитам да съчетая и двете.Не може да не може!

Оооо, разбира се, че може, стига човек да има желание!!!

[didibaby]

Много ми стана интересно докато четях няколкото последни поста в тази темичка и реших да споделя нещо. Миналата седмица попаднах на един семинар, който беше на тема: "Секс, сватба, и майчинство" и дамата, която изнасяше семинара е професор по икономика и майка на две деца (едно осиновено и едно собствено). Нещата от живота си, които тя сподели ме накараха да се размисля по различен начин. Много жени днес, особено в капиталистическия свят, имат приоритети, които на първо място включват образование и кариера на първо място (в това число и аз), а семейството и децата идват на втори план. Постигането на първите ни цели - добро образование и кариера ни дават чувството, че пълният контрол на живота ни е в наши ръце. Така някои от нас решават, че след като сме планирали живота си досега, имаме силата да планираме месеца и годината, в които ще създадем семейство и ще се появят децата. Обаче...понякога се получава, че семейството и децата не идват в месеца, в който сме ги планирали (при някои идват по-рано, при други по-късно, а трета част дори въобще не намират това щастие). Така че понякога е добре и напълно нормално да живеем за момента и да прегърнем с две ръце шансовете, които ни дава живота-любящ съпруг и деца, дори и да са се появили извън график!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Много ми стана интересно докато четях няколкото последни поста в тази темичка и реших да споделя нещо. Миналата седмица попаднах на един семинар, който беше на тема: "Секс, сватба, и майчинство" и дамата, която изнасяше семинара е професор по икономика и майка на две деца (едно осиновено и едно собствено). Нещата от живота си, които тя сподели ме накараха да се размисля по различен начин. Много жени днес, особено в капиталистическия свят, имат приоритети, които на първо място включват образование и кариера на първо място (в това число и аз), а семейството и децата идват на втори план. Постигането на първите ни цели - добро образование и кариера ни дават чувството, че пълният контрол на живота ни е в наши ръце. Така някои от нас решават, че след като сме планирали живота си досега, имаме силата да планираме месеца и годината, в които ще създадем семейство и ще се появят децата. Обаче...понякога се получава, че семейството и децата не идват в месеца, в който сме ги планирали (при някои идват по-рано, при други по-късно, а трета част дори въобще не намират това щастие). Така че понякога е добре и напълно нормално да живеем за момента и да прегърнем с две ръце шансовете, които ни дава живота-любящ съпруг и деца, дори и да са се появили извън график!

Диди, много хубаво казано,благодаря, че сподели!!! Наистина човек може много да размишлява над тези думи!!!

[Юлия]

Ей Диди това което си написала се случва с моята сестра и с най-добрата ми приятелка в момента.
И на двете както и на всички вас пожелавам ЛЮБЯЩИ СЪПРУЗИ И ПРЕКРАСНИ ДЕЦА. Това е най-важното за мен.

[fiibi_bg]

Момичета аз всеки ден като се ядосвам с работата и казвам на милото:"Писна ми,искам да сме беднички,но да си седя вкъщи да гледам деца и ти да ходиш на работа."Повярвайте ми наистина ми писва и мечтая за това все по-често.Не искам все аз да съм силната.Понякога искам да си седя вкъщи да сменям памперси,да пея детски песнички и да се вълнувам от най-рационалния начин да изчистя петното от униформата му.Искам но съм зодия Стрелец и ще издържа така най-много месец!

[silverarrow]

Момичета аз всеки ден като се ядосвам с работата и казвам на милото:"Писна ми,искам да сме беднички,но да си седя вкъщи да гледам деца и ти да ходиш на работа."Повярвайте ми наистина ми писва и мечтая за това все по-често.Не искам все аз да съм силната.Понякога искам да си седя вкъщи да сменям памперси,да пея детски песнички и да се вълнувам от най-рационалния начин да изчистя петното от униформата му.Искам но съм зодия Стрелец и ще издържа така най-много месец!

Фииби, за пореден път, най-безцеремонно ми крадеш мислите буква по буква

[fiibi_bg]

Момичета аз всеки ден като се ядосвам с работата и казвам на милото:"Писна ми,искам да сме беднички,но да си седя вкъщи да гледам деца и ти да ходиш на работа."Повярвайте ми наистина ми писва и мечтая за това все по-често.Не искам все аз да съм силната.Понякога искам да си седя вкъщи да сменям памперси,да пея детски песнички и да се вълнувам от най-рационалния начин да изчистя петното от униформата му.Искам но съм зодия Стрелец и ще издържа така най-много месец!

Фииби, за пореден път, най-безцеремонно ми крадеш мислите буква по буква

Радвам се че имам съмишленици като теб  silverarrow