Здравей kleo_20,

Датата беше проблемът. На 04.08 са все още Богородични пости(от 31.07. до 15. 08 са Богородични пости).
Плюс това , ако ни бяха казали по-рано, поне нямаше да ходим до църквата. Ама това на сватбата да те върнат!?!

kiksi, съжалявам ако си се засегнала от предишния м пост. 
Не съм ревностен защитник на Българската Православна Църква по никакъв начин (и не мисля, че постовете ми доказват противното). Но за сметка на това съм защитник на правилата и нормите - все пак те са създадени с някаква цел и не е редно всеки да ги погазва и прекрачва както си иска (не става в-с за теб, не бързай да се засягаш ). И, естесвено съм съгласна с изказаните мнения, че въпросните правила трябва да са едни и същи за всеки град или село и за всяка църква. Но, уви, не е така! И аз, лично, не мога да го променя, колкото и да роптая и да обиждам и да се тръшкам. И да се замислям и да не се замислям - положението е такова...

Относно думата, която съм използвала - "прищявка" (защото виждам, че много те е подразнила, а това далеч не ми е било цел) - това беше образно казано. Все пак, официално са обявени дните, в които може и не може да се сключи църковен брак - вие сте избрали ден, в който ОФИЦИАЛНО НЕ МОЖЕ да се сключи такъв, организирали сте си всичко около този ден, макар да сте знаели (ако не сте знаели - вината не е на Църквата), че не е разрешено да се Венчаете на общо основание. Никой не ви е обещал да ви венчае, т.е. никой не ви е подвел или излъгал (за разлика от други случаи). Ами, в такъв случай, не виждам как вината ще е у Църквата...

Не го разбирам аз това нещо - хем искаш да вървиш против установените норми и искаш да се направят отстъпки от правилата за твоя си случай, хем ги класифицираш по много нелицеприятен начин... Интересно ми е, ако получиш писмо с разрешение за извършване на венчавката на желаната от теб дата (което искрено ти пожелавам) дали ще ти се промени тона, с който се изказваш за тази далеч не толкова съвършена институция 

П.С. Моля те, да не ме разбираш погрешно - знам колко е важно да присъстват родителите ти на сватбения ти ден (на всичко - дори и да е в 2, 3 или 5 дни разхвърляно), и знам колко е трудно да се нагласи "сценария" към всички странични обстоятелства. Аз, лично, бих постъпила по друг начин (в никакъв случай нямаше да планирам сватба със сестра ми в разстояние от една седмица и в различн градове - това е емоционално, финансово и физическо изпитание за цялото семейство), но това не означава, че не уважавам твоето решение и не разбирам притесненията ти - просто изказвам мнение. Много е лесно да съдим и обвиняваме, но понякога грешката си е лично наша и колкото и да се опитваме да я закачим на някой друг - не се получава.

Alucinado, благодаря ти за изчерпателния коментар.
Вчера ти написах доста дълъг отговор тук, но нещо стана - с хостинга на сайта явно имаше проблем и не успях да го публикувам. Сега едва ли ще успея да го възпроизведа същото, ама нищо. Съжалявам, че пак 

Не съм искала да влизам в конфликти, толерантна съм към чуждото мнение, просто наистина е много сложно при нас всичко и може би съм доста чувствителна в момента, затова съм се позасегнала...
Радвам се, че си изясняваме нещата и всеки си аргументира мнението, без нападки и грозни думички

Значи се оказва, че сме на едно мнение - и аз съм за това правилата и нормите да се следват, животът ни би бил много по-лесен тогава.
Но наистина да ги има и те да важат за всички! Това ме дразни в цялата ситуация - че на определени места може, а на други - не може, че се споменават някакви изключителни случаи в печатните издания на Българската Православна Църква, а няма ясни критерии, които да са определящи за тях. Ако имаше такива ясни критерии и единна практика в подобни случаи - щях да го приема, осъзнавайки, че примерно нашият случай не попада в категорията на "изключителните". Но след като няма...как да не се ядосвам

Виня на 1-во място обстоятелствата, след това - себе си. Ако обстоятелствата бяха по-различни или ако от рано бях по-запозната в каква ситуация мога да изпадна поради липсата на ясни правила, сега нямаше да се вайкам пред вас...
Единствените ми критики са насочени към липсата на ясни правила и критерии, които да важат за всички епархии и съответно - духовни околии и към отношението на някои от Божиите служители в чисто човешки план - държаха се меко казано невъзпитано някои от тях, вместо с добра дума да ми кажат как стоят нещата, едни резки отговори, даже не спират за минутка някои, аз вървя подире им... с насълзени очи. На мен ми беше ясно, че ще ми откажат, аз просто исках да ми обяснят за тези изключителни случаи и как бих могла да постъпя в дадената ситуация. Вярвай ми, държала съм се изключително смирено и възпитано, без нагли претенции, просто питах и обясних каква е ситуацията. Ами...не че свещениците трябва да играят ролята на психоаналитици, но те трябва да са главният пример за проява на човечност и добрина. Не правя обобщения за всички, има и такива, които само с една дума, успяват да докоснат сърцето ти и да събудят позадрямалата в него вяра, но този път не бяха такива.

Та не искам да вървя против правилата, исках само да знам какви са те и дали моят случай отговаря на тях. Е, както се вижда в темата, такива май липсват Не искам и отстъпки, ако противоречат на правилата. Но това с изключителните случаи не е моя измишльотина, така че не съм виновна, че искам да питам, дали моят случай е такъв...

А дали ще ми се промени мнението, ако ми разрешат - ще ми се промени мнението в още по-положителна посока за Сливенския митрополит Йоаникий, който така или иначе винаги ми е изглеждал като много одухотворен и благ човек, но не и мнението относно абсурдността на ситуацията около Българската Православна църква...

П.С. Мнението ти за сватбата на сестра ми и моята, го споделям напълно. Но пак обръщам внимание - че такива са обстоятелствата. Не знам кога ще имат възможност да се върнат родителите ни отново (може да мине и повече време, все пак не живеят в Европа), баща ми си идва за кратко...И от мен може би се очаква да кажа на сестра ми да не се жени, след като се чувства узряла за семейство и деца, защото аз съм по-голяма и първа съм дала зявка ли? Няма да го направя... Така че обвинявам обстоятелствата основно. Но ако беше на мое място, да знаеш, колко е сложно да съобразиш всичко основно с родителите си, които са на хиляди километри от теб (какво да правим, като така ни се е стекъл животът), може би щеше да ме разбереш по-добре.
А за българската Църква, там има друг елемент, дано съм била, достатъчно ясна.
И пак ти благодаря, че подкрепяш мнението си с аргументи  . Надявам се, че и аз съм успяла да го направя!

Имам едно въпросче. Някой да е правил венчавка в църквата Св. Георги на Патриарх Евтимий в София? Искам да видя снимки от вътре как изглежда, че няма да имам възможност да я видя, а ако ще я запазваме трябва да я капарираме утре. Много ще съм благодарна за малко съдействие

След като дълго ви занимавах с моите неволи около силното ни желание за венчавка в православен храм и Богородични пости и свързаните с това сложни обстоятелства - родител в чужбина, сватбата на сестра ми и т.н., мисля, че е редно да споделя и развитието на случая в крайна сметка.

10 дни преди Великден писах на Сливенския митрополит молба, в която излях душата си съвсем честно. Реших, че точно преди този голям празник, сигурно ще е доста зает и може да не ми отговори бързо, затова взех да издирвам телефони. И на 5-те телефона, които открих в Интернет, БТК и Софсправка цял ден никой не ми вдигаше и се отчаях, на 2-рия ден ми вдигна някаква касиерка, която ми даде друг номер и най-накрая се свързах със секретаря на Митрополита.

Обясних му какво е положението и че наистина ми трябва бърз отговор, независимо какъв ще е. Човекът беше изключително разбран и мил, каза, че Митрополитът е прочел молбата ми, но не е дал отговор и се ангажира да говори лично с него и да го помоли за бързо решение.

Секретарят спази обещанието си и на другия ден получих отговор - отрицателен. Каза, че Митрополитът е проявил разбиране към ситуцията, но не искал да създава прецеденти като разреши, защото тогава твърде много хора ще започнат да искат без основателни причини и т.н.

Човекът дори ми каза, какво Църквата разбира под "изключителни случаи" - когато някой от младоженците или най-близките е много зле и може да си отиде скоро от този свят и т.н. Жалко само, че това не е никъде упоменато.

Странно, но след като получих отказа, просто ми олекна и се смирих вътрешно. Казах си, че явно Бог не иска да е така и няма какво да съжалявам. Може би затова помогна и проявеното този път човешко отношение на църковните служители, т.е. на Сливенския митрополит Йоаникий, макар че не съм разговаряла лично с него, и на неговия секретар г-н Янев. Просто този път отказът беше съпроводен с човещина и разбиране, а не с груби думи и присмех както от някои бургаски свещеници.

Спрях да се ядосвам, просто го приех за нещо нормално и даже взех да се чудя, как може да съм мислила толкова неправилно в някои отношения и решихме, че ще направим сватбите със сестра ми през една седмица - на 16.08 и на 23.08. въпреки произтичащите от това неудобства.

Уведомихме татко, но след 2 дни той се обади най-неочаквано с радостна новина - успял е да си уреди нещата горе-долу и да си смени полета с няколко дни по-рано и се оказа, че можем да направим сватбата на 26.07.2008 г., макар че ще си дойде буквално 2 дни преди сватбата, но поне ще има повече време между моята сватба и тази на сестра ми.
Много ни изненада новината, но и ни зарадва, защото преди това изглеждаше невъзможно да се върне по-рано.
Оттам обаче се притесних, защото се сетих, че записванията в Ритуалната зала за юли вече са започнали да текат от началото на април (за август почваха чак от май), а и че в църквата, която искам, може да няма часове.

Обаче успях да хвана последния влак за изнесен граждански ритуал на 26.07, в църквата, която исках часовете бяха заети, но аз така или иначе искам венчавката да е по-рано следобяд и питах служителката в църквата (свещениците ги нямаше), дали може по-рано.
Тя каза, че от 16 до 17 ч не се правят венчавки, защото има вечерня.
Аз попитах, дали може тогава в 15:00 или в 15:30.
Не било практика, каза жената, но каза, че ще пита свещеника, дали ще разреши.

На Разпети петък нещата се наредиха както исках - успях да се запиша за изнесен ритуал, свещеникът ми разреши да се венчаем в желания от нас, по-ранен час. От ресторанта се съгласиха да почнем по-рано и бях много учудена как за 2 дни успях да уредя всичко, свързано с новата дата - 26.07.2008 г. Казах си, че Господ ми е помогнал. Прибрах се вкъщи страшно щастлива, направих си великденска украса вкъщи и няколко часа по-късно дойде лошата вест, че баба е починала.
Точно в деня, в който всичко се нареди ...
Но понякога съдбата си играе с нас по странен начин...

момичета, някой да е имал сватба в Александър Невски???

Мисля,че в Александър Невски не правят венчавки,но не съм 100% сигурна!

Цитат на: Tydary в 28.06.2008 11:04

момичета, някой да е имал сватба в Александър Невски???

Не правят венчавки, нито кръщенета, поради статута му на Храм-паметник от 1998 или 1999 не сам сигурна за годината. Последно там се венчаха политикът Венцислав Димитров и Мария Грънчарова.

в Невски само царят/президентът на държавата могат да се венчаят

Благодаря Ви за отговора. Ние искахме много там, но.... сега трябва да проверя за нещо друго. Ако имате някакви предложения, ще съм много благодарна. аз не съм в БГ и е доста трудно.

Цитат на: Tydary в 29.06.2008 12:29

Ние искахме много там, но.... сега трябва да проверя за нещо друго. Ако имате някакви предложения, ще съм много благодарна. аз не съм в БГ и е доста трудно.

Tydary, аз се омъжих в чужбина, но с български свещеник. Той ми спомена че в БГ колкото по-скромен храм избереш толкова по-добре. Големите църкви били много комерсиализирани, женели на едро и понякога една венчавка била 10-15 мин. За да имаш истински, дълбок и духовен ритуал трябва спокойствие. Освен това малките църкви се изпълват с твои гости само и се създава много уютна атмосфера.
Не съжалявай за АНевски, потърси нещо по-малко.

Tydary бих ти препоръчала Семинарията, много е красиво, отдалечено и не е "масовка". Има разкошен парк към църквата и Семинарията и атмосферата е приказна  когато беше нашата сватба нямаше никакви външни хора, не знам случайност ли беше или не, но си бяхме само ние и гостите ни и беше много хубаво 

Аз да се оплача от църквите и отношението. Много съм разочарован, и те са едни меркантилнииии  вчера се кръщавахме с милото, в същата църква сме си запазили и за венчавка. Първо ни бяха казали енда сума за кръщене, а попът ни поиска повече накрая. Освен това събраха по 2 кърпи, а ни бърсаха с една - първо краката, после главата  и то от една вода и за двамата, която не изглеждаше много чиста. Най-много ме разочарова обаче наистина отношението и това, че само за пари е всичко - по 50 лв на човек, и допълнително някакви 20 лв, които били заради снимките. 

Цитат на: Wienerin в 29.06.2008 19:35

Tydary бих ти препоръчала Семинарията, много е красиво, отдалечено и не е "масовка". Има разкошен парк към църквата и Семинарията и атмосферата е приказна  когато беше нашата сватба нямаше никакви външни хора, не знам случайност ли беше или не, но си бяхме само ние и гостите ни и беше много хубаво 

благодаря много. досега не бях чувала че там има църква. но ще отида да видя как стоят нещата

Момичета моето мнение е, че църквата страшно много се е комерсиализирала, самите свещеници не спазват църковните канони, пости и т. н. това не го казвам просто ей така, а от преките ми наблюдения от поне 10 свещеника. Всичко ми се вижда опошлено и принизено, а не трябва да бъде така. Не може да има различни правила, не може да се правят хиляди изключения, не е редно да плащаш подкупи на свещеници, а и такива случаи има. Всички тези неща ме накараха въобще да нямам църковен ритуал. А ако ми се прииска съм решила да ида след 1 година примерно в някой манастир и да се оженя там, харесала сам араповския манастир до асеновград, много романтично и истинско място. наскоро бях и питах за венчавки, бяха много мили и любезни-казаха ми и ми показаха официалния ценоразпис за цяла българия 60 лева е венчавката, поне съм сигурна, че ако го направя там свещеника ще бъде искрен и самта церемония ще е по-истинска.