Много е неприятно това, но няма как. Ние също си бяхме избрали прекрасна дата, но тогава пък били Заговезни и я сменихме... но който държи на църковния брак трябва да се съобразява с  тезии неща...

Няма абсолютно никакви ограничения от тази гледна точка. Моят мъж е с 2 години и половина по-малък, никой не ни е питал на колко сме години, дори в църквата, в която се венчахме, не ни искаха кръщелни свидетелства.

Даам,изключително неприятно,но смятам да пробвам да се преборя с църквата за тази дата. Много е тъпо, когато мама си пада по нумерология и не дава да се женя през другите предложени от мен дати (!?) ,мъжо иска да се женим или в петък, или в събота (представяте ли си ,така пишело в библията?! ), а аз се опитвам да вкарам някаква идея заради хората,които ще доидат от страната и чужбина *все пак и те ходят на работа!* мъжо даже имаше наглостта да каже, че след като той може да си вземе отпуск от работа за сватбата, къде бил проблема при другите и те да си вземели 2-3 дена?! 
ще бъда много благодарна ако някоя от вас има идея как точно да подходя към техническата част с преборването :-)
п.с. сватбата ще е в софия

На нас не ни дадоха, нито на Kiksi. И аз много исках да се преборя за нашата си дата - понеже тя за нас означава много, но те това не можаха да го разберат. Това, което ми каза, че приемали за сериозни причини, обаче, не знам дали ще ти свърши някаква работа - а и много зависи от датата - ако е 15 август, може би могат да се съгласят, но на мен за 2-ри ми казаха, че било съвсем в началото, че в никакъв случай няма да стане и не знам още какво си.
А за сериозни причини казаха следното:
- един от младоженците е на смъртен одър
- един от младоженците трябва да пътува от чужбина
- булката е бременна

На мен чак такива подробни отговори не ми дадоха, но категорично ми беше заявено по телефона, да не се и надявам, при положение, че имах основателна причина - родител в чужбина! Добре, че татко успя да си уреди нещата и да  се върне малко по-рано.

Най-смешното е, че отговорът на молбата ми до Сливенския митрополит дойде 2 мес. и половина след като изпратих писмото, до сватбата ми не оставаха и 3 седмици, представяте ли си, ако не си бях сменила датата по-рано и чаках официалния им отговор... 

Добре че успях някак да се добера по телефона до секретаря му, седмица, след като пратих писмото, но и това ми костваше много нерви, 5 телефона намерих и на никой нямаше кой да отговори, накрая след 2 дни висене на телефона, вдигна някаква касиерка...та говорих с човечеца и той ми каза да не се и надявам...

Успех, но не вярвам да ти разрешат, потърси повече в темата за църковния брак, 1-та й част...

Поздравления че не сте го направили по задължение или от мода.Когато човек не е вярващ е много по-добре да не прави отколкото да го прави щото е модерно. 

Цитат на: kali_gali в 07.09.2008 21:33

Поздравления че не сте го направили по задължение или от мода.Когато човек не е вярващ е много по-добре да не прави отколкото да го прави щото е модерно. 

И аз съм на това мнение - ние просто и 2-та сме вярващи и това го искахме даже много повече от гражданския брак, много тъпо ми стана една колежка като ме пита: "И ти ли реши да си модерна и да се жениш в църква" и когато й казах, че аз и съпругът ми наистина вярваме, тя  , не можа да повярва.

Като че ли вярата е нещо архаично и не е за млади хора, на които им се купонясва, ръсят майтапи и т.н.
Това, че не я демонстрирам, не значи, че не я нося в сърцето си.
Разликата между мен и милото е единствено, че моята вяра е микс от много религии като философия (въпреки че съм кръстена православна християнка и си посещавам православни храмове, а понякога и католически, защото много ми харесват), а той е по-склонен да следва класическите пътеки на православната вяра - например трудно му е да приеме моите теории за прераждания, карми и т.н.

Zahira , Дряновският манастир също е прекрасно място, но не знам вече, дали и то не е завладяно от комерсиализацията...

мерси много за инфото, ще видя дали може да направя нещо по въпроса,без това не е спешно- все пак август 2009 е след много време :-)
единствено се притеснявам,че се опитвам да организирам сватба дистанционно и не знам доколко ще се справя,а не ми се ще да разчитам много на свекито :-)

С каквото можем, ще помагаме!

И все пак имай предвид моят случай, да не стане така да получиш официалния писмен отговор на молбата си до църквата, в края на юли догодина, нищо, че си я подала сега примерно.

Успех и ни дръж в течение!!!

Цитат на: kali_gali в 07.09.2008 21:33

Поздравления че не сте го направили по задължение или от мода.Когато човек не е вярващ е много по-добре да не прави отколкото да го прави щото е модерно. 

Да да определено е така!Аз съм си вярващ човек,но щом повдигнах въпроса за църковен писето отговори,че не вярва в нищо и нямало нужда от такъв. Естественно,че се съобразих с него-просто щеше да бъде грехота да го карам да прави такова нещо на сила! Един ден живот и здраве,ако започне да вярва-няма да откажа да направиме и църковен!

Zahira, съветвам те първо да провериш в кои манастири правят венчавки. Чувала съм че трябва разрешение за това.

Аз мога да дам личен съвет, след горчива равносметка. Няма значение мястото! Аз се венчах на едно от най-красивите места в България - стария Несебър. На този малък остров има над 10 църкви - от руини до сгради-музеи. Единствената запазена църква там е внушителна и прекрасна. И въпреки всичко, въпреки че ходихме няколко пъти да видим как протича ритуала, въпреки, че имахме огромно желание и двамата с мъжа ми за това свещенодействие, още повече че гражданския брак го направихме "неофициално" само с кумовете, мога да ви споделя, че свещеника беше далеч от всякакъв канон, смиреност и добросърдечност и ритуалът се получи като фарс. Моят съвет е - венчавайте се само при свещеници, които познавате или които сте виждали как извършват богослужение, говорете с този човек, той е по-важен от DJ и управителя на ресторанта, иначе християнското благословение на брака просто се губи, въпреки че клетвите пред Бог са валидни, независимо от свещенослужителя.
Дано моят опит бъде полезен на някои от вас, защото тогава изпитанието на което бях подложена в църквата ще има смисъл.