Ау момичета какви истории.
Плаках като малко дете като ги четях. Как успявате да издържите, искрено ви се възхищавам.
Наистина много силни момичета има в този форум.

Аз когато дори за една нощ остана без милото, не мога да спя, а си представям седмица или месец

Mehandjijska стискам ти палци всичко да се уреди догодина и повече да не се налага да се разделяте с твоето момче.

Мили, виртуални приятелки! За огромно мое съжаление трябва и аз да се включа в тази тема! С милото вече един месец сме разделени.  И ще минат още 3 докато бъдем отново заедно. И сега да разкажа как се стигна дотук. Нашият кум ни покани да му гостуваме в Чикаго за Нова година. Кандидатствахме за визи и съответно взехме такива. Тогава се замислихме, че това пътуване можем да го съчетаем и с посещение на Лас Вегас, и това да бъде вълшебният ни меден месец!  Изкарахме наистина невероятно, но за това в съответната темичка. Докато бяхме в Чикаго стана така, че кумът успя да уреди нещата милото да остане и да работи с него за известно време– и той остана!  Да ви кажа не толкова от нужда от пари, колкото, за да помогне на най-добрия си приятел. Утре навършваме 6 месеца от нашата сватба, а аз ще съм сама!  Много съм тъжна! Сигурна съм, че тази временна раздяла ще ни се отрази добре, но все пак... Добре, че се чуваме всеки ден по телефона или по Интернет, иначе сигурно щях да съм се побъркала досега!
Е, стига съм ви отегчвала!
Целувки!!!

lilsan, много е гадно това. Но съм убедена, че това е едно предизвикателство за вашия семеен живот, всъщност той въобще не е лесно нещо.  Така че просто се дръжте, смело и без отказване ще преборите трудния момент, бъди силна и вярвай в това.

Лили, много гадно, но пък след това ще се насладите един на друг  А ти нямаше ли възможност да останеш в Чикаго? Да си направите по-дълъг меден месец

Лили верно разделите са ужасни но нека ти разкажа моята история и тогава може би ще решиш че времето ще се изнижи като нищо а и какво са 3 месеца като знаеш че цял живот ще сте заедно и колко още години ще пранувате.

Та ние се запознахме с Матиас преди 4 години когато аз завършвах доктурантурата си във Франция.Бяха ме изпратили за 4 месеца в Стокхолм и там се запознахме.Бяхме заедно 3 месеца след запознанството ни и той трябваше да замине за Танван по работа за 4 месеца. След което се вурна но беше време за мен да се връщам в Франция и да защитавам доктурантурата.След което се приместих при него в Стоцкхолм и живяхме заедно 5 месеца.След тва аз зиминах по работа по едни проект в Рига за 6 месеца и се виждахме всеки трети уикенд.И това свърши но после ми предложиха работа в Стокхолм за което в последствие се оказа че трябва да работя 1.5год в Хамбург. И така до сега.

Много стана объркано но за 4 години сме живели чисто на чисто може би 6 месеца + уикенди и отпуски. Живот и здраве от Май месец се връщам в Стокхолм но никак не е лесно. А Лили, ти все пак си в България близо до родители и приятели.при мен винаги е било малко по трудно в друга държава винаги започваш отначало да се доказваш и създаваш приятелства.Пътувания със самолети самота притеснения... Но се свиква а и се обичаме което прави нещата много по лесни.И точно през тези пътувания далеч един от друг разбрах колко този човек означава за мен и как искам да продължа живота си с него.

Така че има ли любов, всичко друго е просто толкова лесно.

Обичай го подкрепяй го а празнуването на 6 месеца пак ще го има даже ще е по сладко от колкото си го представяла.

Милички хайде и аз да ви разкажа нашата история! 
Преди една година нещата при нас вървяха добре и двамата си бяхме във Варна.Той работеше на Златни пясъци, а аз на к.к." Св.Константин и Елена".Сезона свърши починахме си малко и изобщо непредполагахме какво ни предстой.Аз започнах работа в офиса където съм сега,а милото имаше участия в един хотел ( той е DJ ). И така до деня, който му звънна телефона и му предложиха работа на Боровец - естествено за повече пари  Обсъдихме го и въпреки, че не бях много съгласна се примирих защото знаех , че той го иска.Дойде декември и му събрахме багажа и тръгнахме към неговия град за последен уикенд.Нали се сещате колко свито ми беше сърчицето и как дори нямам спомен от тези два дни.Милото трябваше в понеделник да е там и аз също трябваше да съм на работа и вечерта ме изпрати на гарата.Нямам думи да ви обясня каква раздяла беше.Аз плаках като малко дете  така се бях притиснала в него, че влака пристига и аз трябваше да се качвам но сили нямах да се отделя от него 
Толкова сълзи изплакахме с него на тази гара..................
Когато се прибрах във Варна бях като призрак.Това беше първата ни раздяла.Нито една приятелка не можа да ме познае. От усмихнато и забавно момиче аз се превърнах в мрачно и вечно ревящо.Не ме интересуваше нищо дори и това как изглеждам.Никой и с нищо неможеше да ми привлече вниманието.
Изкарахме много тежка зима, в която аз се скапах от пътуване, но само това ме радваше.
След това си взех отпуска април месец и изкарахме направо приказно.Дори тогава получих предложение за брак.Милото още януари решил, че аз съм неговата жена 
Всичко беше ОК до момента когато лятото пак трябваше да се разделим.Той трябваше да работи на Слънчев бряг.И хайде пак всичко от начало......................
Аз имах само един почивен ден в седмицата и хайде пак в пътуване.
Свърши и лятото направихме официалян годеж и ни беше толкова хубаво.Но нали всичко има край дойде зимата и пак старата песен.
През цялото време не спирахме да говорим по телефона и докато бях в офиса скайп ми беше единствения начин да се виждаме.Тази година имам и вкъщи интернет и направо немога да дишам ако 10 мин нямам интернет.
Това ни стана начин на живот 
Но искам да ви кажа,че любовта ни сега е много по-силна и голяма и можем да оценим това което имаме много повече от преди.Тези раздели ни помогнаха много да пораснем и да разберем, че дори и на стотици километри нищо не може да попречи на любовта 
Така,че милички след всички вечери когато съм заспивала със сълзи на очите си,след всички празници, които съм изкарала сама и след всички разговори по скайп, които продължаваха с часове и приключваха с думите " още малко мило и ще съм при теб " не съжалявам и мога да кажа, че никога не съм обичала така.
Сега отброяваме последния месец и пак ни чакат много щастливи дни заедно.

рАЗДЯЛАТА Е УЖАСНО НЕЩО ,МОГА ДА НАПИША ЦЯЛ РОМАН ВАЖНОТО Е ДА ДЪРЖИТЕ ЕДИН НА ДРУГ И ДА СИ ИМАТЕ ДОВЕРИЕ.

Ех миличките,дано бързо си се съберете с мъжете,че сигурно е ужасно.
Ние не сме се разделяли за дълго време,но сега дори и като е на работа ми липсва,пишем си смс-и и си звъним като тийнеджъри.

Аз съм нова във форума и сигурно съм доста по-голяма от всички вас,които пишете тук.Имам зад гърба си много годинки натрупани в семейния живот-на 35 години съм и съм омъжена от 17 години.
Ще ви разкажа и моята лична история,за някои от вас може да не е интересна,а някой пък може и да почерпи опит.
Никога не съм си представяла че мога да живея и един месец без мъжа ,когото обичам.Но животът винаги ни изправя пред такива изпитания,които най не искаме да ни се случат.
Един ден,прибирайки се в къщи след следобедно кафе с приятели,съпругът ми ми съобщи че след седмица смята да замине да си пробва късмета в Испания,да поспечели някой лев.Имахме в този момент доста финансови затруднения и той реши,че това е начина да се справи с нещата. Това ми дойде като гръм от ясно небе.Първоначално мислех,че не говори сериозно,но след 10 дни заминаването му беше вече факт.Плаках като луда,не знаех просто къде се намирам от мъка,макар да ме увери,че ще поработи там 4-5 месеца и ще си дойде.По това време точно завършвах висшето си образование и от притеснение по неговото заминаване си отложих всичките държавни изпити.
Това се случи преди 6 години.Мъжът ми още е в Испания.Петте месеца,за които уж беше отишъл станаха години.През всичките тези години се връщаше по 1 път в годината,по за 1 месец. Представете си радостта ми,когато се прибираше у дома и ужаса,който ме обземаше,когато отново тръгваше към омразната ми Испания.
През тези години чувах какви ли не подмятания по негов адрес,че там живеел с друга жена,че имал деца от нея...душата ми се пукаше от най-различни терзания,естествено посегнах и към успокоителните... Все пак не загубих доверието си в него,той  ни звънеше и сега не престава да звъни  всяка вечер,непрекъснато праща пари за мен и дъщеря ни.Не ни е лишил от нищо материално,но ми липсва присъствието му в този дом.
Последно си беше тук през януари и обсъдихме нашето заминаване при него това лято.Скоро заминаването ни ще бъде факт,подготвям вече необходимите неща за пътуването.
Най-после и при мен се върна радостта.След цели 6 години раздяла.Надявам се всичко между нас да е наред,защото вече сме забравили как да живеем заедно,всеки по някакъв начин се е променили ще ни бъде малко трудно в началото. Но аз издържах тази битка с времето и растоянието и се гордея с това...

msabeva, много е тъжно това, че положението в държавата кара много хора да отидат да работят в чужбина и да оставят семейството си, само и само да им осигурят приличен живот и достатъчно материално обезпечаване. Сигурна съм, че мъжът ти е взел това трудно решение след много мислене, но в крайна сметка е предпочел да ви лиши за кратко от присъствието си, но да ви осигури някакви прилични приходи. Мъжете по принцип се чувстват отговорни да издържат семействата си. Чудесно е, че скоро ще сте заедно отново и изобщо не слушай клюкарките и завистниците. Една лоша българска черта е да очерня всичко хубаво и красиво.

много тъжна история,насълзиха ми се очите  но винаги след лошото идва хубавото,това е най-важното.и на мен ми се е налагало да се разделям с половинката ми - и то точно в началото на връзката ни,когато чувствата ни са най-силни.Мъжът ми трябваше да дойде в софия да работи а аз трябваше да си остана във варна още месец и половина.в крайна сметка неможахме да издържим разделени толкова време,тук е времето да благодаря на тогавашната ми шефка,която ме освободи по рано от работа за да мога да пътувам за софия.аз си знам как се чуствах като пътувах към него-идеше ми да сляза от влака и да бягам пред него за да стигна по бързо01.09.06-беше най-хубавият ми ден-след 32 дни раздяла.налагало ни се е да се разделяме и след това и то поради много гаден повод,защото мъжът ми го приеха в болница.беше ми много гадно можех да му отида на свиждане само от 17 до 18 часа,а когато бях на работа това ми беше невъзможно.прибирах се вкъщи сама и неможех да си намеря място,той там самичък и е болен няма кой да го прегърне и да му каже,че всичко ще е ок-на никого не го пожелавам.сега вече немога да си представя и един ден без него дори когато сме на работа ми липсва.важното е да сме силни и да устояваме на предизвикателствата на живота,затова горе главата на всички и само позитивно мислене!!

Две години живяхме така, той в Германия аз в България.Чак неискам да си спомням за този период. Период изпълнен с мъка и самота.Мога само да ви кажа, че това ни направи още по-силни, по привълзани един към друг,още по-влюбени Раздялата ни накара всеки да оцени човека до себе си и  да осъзнаем какво означавме един за за друг.

Не мисля, че човек, който ти се обажда всяка вечер живее с друга жена. Чисто логистично е трудно да се организира.

Пожелавам ти щастие в Испания и безоблачен семеен живот - отново на цялото семейство заедно!

оох много е трудно-тези разстояния ,тези вечни пътувания,радоста от предстоящото пристигане на любимия човек и огромната празнина когато си тръгва Уви на почти всички се случва по един или друг начин ни се налага да стискаме зъби и да търпим ,да се надяваме и чакаме.И нашава връзка от самото начало е свързана с подобни терзания,очакване.Запознахме се в скайп с моето слънчице и той след около месец си дойде в България да се видим на живо.Никога не съм мислила че е възможно да се привържеш към някой толкова силно и толкова много да ти липсва а да си прекарал едва няколко седмици с него.И така той замина-3 месеца непрекаснато всяка вечер разговори с часове по телефона,в скайп,смс-и,просто не пропускахме и вечер и толкова много се сближихме.После той си дойде и си ме взе заедно с него(наистина това не е живот той в Англия,аз в България).След като заминахме след 3 месеца хайде пак разделени и пак заради тези пусти пари,а аз самичка в квартирата в нова страна,без приятели,без роднини-единствената ми утеха беше вечер като се обади-живеех и дишах за този момент-от 2 седмици стахана 3 месеца,през които той си идваше през 2 седмици за няколко часа Като се прибра аз бях най-щастливото момиче,самотата просто ме убиваше Последва една година през която си живяхме отново заедно,и ето ни сега пак -той в Англия,аз тук пак самичка   И пак познатата история пред компютара и с телефон в ръка.ОХХ много е тежко,има моменти в които просто ми се иска да не излизам никъде,да се затворя и само да плача.Дори и да отида някъде се чувствам адски самотна,а вечерите просто ме убиват-вярно е че прителите ми не ме оставят сама,но пак всеки се прибира  в къщи със своите проблеми и болка,а аз като се прибера си нямам никой. Няма просто начин,трябва да се търпи,но е тежко.Добре че сега се занимавам с организацията на сватбата и не можете да си представите с какво нетърпение я чакам-да си дойде моето слънчице и да си ме вземе обратно при него...Омръзна ми да стоя пред тъпия конпютър и да живея само за тези минути през които ще го видя за кратко,а той да е толкова далеч,да има нужда от мен,а аз да не мога да направя нищо..

Zdraveite! Za pruv put pisha, no mnogo puti sum vlizala i slediala temichkite! Nie s miloto ne sme jeneni, no sme zaedno ot godina i 2 meseca. Az sum v usa, a toi v bg-samo prelitame okeana koi,kogato moje, skype, telefoni, emails. Mislia,che se opitvame da navaksvame-poniakoga gledame edin i susht film po edno i sushto vreme Mnogo  e priatno, no razstoyanieto e mnogo drazneshto,vupreki,che i dvamata sme silni i se opitvame da sme zaedno,kolkoto moje poveche. Poniakoga mi stava mnogo gadno,che ne moga da go gushna-idva mi da revna kato malko bebe. Vijdam,che ima i drugi dvoiki kato nas. Momicheta shte se radvam,ako mi pishete. Imah nujda da si kaja kolko mi e muchno.