Цитат на: mehandjijska в 31.08.2007 12:42

Момичета, след почти 8 месеца раздяла Моята душа, живот и здраве ще се дойде в неделя следобяд. Нямам вече търпение, сън не ме хваща, толкова искам да го зърна, прегърна и целуна!   

Ех, мила, малко остана и ще си го гушнеш 
Ама, моля ви се, измислете вариант да живеете заедно и да не се разделяте така, че ми става много мъчно за вас 

Вариант засега няма, аз имам хубава работа засега и на нея съм от 6 години, той е вече 4 години там. Но никога не сме се карали, за това че сме раздели и не живеем заедно, и по принцип за каквото и да е. Любовта ни е от вече 9 години и е толкова силна и дай боже все да е така и повече да се обичаме. За любовта граници и разтояния няма. 

момичета, аз отново съм в положението преди сватат- 5 дена е в командировка, ден, два при мен, бях свикнала, обаче в момента ми е адски мъчно, направо не знам какво да направя.....не съм се чувстала така от мн време, все едно на ново сме станали гаджета и емоциите са същите. Разделите от 1 страна са добро нещо-не си омръзваме и много си се радваме като се видим, от друга много ми липсва когато го няма да споделя с него

Цитат на: galchos в 12.09.2007 10:17

момичета, аз отново съм в положението преди сватат- 5 дена е в командировка, ден, два при мен, бях свикнала, обаче в момента ми е адски мъчно, направо не знам какво да направя.....не съм се чувстала така от мн време, все едно на ново сме станали гаджета и емоциите са същите. Разделите от 1 страна са добро нещо-не си омръзваме и много си се радваме като се видим, от друга много ми липсва когато го няма да споделя с него

Това все едно аз съм го писала... Мислех си по- едно време, че съм свикнала с вечните пътувания и командировки, но напоследък ми се случва все по- тежко да ги преживявам...
А това за споделянето...ех...болна тема....последният път като го нямаше, бяха почивните дни покрай 6 септ. и 4 дена нямаше с кой 2 реда приказка да си кажеш....мнооого кофти....

имам чувството, че последния ден в който бяхме заедно цял ден беше на сватбата

Цитат на: galchos в 20.09.2007 18:34

имам чувството, че последния ден в който бяхме заедно цял ден беше на сватбата

Ох, миличка, недей така. Звучиш много унило! Можеш примерно следващия път като е в командировка да го помолиш да те вземе и теб. Какво ще кажеш? 

аз съм си на работа 5 дена в седмицата...няма начин да се измъкна...абе много неприятна история а и така ще продължава и за напред, поне така мога да си виждам приятелките сама, единственото успокоение ... ако може така да се нарече разбира се

Искам да кажа само,че не съм предполагала колко силни жени има тук....Възхищавам ви се....Стискайте зъби и вярвайте,че можете да се справите с всичко,защото сте обичани от своите мъже,въпреки че сте далеч един от друг!!!Още веднъж моите най-искрени поздравления за силата и куража,които имате!!!

Искам тук да споделя болката си с Вас от поредната раздяла с Моята душа, пак замина и пак сме разделени!  Бяхме само един месец заедно, който мина неусетно 
Но този пък се чувствам по - зле от всякога, много ми липсва и го преживявам тежко, чуваме се пак само по телефона един път седмично и си пишем смс - и. И скоро не се очертава да се съберем завинаги да сме заедно, ще продължим така: аз да ходя там, той да си идва! Сега чакам с нетърпение 15.12, когато отивам при него за Коледа и Нова година за три седмици!

Ох, миличка, като чета за вашата история чак мен ме боли сърцето. Наистина ли не може да се направи нищо??? Защо не отидеш да живееш при него щом работата му е толкова важна, че не може да се върне. Раздялата не се отразява добре на никое семейство, повярвай ми, знам го от личен опит. Сестра ми и мъжа й вече 10 години са семейство, от който осем живеят разделени (тя в Пловдив, той в София) и това наистина не им се отразява добре, виждам го. Измислете нещо, защото това е ужасно! 

Принцесо, засега пак ще я караме така, както е вече 4 година! Много се надявам, вече догодина всичко да се подреди и да се реши, къде ще се живее, тук или там.
Но този път раздялата я преживявам много тежко, може би е от това, че вече сме семейство 

Цитат на: mehandjijska в 12.10.2007 13:44

Принцесо, засега пак ще я караме така, както е вече 4 година! Много се надявам, вече догодина всичко да се подреди и да се реши, къде ще се живее, тук или там.
Но този път раздялата я преживявам много тежко, може би е от това, че вече сме семейство 

Mдааааа....много ми е познато това за , което говориш И на нас често ни се налага да сме разделени (тази сутрин милото пак замина и някъде много рано сутринта усещах как ми гали носа и обходжда с пръст контурите на лицето ми и сега като се сетя за това хем ми е хубаво...но и сърцето ми плаче, нооооо да не се отклонявам) ...но при вас положението е направо страшно.... Мила не може ли единият от вас двамата да направи компромис в името на семейството и на това да бъдете заедно, но и другият трябва много да му помогне(при намирането на приятели, среда, работа), за да не се чувства ощетен... ....доста сложно обаче.....
Дано скоро намерите най- удачното разрешение на въпроса за вас, че така е мноого гадно...

Миличка, разделени сме, защото всичко това е в името да спестим парички, с които досега си направихме жилище тук в България, купихме си кола и т. н. Нямаше възможност да замина там, защото са по няколко души на квартира, първоначално веднага няма да започна работа и език трябва да се учи, то е сложно. Но се надявам, както казах в предния си пост си пост догодина да се реши, какво ще правим, дали аз ще замина, или той ще се прибере!

Искрено ти съчувствам, миличка!!!!  лично аз съм го изпитала на собствен гръб!!!! имах възможността да работя в чужбина, имах и възможност да остана да живея там, но не го направих за да мога да бъда с мъжа ми, той вече имаше хубава работа в България и реших, че е най-добре да направя тази жертва за нас!!!! за щастие скоро след като се прибрах си намерих и аз добра работа, но и той много ми помогна!!!! Сега нито за секунда не съжалявам, за избора си!!!!!!!!! Пожевам ви в най-близко време да намерите начин, дори ако трябва някой от вас да рискува, направете го, струва си в името на любовта!!!!!!!! парите никога не стигат мила, колкото и да събирате винаги ще се стремите към повече, може да се каже че сте постигнали доста неща за които много хора на вашата възраст още мечтаят!!!! така че ви остава само да се съберете!!!!! дано това е много скоро!!!!!

Цитат на: fanimira в 12.10.2007 16:45

Имах възможността да работя в чужбина, имах и възможност да остана да живея там, но не го направих за да мога да бъда с мъжа ми, той вече имаше хубава работа в България и реших, че е най-добре да направя тази жертва за нас!!!! за щастие скоро след като се прибрах си намерих и аз добра работа, но и той много ми помогна!!!! Сега нито за секунда не съжалявам, за избора си!!!!!!!!!
парите никога не стигат мила, колкото и да събирате винаги ще се стремите към повече,

Ех, че хубаво си го казала Фани... сладурка....
Стискам палци, да няма повече разделени семейства!!!