За караниците, сдобряваниците и компромисите :)

[госпожица]

panteryx, мога само да те поздравя, че си толкова силна и че си взела правилното решение. Този мъж, който описваш до себе си не заслужава нито теб, нито детето ви. Ти си млада и имаш целия си живот пред себе си, за да бъдеш щастлива, а едно дете израстнало в семейство, в което има насилие към майката, никога, никога не се чувства добре (казвам го, защото за жалост имам доста близък такъв пример). Надявам се да успееш бързо да се отърсиш от случилото се и да продъжиш напред. 

[michelle]

 panteryx, честно си отговори сама за себе си дали го обичаш този човек и дали му имаш достатъчно доверие, за да създадете семейство. Уважавате ли се взаимно достъчно? Трудно е да размисляш върху подобни въпроси сега, когато си под влияние на силни емоции, но няма как.
 Разбирам, че няма къде да отидеш-нито при роднини, нито при приятели. Там, където живееш в момента, колко време можеш още да останеш?
 Оставам с впечатление, че не работиш. Ако имаш повече от няколко дни на мястото, където си в момента, почни да действаш по въпроса да си намерите временен дом с детето от типа на центровете за самотни майки, макар че ти няма как да имаш такъв статут, понеже бащата го е припознал, нали? Въпреки че на твое място първо бих се обърнала до достатъчно близки приятели. Като знам колко е сложно с настаняването в ясли и детски градини в София, не знам по какъв начин да си издействаш приемане. Освен като майка с нисък доход(социалнослаба)?
 Според мен трябва да си по-внимателна и резервирана със социалните служби засега. При положение, че детето има работещ баща, както и баба и дядо, които го искат, внимавай да не решат да го пратят при тях. Затова по най-бързия възможен начин си намери работа. Имаш достъп до интернет-търси. Детето може да остане за някой и друг час при приятелки, докато си по интервюта.
 Можеш да се справиш. Просто за момента ще ти се наложи да си много силна, упорита и борбена докрай. Няма да имаш време за емоционална почивка дълго време. Въпреки всичко мисля, че цената ще си струва. Един ден детето ти може да е само с майка, но да расте усмихнато в спокойна среда. А не с двама родители, които постоянно се карат и са в напрежение. Бори се и за двама ви!

[panteryx]

michelle да не работя,защото съм по-майчинство 2 ра година..
Не знам ще го мисля и по най-бързият начин ще си търся работа,защото искам да се изнеса.В момента живея при него в неговото жилище ,и няма къде да отида :'(но ще се стегна и ще се задействам бързо да се оправят нещата.

[roumyana]

 аз те съветвам да не се изнасяш от неговото жилище, все пак имате общо дете и е добре то да живее в семейното жилище. По принцип при съдебни дела ( разводи, родителски права и др0 съдът почти винаги отсъжда детето да живее в семейното жилище заедно с този родител на когото са дадени правата, дори и да е индивидуална собственост. Ти и детето ти имате права. Ако трявба се консултирай с познат адвокат, но това е моя съвет.

[Morning_Flower]

panteryx явно сте се сдобрили с годеника ти защото съм те забелязала да пишеш и в други теми за подготовката, така ли е?

[panteryx]

Да сдобрихме се ,дадохме си още един шанс  Надявам се всичко да е наред.
Все пак ще има сватба 

[Morning_Flower]

браво на вас, само така, когато се обичате ще се справите с всичко!
пожелавам ви всичко най-хубаво, много се радвам че ще има сватба 

[nadelina88]

panteryx, прочетох постовете ти до сега и изживях емоциите, през които си преминала в последно време. Искам да ти кажа, че в караницата винаги се изважда най-лошото (било то дали показваме най-лошото от себе си или виждаме най-лошото у другия). А самата караница е моментно състояние, първично. Никой не иска да бъде в лоши отношения с половинката си. Съвета ми е да започнеш да гледаш на бъдещия ти съпруг с повече усмивки, все пак го обичаш! Да спреш да виждаш в него човека, който избухва, който ти се кара, който повишава тон и т.н., защото замисли се, 4 години не би била с човек, който е само това! Сигурна съм, че нещата, които обичаш в него и заради, които си му дала още един шанс са много по-голяма част от сърцето му. И още един съвет - разговора, не спора, е разковничето на по-добрите взаимоотношения! Защото, когато изкрещиш на някой колко не харесваш дадено негово качество, той бива наранен и обиден, а когато му до кажеш като съвет с мил тон, тогава сам се замисля над него и се поучава, защото и той обича! Желая ти успех!

[panteryx]

Благодаря ви момичета за прекрасните думи 
От както стана целият този ад ,сега е направо приказка,даже се чудя ,че много хубаво не е на хубаво....
Ама гледам да не се обръщам назад и да не ровя в раната и всичко някак се нареди от само себе си!
От тогава моят годеник много се промени ,или поне се старае да се сдържа ,аз също гледам да не го предизвиквам по-някакъв начин и всичко е прекрасно
Чак не мога да повярвам

[kiara04]

Ние си имаме цял ритуал.Караме се той хвурля бомбата и излиза някаде а като се върне аз обидената подвивам опашка и му казвам колко не е прав тои се съгласява извинява се и всичко си е ... като по старумо....  абе шантава двойка сме 

[plamak_]

Честно казано като за мисля за цялото време от както се познаваме никога сме нямали кой знае какви караници , а просто сме спорели , обикновено някой от двамата отстъпва , май по често той,въпреки че и аз не мога да се позная на моменти, защото доста съм се променила от както съм срещнала този мъж.Обикновено спорим ,защото той не е от много споделящите , съответно аз трябва понякога телепатично да разбера какво мисли и след като не съм нацелила точното стават малки недоразомения, но естествено с времето започва да свиква с комуникацията повече.

[sunset]

И двамата мразим караниците и се стараем да ги избягваме. Понякога не се получава, но хубавото е, че бързо ни минава. Хич не мога да се сърдя дълго време. Ако обаче караницата е за нещо голямо и е виновен предимно той (почти не се случва) и не се извини, може да ме държи и няколко часа, но през тези няколко часа съм много нацупена. И двамата не сме с лесни характери, но се стараем да се нагодим един към друг с повече компромиси, отколкото с разправии. Иначе много се обичаме.

[mimi1809]

Във всяко семейство има и караници и компромиси няма съвършени хора.Ние отначалото когато се събрахме да живеем заедно се карахме постоянно .С течение на времето си напасвахме характерите  докато стигнахме на този етап да има компромиси от двете страни и да избягваме караниците и споровете,да говориме спокойно без викове .По принцип моя съпруг е дете на разведени родители и е много отстъпчив аз съм по нервната.Но помнете един брак се крепи на много разбирателство уважение и компромиси търпение и умение да се изслушвате един друг.

[alex_smart]

В една връзка без караници и кумпромиси не може важното е да цениш компромисите които прави половонката ти и тч да ти отвръща със същото ......ОБИЧАИТЕ се