27.02.2007 14:15
Цитат на: Mary_iv в 27.02.2007 14:11
Миналата година и ние станахме кумове на едни наши приятели, а в същото време с приятеля ми не сме женени. Тази година ще се женим и искаме да имаме и църковен брак. Тъй като и аз бях прочела някъде, че след кумуване в църква един вид се сродяваме и след това не може да се венчаем църковно, се попритесних, но пък като отидохме в църквата да си запазваме час за брака изобщо не са ни питали дали сме ставали кумове или нещо подобно. Само е задължително да сме кръстени както ние, така и нашите кумове. Може би това със сродяването при кумуване или не е актуално или и аз незнам.
По църковните канони със сигурност не можете да си ставате взаимно кумове.Друг е въпроса че нямат централна база данни и компютър за да имат тази информация.В църквата инфото е на доброволни начала.Ако искаш казваш ,ако искаш не казваш!Например искат и кръщелно свидетелство,но ако в деня на сватбата го забравиш да не мислиш че някой ще ви върне.Венчаят ви и толкова.

,мой най-добър приятел и един приятел на милото,но всички(милото майките,бащите че даже и брат ми като скочиха срещу мен че сам била луда и другаде такава глупост нямало "двама кръстници"
)-ама сега ще им покажа че и в книга го пише че може така 

Те знаеха,но официално не бяхме ходили.И приготвихме една питка,бутилка вино,тяхната кумска покана и официалната покана.Бяха много очаровани от вниманието и получихме официалното"ДА" 
Сигурно е много приятно изживяване!!!
, но се надявам по-нататък да се сближим повече...
На моя годеник кръстник е братовчед му и още преди изобщо да заговорим за сватба аз и той, майка му постоянно натякваше как именно той ще ни кумува, като му дойде времето. Лъчо (така се казва кума) е страхотен човек и много се обичаме и уважаваме, но самият факт, че някой ни налага нещо...
Ще го преживея... Той се ожени през октомври 2006 и така ни се тропна и кумичка
не я познаваме добре, защото те се ожениха за два месеца познанство, след това тя много бързо забременя - сега вече е в шестия месец.

