04.02.2009 17:09
ами знам ли...казваш, че не са двойка , ако бяха семейство сервитьорът щеше да каже "вие ли сте сем... Иванови?" 


имаме си вече кумовееее !!! Толкова съм щастлива
. 

Миналата неделя едни приятели страхотно ни изненадаха. Дойдоха от Сф в СтЗ уж на кафе и да видят бебо, но като се прибрахме вкъщи момичето извади една питка с мед и каза: "Нали се сещате защо сме дошли?" Много беше хубаво!
), но също така и от групата на бъдещите куми, което е по-ясния момент. И в тази връзка - с кумуването - реших да отворя темата, тъй като до момента не открих систематизирана темичка, в която да има съвети освен към булките и към кумите - з всичко!
И все пак търся съвет за всеки един от детайлите, за да бъде събитието неповторимо.
)





И по отношение на изненадата, за която споменах - о, да, тя ще бъде съгласувана с поне по един член от двете семейства (имам предвид на булката и на младоженеца), с Ди Джея и персонала на ресторанта, за да не се получи издънка. Това е, че наистина трябва да е изненада за всички, но едновременно с това да се впише идеално в цялата картинка, така че само да допълни основната линия на тържеството.

Не са семейни, но са двойка и са ни най - добрите "семейни" приятели.
. Но... тук вече идва дилемата ми. Когато сме сядали на маса те винаги са казали, че искат ние да им ставаме кумове и дори ни викаха "хайде наздраве на кумовете", но от две години отлагат собствената си сватбата и все още незнаят кога ще я направят. И накрая ние ги поканихме, но на мен ми е доста гадно. Аз и все още годеника ми много искаме да са те, защото страшно много се разбираме с тях. Но всеки път като говорим по телефона (защото ние не сме в БГ) се чуствам гадно. Трябва ли да ми е гадно?! 


