Здравейте момичета , тъкмо прочетох постовете ви и реших и аз да споделя - моите вълнения

След като решихме да се оженим

започнахме да умуваме кой да са ни кумове.Без много да му мислим се спряхме на една моя братовчедка и на най- добрият приятел на моето момче

идеята беше страхотна

много ни допадна

.Първо се

обадих на братовчедка ми за да я питам какво мисли за идеята , беше много ентусиазирана и каза че ще си помисли, но определено останах с впечатлението че и хареса(а с кандидат кумът се познават от преди - били са в една компания и смея да твърдя че дори си допадат)
След това една вечер излизаме на кръчма с кумът и други приятели и така както си вървеше купона му казахме , че ще сме много щастливи ако Тои е до нас в този толкова важен за двама ни ден...Определено много се развълнува и каза заветното "Да" , после му казахме какво мислим за кумата , т.е че сме се спряли на братовчедками за кума и той още по радостен каза:"Определено изборът Ви е най- подходящият

Ще е чудесна сватба" ...но... нали винаги има едно но, няколко дни по късно братовчедка ми ми отказа....
Като тръгна да ми обяснява , че неможели да ни кумуват двата защото не били двойка в живота и ала бала.
Много ми е мъчно ... сега си имам страхотен кум , но без кума ...
поне на този етап....
