Е, тези работи с претенциите и сравняването са си вечни, още от мое време, през децата ми, имало ги е и при майка ми. Вероятно при моето поколение, тоест хората, които сме ви отглеждали, противоречията са се изострили болезнено, защото ни възпитаваха за равнопоставеност във всяко едно отношение, а то просто няма как да е така. Къде умело, къде абсолютно нескопосано различията официално се криеха и привидно всички бяхме равни /ама някои все си бяха по- равни/. После като се сблъска човек с живота и види, че не е така, избиват разни недоволства, превръщат се в комплекси и се предават на децата. Аз съм имала щастието да се родя в среда, където поне вкъщи се говореше открито за различията, а мен ме насочваха в посока на моите предимства, та някак не се сринах като отидох да уча сама на 14 години в елитна гимназия. После и с децата не ми пукаше много- много кой какво и как. НИ1 налиташе все на новобогаташки, НИ2 си харесваше най- замотаните и заспалите, ама лИбоф, какво да ги правиш

За гаджосването изобщо не се учудвам вече. Разправях ви как на тържеството за края на детската градина, даже му казваха бал, племенникът предложил по микрофона на едно момиченце да се оженят, даже казал, че ако не иска, ще предложи на друго.

Бях възмутена до дъното на душата си, ама като е на брат ми дете, не исках да го обявявам за просташко

На любовчията му минаха всякакви мераци за женене и сега вече му дай компютри - женките са лигли и даже смята да не се жени

.
Ох, как му беше името на онзи американски сериал, леко криминале за насилието, за няколко майки с различен статус на деца от един клас, дето също се ядяха в началото заради несправедливости, а после станаха приятелки?

Та той може да е отправна точка за положителни размисли в тази област

Големите малки лъжи, сетих се.
Рони, навсякъде е така, не си мисли, че по чужбинските училища е по- различно. Нашите приятели, които вече имат внуци там, много мрънкат как ги разпределят самите учители кои стават за да учат нататък, кои да учат занаят.