Хайде, в последния ден от темата да се разпиша понеделнишно.

Прическата на бат Борис си му е запазена марка, малко като алабросът на Тръмп. Пък и така демонстрира, че има коса и минава за по- млад

. Роклята на младоженката не отговаря на разпасания вид на младоженеца, ама кой ти гледа в такъв важен момент баш това.

Аз пак като неразбрала, тази ли дама му роди дете лани, преди да ковидяса?
От Приятели също като на Виви ми остана кофти чувство колко са стари и някак вехти.

Не върви да разтягаш до безкрай нещо, просто не се получава, времената са вече съвсем други. Старите епизоди ги гледам с удоволствие и си се хиля, макар да зная всяка реплика и ситуация. Така се получи и с продължението на Двама мъже и половина, донякъде и с Всички обичат Реймънд - съвсем нагласено изглежда на тази възраст да си погаждат старите номерца и да се държат както преди. Интересно ми е и до там.
Ние уж щяхме да се занимаваме с разчистване на боклуци, ама НИ2 като видя какво ни чака, рязко смени плана и тръгнахме на разходка към Девин и после се върнахме през Смолян. Природата е прекрасна по това време - зеленина, люлякът цъфнал, жужат насекоми, цвърчат птички, да ти се напълни сърцето с пролет, въпреки градоносните облаци в по- късните часове.
Всичко хубаво, ама слугинската работа и най- вече взимането на решение какво ще правим с мястото и постройката си остават на преден план... Близко е до Пловдив, стар курорт, пътят е хубав, но иска ръчички и парички. Изкупили са парцелите около нас и ще се строи ваканционно селище. Достъпът ни е запушен от всички страни и колкото и хубави спомени да имам там от моето и на децата време, най- вероятно ще трябва да продавам. Още повече транспорт има само 2 пъти в седмицата, а като нямаме кола, ставаме зависими от други. Старите съседи починаха, децата и внуците им или са по чужбина, или не им се занимава с ремонти и всичко е на изживяване. Какви купони ставаха само... Родителите ни бяха на една възраст, съответно и ние, после децата ни. Даже сватове станаха няколко двора

. Време е за промяна, ще си останем със спомени и снимки вероятно.
Хубав ден на всички, отивам да се мотивирам с разчистване на камерите на фризера и хладилника. За тържествата по 24- ти явно ще разказвам другия месец.
Али, да ти е живо и здраво порасналото момче! Все така забавен и послушен да е. Хаха, гледах на едно такова тържество с маски колко много им пречат опашките при сядане на децата. То беше чесане, дърпане, наместване... ръцете им само там бяха
