Привет, даже вчера не съм видяла че темата е за май, толкова бях умопомрачена Но агнето стана много вкусно, ММ го направи, разкошно беше, всички си го изядоха.Тортата, която трябваше да е червено кадифе, но обърках боята и сложих синя, стана синьо кадифе.Всички я харесаха и я ометоха Та съм доволна!Сега имаме да дояждаме, кеото означава, че няма да готвя, голям кеф!

Отивам да вадя бебешки дрехи

ние днес като за първи път свободни едновременно, изпълнихме петилетката- пазар, смяна на зимни гуми, миене на кола, подаръци за счети че много ни помогна тази година, само не успяхме през фризьор да минем, че беше затворен. утре продължаваме с одисеята, че ни чакат още затрупани задължения и по вилите и по колата.
ходихме да видя наживо леглата за малкия които харесах като опции зимата, но за пореден път се убеждавам, че обслужващата сфера в БГ  все повече ще наема само най голямото дъно като персонал. Хиполенд са трагедия... Та май ще е от другаде, с поръчка, ще дам 20 лв повече, надявам се отношението да е по-адекватно и да знаят какво имат в собствения си склад..
поръчах си от абаутю два панталона, благодарение на услужливото око на Аличка, търся си за моретои сандали равни с много камъни по тях, хем да е удобно, хем да е за вечерна разходка блестящо.
моят син не пипна ни яйца ни козунак, ма то беше ясно. въпреки многократните ни молби, че тамън отслабнахме с по 2 кг където трябва, родителските тела пак ни сдобиха с още козунак и яйца. 

Здравейте!

При нас най-после не е локдаун, даже се очаква след две седмици и ресторантите и хотелите да отворят. Как издържаха хората, които работят това, от октомври до сега не знам. Дано са получили помощи наистина, но няма как да е като работят.

Малко ми е дразнещо, че току за нещо трябва да ми бъркат в носа, ама нали е за всеобщо добро.

Ние ходихме до Декатлон за обувки и разни други неща. Но главно, заради обувки, че на картинка не се разбира, кои са тънки, кои дебели. Чувствам се много повърхностна, защото много ми се ходи по магазини.

Панде, не си повърхностна, просто тая изолация ни побърка.Аз вчера си изпросих разходка до Лидл, ЛИдл бе!Ще кажеш че е голямото нещо, а гледах като невидяла?!Накупихме хиляди глупости, но някак се чувствам добре.И Пепко обмислям, че ми трябват дреболии за дома, а и за каката някакви евтини клинове и долнища, че ги къса за нула време.Нямала съм момче, било ми лесно.За два дни, два клина заминаха.Вчера се качи на една скейтборд рампа най-отгоре, мноого е високо.Изплаши се, не очакваше да е така, едва слезе.На мен сърцето ми беше в петите.После и стана лошо, щеше да повръща, предполагам от уплахата.Абе....
Та и аз съм повърхностна.
Онзи ден направих поръчка в Манго за 140 лв.Ама имаше блузки и ризки намалени, плюс два панталона за мен, плюс за голямата блузи, че всичко и е умаляло и ето ти 140 лв.

просто сме нормални хора, които имат нужда от разнообразие, всички почти се нагледахме на планини по време на локдауна, когато не можеше другаде да се иде. ходи ми се на плаж, на ресторант, на кино и да изръшкам всички магазини в Мюнхен и София. Мисля да го направя, ако Бог даде здраве, че от това най ме е страх вече.
Маги, там нещата са по на далавера в МАнгото, отколкото по китайските левчета. често са с по добри цени и от Пепкото, специално аутлета онлайн визирам. аз си купих рокли по 6 лв, по 3 лв тениски, за вкъщи да си имам.
ние продължаваме тура днес- мин вода има да се пълни, фар да се прави, пострижките и така.

Здравейте! 
Ние бяхме на Великден в кумците на свекърите. Събрахме се няколко семейства. Времето беше много хубаво, щом търсехме сянка. То и дворът им е слънчев и на завет. Вечерта останахме на вилата на свекърите, ама там дворът е усоен и вчера ни хвана саклет с децата Нека после ми се смеят, че няма мол там...
Ами ходи ми се на ресторант, на бар, по магазините и ми се виси по басейните. Изобщо не ми е повърхностно, защото имам нужда от хора.
На децата май всичко съм им накупила есента, но аз си търся някои неща. Остава да намеря време и да си подредя гардеробите.

Маги, познато!!! Било я страх да скача висок скок, че как щяла да падне на дюшека, ама вика "МамоУУУ!" от смокинята на петия метър. Ако някой не знае - смокиня и череша хич не са удобни за катерене с тия гладки стебла!

както винаги, децата ни манипулират както си знаят, оняден ми викаше че ставал нощем, щото го било страх от окото на камерата ( бебефонът и лампичката му свети в зелено ), после уточни че всъщност леглото му било бебешко, и не било удобно затова, искал легло кола. казах му да търси от баба си такова легло, в нас ще има по-практично ново. не знам дали баба му остана очарована, че ще купува легло от 450 лв, ама това да й е проблемът . Ако яде каша, я яде час, защото е полезна и не я ще. Ако му дадеш шоколадови бисквити, изведнъж обемът на устата му скача двойно и свършват за минута.
аз си правя сметки да ходя на балеаж и на зъбар, да видим какво ще правим с толкова кърпения мъдрец. дано този месец е по-благосклонен към всички ни.

Ние Великден го изкарахме много хубаво. През деня малко работа из нас, после разходка до парка с Ники, съчетани с бързо виждане с едни приятели (изкарали короната), а вечерта дойдоха на Р техните. Свека беше сгитвила всичко и беше много вкусно. Ники не се смаза от лигня, а си игра спокойно с тях.
Вчера Р и Ники ходиха колела да карат и бяха се разбили. Днес пак искаше, ама Р беше на работа и чак сега отидоха да прокарат. А аз мисля да си почина вече, че утре цял ден с Ники сама ще е забавно.

Иначе май никъде не ми се ходи, нито магазини, миже би на заведение, ама не чак толкова де. Може би ми се ходи на почивка, някъде да сменим малко, но няма да е скоро. Даже утре не знам дали ще се класирам за пижама в лидл, мързи ме!

Маги, да ти е жив и здрав мъжа, и да те слуша много!
Булка, къде гледаш за море? И аз искам Гърция, ама още не гледам нищо.

Хайде и аз да се разпиша отчетно след първата партида празници.
Този път НИ2 беше обещал да ни води някъде, ама ни изненада с работа в петък, събота и понеделник. Имал важни презентации, колове и отчети, та наистина не успя и носа да си покаже навън и го съжалих да му готвя и нося храна. На самия Великден поне успяхме да отидем и видим леля, от началото на пандемията бях само на телефонна връзка с нея. Тя е с втора игла от половин месец, братовчедът, жена му и племенникът преболедуваха декември, ние сме ваксинирани и като уж не сме опасни един за друг, поканиха ни вкъщи. И аз като Панди за първи път от пандемията гостувах на някого . Посмяхме се, бистрихме политика, като най- безопасна тема, ама въртяхме, сукахме и пак накрая стигнахме до вируса . Още един роднина по тяхна линия си е отишъл млад и зелен предната седмица, всички в семейството били болни и то тежко...
Най- неочаквано ме намери съученичка от езиковата във Фб. Тя се омъжи във Франция веднага след университета, не идваше на срещите и съвсем нищо не знаехме за нея. Обаче Париж е малък и попаднала на дъщерята на покойната ми приятелка покрай внучката си, която учи заедно с тяхното дете в немско училище. . Сега е тук, при майка си в Ямбол за празниците, през лятото пак ще дойде и може да отскочи до Пловдив да организираме едно виждане. Милата, направо е шашната от многото хора по улици, магазини, ресторанти, свободи за срещи и пътувания, хора без маски на открито и закрито и непукизъм. Ваксинирана е по френски тертип първо с АЗ и после с Пфайзер, така се произнесли здравните органи за нея и няма ни хък ни гък. Сватовете и снаха и са лекари, не е като да кажеш без "връзки" и информация в тази област, но което е за всички, важи без изключения.
Много е постигнала с къртовски труд, не и е било хич лесно. Съпругът и бил инженер, някакъв голям шеф в Шел още на млади години и очаквал от нея да гледа семейство и да върти домакинство. Не че не го е правила, но успяла да научи френски, да вземе диплома и да завърши висше образование, свързано с мениджмът в областта на туризма. Никой не и признал тукашната диплома от немска филология, та и приравнителни изпити държала. Тя по природа е много весела, напориста /чак нахална по едновремешни схващания/ и не и пука, че може да се изложи, та успяла да стане незабележима конкуренция на местните, да ги избута и да се нагласи като преподавател в колеж по туризъм с отлична заплата и много командировки в цял свят да организира провеждане на практики, размяна на студенти и проекти. Хаха, горкият французин трябвало честичко да гледа сам детето и да се гордее с работеща и успешна жена. За съжаление останала вдовица преди 15 години, още не е превъзмогнала шока от нелепата и внезапна загуба /не казва, пък и не съм питала за подробности/. Говори изобщо без да ползва чужди думи, все още с лек ямболски диалект, не критикува никого и нищо, не възхвалява французи и нравите им, не я гони носталгия по българското. Яко се е глобализирала и живее за мига. Вече е пенсионерка и си запълва времето с рисуване, пеене в хор /сега само в Зуум/, карти Таро и нещо пише за кулинария, ама било без ясна цел.
Хем се разнообразих с нея, хем и леко се скапах, че съм се отпуснала и депресирала нещо последната година в стремежа си да се притеснявам за всичко и всеки. В тази връзка си взех час за фризьор 
Утре сме на пица за Гергьовден на близък приятел и нямам подарък, просто не мога да измисля нищо. Родният донесе ваучер за Метро и май това ще е. Мисля си дали няма да е по- добре ние да платим почерпката и това да е изненадата... Така да не обичам безсмислени подаръци, нито да получавам, нито да подарявам.
НИ1 в неделя бяха на РД на бебе на тяхна близка приятелка, на пикник на поляна. Били помолени да не носят подаръци, включително балони, цветя и храна. Ей така ми се иска и на мен да е, без притеснения за реванширане

Свекс, точно такива хора и у мен носеха депресия до скоро... вчера си говорехме за недвижимото имущество- ами, нещата са се променили,масово хората не искат да купуват. твърдят че не правят добро и на наследниците си така. че е кахър, и е по-добре да си свободен като вятъра, да има хобита, приятели в различни държави. аз съм възпитаване по старомодному и всичко това ми е стрес като го слушам. Уважавам и харесвам различните, но дали ще стана нетревожна като тях? 

аз съм се засилила да си купувам шкаф за обувки но ми трябва такъв за мнооого обувки. ако някоя от вас има такъв и й е удобен, ще съм благодарна за линкове.
опитвам се и аз да поддържам отношения със съученичка, но ми е трудно спрямо дадената обстановка. плюс че и тя не ми помага- търси ме само за да сравни дали е по-нещастна от мен. Познаваме се достатъчно добре и ми е ясна, обичам я въпреки това, но сега ми става ясно защо 99 % ОТ приятелствата не се задържат повече от 3-5 години.

Вчера имах интересен следобед. Нашите ще правят тотален ремонт на спалнята и ходих да изхвърляме заедно с майка ненужното. Общо взето освен кофти спамени от някои неща, които са останали не навреме изхвърлени, имаше и неща, които предизвикаха безумен, циничен сарказъм у мен. Уж много мои неща имало, а се оказа, че помогнах на майка да изхвърли доооста свои вещи. Беше пречистващо и съм доволна!
Аз от много отдавна й говоря за такава чистка. Говоря и за основни ремонти преди да се пенсионират с баща ми, но едва сега се заеха сериозно. Дано и за банята се навият!

Свекс, то си има винаги един странен привкус след такива среща. Ама пък има на какво да се посмее човек и над какво да помисли. И най-вече изводи в каква посока иска да върви занапред. Аз лично повече виждам плюсове, отколкото минуси.
Аз се видях в събота с моя съученичка и приятелка от детските си години. За съжаление не успяхме много да говорим - 5 минути на улицата. Тя рядко си идва към Пловдив и през майка й разбираме какво се случва. Щеше да е интересно да можехме да си разкажем повече.

Привет привет!

Не ща агнешко до догодина да виждам значи, е тази година преядохме...

Тези два дни съм с две деца, лудницата е на максимум.

Свекс най-обичам така като разпънеш един чаршаф, направо се потапям в историите, как ги улавяш детайлите и после ги преразказваш. Само за влогър / блогър си!

Аз не обичам много да се срещам със съучениците ми, след последната такава среща ми идеше да се гръмна.

Днес имахме две неща да свършим ама с едното минахме само... През две рпу-та минахме и опашките за лични документи бяха зверски, та петък пак ще пробваме. Поне успях да взема сертификат, и за мен и за снаха ми.

Рат за Ситония гледаме, еди  къмпинг, мисля че Кастело се казваше.

Привет!Чак сега успявам да се докопам до тук. Днес си имаше хора тук и си беше натоварено, ама то при нас почивка няма.Близначките и каката са с баща си, гледат се.

Аз искам малко разтоварване след тия почивни дни.Ако може малко на салати да поживея и искам магазин за обувки.Нямам пролетни се оказа.Моите заминаха в коша, сцепена подметка, за която бях забравила.

Аз обичам срещите със съученици, много при това.През 2019 се събрахме по случай 20 години.Беше много готини, много добре се получи и да ви кажа, бях доволна от живота си и от хората с които съм се обградила.комплексарите не са се променили, готинити са си останали готини.Едни бяха успели, други живота ги беше посмачкал, но беше наистина много готино!Липсват ми тези хора понякога.

Цитат на: emmmmmy в 05.05.2021 11:52

            но дали ще стана нетревожна като тях? 

Емич, едва ли не се тревожи...
Подстригаха ме, фризьорката се видя в чудо. Така си бях накълцала косата, че сума време не можа да намери база, на която да стъпи, че да оформи някаква прическа Един кичур дълъг, друг - къс, отзад да не говорим как ме беше докарал Родният. Сега приличам на ремсистка с бузи. Липсват ми таке и шлифер само.

Свекърва, пак увлекателна история разказа. А колко е малък света само... Тя само едно дете ли има?

Аз обичам да се виждам със съученици, всъщност от гимназията са ми няколко то близки приятелки и си поддържаме редовна връзка. Другите ми е все едно, дали ше ги срещна.

Еми, надали ще станеш непукист вчее на тия теми. На повечето от нас си ни е заложено, че жилище трябва да се купи и да се остави на следващите. В резултат, на което пък има не малко разногласия и разделения на погкъсен етап, между наследниците. Та може би, ако ние се пречупи и не робуваме на това толкова ще ги улесним после.