20.04.2021 16:10
Привет!
Мен днес овньо(сори на астроличните й посестрими)ми направи сцена с лягане по земята и 1 час рев, та ми идва да си хвана шапката и да си тръгна... Единственото хубаво беше, че я чаках да си дореве на тиха улица, далече от осъдителни погледи.
Аз нямам проблем с месенето и пипането. ММ не обича да си пипа дори сготвена храна, ама тия номера само на мама му минават. Та се научи и риба да чисти. Аз миналата година правих козунак, но не помня каква рецепта ползвах. Хубав стана, тая година не знам дали ще имам време и нерви, даже не знам и къде ще сме. Имаме много неизвестни да се изчистват в тия седмици до Великден...
Ние с ММ доста неща поизчистихме в изговарянето покрай трудностите с Ж. Имаше един момент, в който беше въпрос на оцеляване да седнем и с равен тон да си кажем обективно нещата иначе всичко щеше да приключи. Тия дни имахме големи житейски трудности накуп пак, но някак вече имаме опит и реагирахме доста по-адекватно, така че всеки да получи подкрепа и спокойствие. Та терапията има ефект, макар и тогава да не беше семейна. Честно казано ценен урок беше, но можех да си мина и без него като стрес, пак добре, че нещо е останало като плюс.
Мен днес овньо(сори на астроличните й посестрими)ми направи сцена с лягане по земята и 1 час рев, та ми идва да си хвана шапката и да си тръгна... Единственото хубаво беше, че я чаках да си дореве на тиха улица, далече от осъдителни погледи.
Аз нямам проблем с месенето и пипането. ММ не обича да си пипа дори сготвена храна, ама тия номера само на мама му минават. Та се научи и риба да чисти. Аз миналата година правих козунак, но не помня каква рецепта ползвах. Хубав стана, тая година не знам дали ще имам време и нерви, даже не знам и къде ще сме. Имаме много неизвестни да се изчистват в тия седмици до Великден...
Ние с ММ доста неща поизчистихме в изговарянето покрай трудностите с Ж. Имаше един момент, в който беше въпрос на оцеляване да седнем и с равен тон да си кажем обективно нещата иначе всичко щеше да приключи. Тия дни имахме големи житейски трудности накуп пак, но някак вече имаме опит и реагирахме доста по-адекватно, така че всеки да получи подкрепа и спокойствие. Та терапията има ефект, макар и тогава да не беше семейна. Честно казано ценен урок беше, но можех да си мина и без него като стрес, пак добре, че нещо е останало като плюс.
Явно обаче не е минало много гладко, защото повече не помня да съм си позволила лягания.Иначе майка ме щипеше по далтовидния мускул, ако прекалях с нещо. Доста тайно и подмолно, уж нищо не ти прави, пък не смееш и да писнеш.
А Ж. почна щото трябвало да минем "през новата детска градина"... убийте ме не мога да кажа коя е тая градина, после се одра докато се тръшкаше, после рева, че баща й не е вкъщи, бе въобще вселенската тъга я навести - още спи и хълца.
. За играчки много се тръшках, абе бях си непоносимо дете, не знма лайка ми как не ме е бутала от някоя скала даже.
В опит да излезе победител в спора, гледа да ме надвика. Ами не му се получава такъв вид "убеждаване".

