15.04.2021 17:08
Привет!
Свекърва, колко разннобразно меню, направо ме шашна! Аз днес съм извадила едни пържоли, че вчера паднах и ги ползвах за вместо лед, та сега да взема и да ги сготвя по някакъв начин. За гарнитура ще е някаква зелена салата и картофи на фурна.
Милото е горе-долу добре, още не са се произнесли окончателно, трябва да се даде кръв и урина. Видели са там някаква сянка на бъбрека, предполагат, че са песъчинки, но лекарят малко го е стреснал с тази несигурност на диагнозата, преди да се направели още изследвания. Аз все си мисля, че е от тичането и съчетано с настинка, че той ходи да спортува в парка с къси панталонки и тениска (не мога да изляза на глава с него), а напоследък си е доста студено.
Ох, да ви се оплача, в някакъв период съм, където се чувствам много безполезна, все едно с нищо не се справям. Домакинската работа все ме залива, университетът ми гълта много време и после нищо не ми се прави. Два дена седи прането да го сгъна. Просто съм станала царица в отлагането и накрая естествено се чувствам недоволна и изнервена. Все си мисля, че трябва да съм над ежедневните битовизми, но като няколко дни се събере работа вече нищо не ми се подхваща...
Свекърва, колко разннобразно меню, направо ме шашна! Аз днес съм извадила едни пържоли, че вчера паднах и ги ползвах за вместо лед, та сега да взема и да ги сготвя по някакъв начин. За гарнитура ще е някаква зелена салата и картофи на фурна.
Милото е горе-долу добре, още не са се произнесли окончателно, трябва да се даде кръв и урина. Видели са там някаква сянка на бъбрека, предполагат, че са песъчинки, но лекарят малко го е стреснал с тази несигурност на диагнозата, преди да се направели още изследвания. Аз все си мисля, че е от тичането и съчетано с настинка, че той ходи да спортува в парка с къси панталонки и тениска (не мога да изляза на глава с него), а напоследък си е доста студено.
Ох, да ви се оплача, в някакъв период съм, където се чувствам много безполезна, все едно с нищо не се справям. Домакинската работа все ме залива, университетът ми гълта много време и после нищо не ми се прави. Два дена седи прането да го сгъна. Просто съм станала царица в отлагането и накрая естествено се чувствам недоволна и изнервена. Все си мисля, че трябва да съм над ежедневните битовизми, но като няколко дни се събере работа вече нищо не ми се подхваща...

Сега нали е модерно да рисуваш с чаша вино... Не е ясно колко чаши подред може да са и дали картината от наивизъм няма да залитне към сюрреализъм.
Затъпяваше от скука, та един ден на дълго и широко й обясних, че изобщо не ни е скучно. Толкова много неща наизмислихме тогава с децата. Включително и оцветявах по много от книжката от Адиктед. Буквално докато не ме заболи ръката от светлосенките! Ама беше хубаво и топло и по цял ден висяхме на терасата и събрахме слънце 




