Цитат на: Vivi20 в 17.11.2020 10:39
Тия скари до ден днешен се чудя как са били разрешени, с оголените реотани, лошо ми става като се сетя, всички имахме такива и правиха много вкусни сандвичи, доста бързо, после станаха модерни тия смачканите сандвичи, както им викахме, в пресите. Не бих си купила специално, обаче брат ми като ремонтираха кухнята му взех да си прави, докато нямат кухня.
Па свекс, да не се свие не знам как е ставало, тук като съм се пробвала да правя странджанка буквално наполовин ми се свива. 
Да, точно така беше, оголени реотани, а даже и с вилица си помагаме да вадим филиите.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Доколкото си спомням, номерът беше филията да се намаже първо с мазнина - масло, мас, олио, за да направи нещо като защитен слой. Каймата и тя се забъркваше с разни неща, почти като кюфтета и като се слага върху хляба, трябва да излиза извън кората на филията, даже леко да се притисне около нея.
През 90- те имахме скара със затваряне, нещо като гофретник, но бързо им падаше покритието и залепваха гадно нещата.
Сега правя слепени сандвичи по подобие на бургерите, в тиган- първо в масло едната страна на двете филии, после плънката и другата страна. Ама всеки гледа да не яде много хляб, и само за път когато се налага се захващам.
Ако си спомняте, тези предавания за намиране на дом, също сме ги нищили тук

Бях споменама, че бивша състудентка на НИ1 работи към подобна агенция, та от нея се беше разбрало, че семействата не са реални, нито се местят, нещо като артисти се явяват. Рекламата е важна в случая

Нуждата от двете фурни, според мен, е когато се налага бързо готвене. Редовно подготвям някои продукти на микровълновата и едва тогава местя за запичане в нормалната. Гледам по кулинарните предавания, че слагат основно и някакво хлебно едновременно във фурната, но не съм се престрашила да го правя, все ми се струва, че едното ще го оплескам и загоря, та и затова би помогнала втора фурна.
По мои наблюдения, рядко някой от младите работещи, независимо в коя страна, готвеше за повече от едно хранене и то не за всеки ден. Ама и това сме го говорили, имаше столове, като социална придобивка, после тръгнаха по ресторанти за работни обяди и така, докато не стана отново модерно покрай Джейми Оливър и разните му там еко и био движения. Пандемията вече ни заклещи, та щем, не щем, върнахме се към живота на бабите ни.
Панди, що да не може да станеш доктор, май до 36 можеше да запишеш медицина
