Не, проблемът не е в това, че ще направи каквото си иска, а че ще се измъчи да търси компромисен вариант, какъвто в момента няма. Или ще ходи по митинги, или няма да ходи.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Просто като ме видя вчера да плача и се стъписа, обикновено аз съм силната и разумната от всичките 4- ма родители.

НИ1 не е от хората, които правят на инат, преговаря, отстоява си позициите, но е склонен и да мръдне назад до точка на взаимно съгласие. Само по това прилича на мен и затова го и разбирам, че страда.
Преди малко заметохме проблема под килима

. Не говорихме по темата, ще го мисля следващия път, ако се наложи.
Ей, добра новина за ваксината на Пфайзер, давайте да стискаме още половин година усти, зъби, очи и останали дупки, през които може да се намъкне някой вирус
Рони, аз съм две крачки пред тях, нищо не се налага да ми обясняват. Имам достатъчно начини да разбера къде какво се случва, гледам чужди канали, чета из различни сайтове, работила съм с хора - с две думи не съм будала /лошото е, че го и показвам/.

Не ми минават номера да ми кажат това, което ми се иска да чуя, за добро или зло имам абсолютно нестандартно мислене и по един въпрос бързо надушвам поне 5 различни решения.

На всичко отгоре си познавам децата. Колкото до патицата на брега, ясно ми е, че нищо не мога да направя, както и това, че майката е майка и се притеснява цял живот за децата си.
Има един разказ, баба ми го е разказвала, ама хич не се сещам за заглавието или автора, а може и приказка да е: Накратко, някакъв мрънкалник син непрекъснато обвинявал за несполуките си майка си, все нещо не му била дала, все нещо му пречела, все нещо не го била научила. Накрая тя му предложила да вземе сърцето и /не помня по какъв повод/, разкъсала гърдите си и му го подала. Обаче то било толкова изкрящо и горещо, че изгоряло ръцете на момчето. Със сетни сили майката попитала: Много ли те заболя, дълбоки ли са раните ти, синко? Та така...