Ами, за подаръците какво да ви кажа, може би наистина подаряваме на доста хора, но за мен Коледа е най-специалния празник през годината и това е моя начин да изразя любовта си, как се казва по западному - моя love language. А това какво получаваме в замяна, ами, не винаги ми е много на сърце, но си се радвам на всичко и гледам да го използвам. Ако е нещо, което съвсем не влиза в употреба, мога и да преподаря - оценила съм жеста, но не е за мен, затова да му се радва ако може някой друг. От най-близките си хора обаче винаги получавам невероятно любими подаръци, може би защото придобиват и сантиментална стойност или защото все пак по-добре знаят какво ще ми хареса

Ние правим така: за децата (които всъщност вече не са деца) взимаме индивидуални подаръци, а за семействата (т.е. например за леля и лелинчо, вуйна и вуйчо, бабата и дядото на милото, неговия вуйчо, кумовете, кумците) общ подарък, който обикновено е домакински неща, сувенирчета, плодове, лакомства.
Панде, хвана ме, само на моите подаряваме, ама тук си има друга причина, той има само една първа братовчедка (за нея ще вземем нещичко, ако се видим, защото с тях общуваме, само ако общата баба ги е поканила), с другите си въобще не се познава. Там е дълга история, баща му се е скарал с брат си, години не са си говорили, сега позатоплят отношенията, ама са пръснати по света, аз не ги познавам, а милото ги е виждал само като много малък. От друга страна с моите братовчеди по двете линии поддържаме доста връзка, виждаме се често и си имаме традициите.