Бубе извинявай сега че ще разкостваме темата, ама е петък и ни отвори тема за размисъл.Той е притеснителен, явно му се е насъбрало и не знае как да го каже без да те засегне. Адиктед е тук много права, няма значение майка си е майка. Аз виждам като отида при свека, сядам на стола, държа се сковано, а хем толкова години се познаваме и се виждаме всеки ден, мм влиза, отваря хладилника, ходи си рови из стаите. Като отидем в нашите е много по свободен отколкото аз при техните, но аз там съм съвсем не ми пука, свалям сутиена и седя цял ден по пижами. Ей такива неща не се издържат за дълго време...

Свекс всичко е натиск,аз разбирам и барове и дискотеки, ми това са живи хора там, работа нямат вече колко месеца подред... вкараха пари сега да отворят отново и сега пак затваряй... как се издържа това? Боже колко ми липсва нормалността, за какви глупости сме мрънкали преди това?? Не ви ли се струва смешно....

Цитат на: ratatui в 10.07.2020 11:35

Бубе, щом сега ти го казва, явно просто вече не издържа и не е от сега, просто му идва в повече. А не може ли ти да си помогнеш за сеното, той да си остане още малко сам в София. Ти ще помогнеш, той ще глътне малко въздух?

Не иска без мен 

Адиктед, права си да, аз си го знам като моя вина, че не полагам усилие да сме по-близки с техните и сестра му, ама трябва и от негова страна поне мъничко желание, а на него му е най-комфортно да не прави нищо. А и знам, че ще прозвучи, че го казвам, защото не са ми родни, добри хора са, ама са много странни и набожни и някак не намираме общ език за по-сериозните теми. Като ходим у тях се обсъждат само повърхностни неща, времето и глупости - те не ни питат, а сами не казват много за "какво се случва в живота ви". Знам им мнението напоследък със смяната на работата - само за пари мислите - ами, обидно ми стана, още повече като знам колко е чувствителен любимият на тази тема!

Ето какво ми е в главата на мен - мъчно ми е от промените и ме се иска да сме си все така близки с всички. Брат ми расте, скоро ще си поеме по свой път, а той ми е един от най-най-любимите хора на тоя свят и някак си наивно се опитвам да открадна още време с него, такъв какъвтно е сега, без да има жена и друго семейство някога.

Отделно не искам връзката ми да страда, естествено! Обожавам да сме си и само двамата, много ми липсват пътешествията ни, спонтанността.

Златната среда ми бяга, както казах. Но това е само временно състояние, имам предвид това да сме на село. Аз го приемам като подарено време, за да се балансирам, за да си взема нещо, което може би ми е липсвало от предишния ми живот, преди брака.

Искам също, от цялата атзи ситуация, и милото да си вземе малко за размисъл - че не мога само аз да съм инициатор и двигател на всичко, отделно не мога да съм само аз тази, която прави компромиси. Т.е. добре, не иска да сме на село повече, да измислим обаче начин да не става с кавги и припирни и мотиви от сорта - аз така искам и няма да се обяснявам.

винаги съм твърдяла, че на всеки плюс у другия, отговаря и един минус, свързан с този плюс, в случая интровертността на твоя човек, го прави по любвеобилен.
А за това налагане и държене да обича, харесва, разговаря с вашите- струва ми се и на мен насилено и странно. Някой ден, ако е както е писала природата, възрастните си отиват преди нас, и ние оставаме с избора си в живота на партньор и с комуникацията която сме изградили с него.
Още повече- крава не суче от теле- убедена съм че за вашите би било по ценно ти да имаш здраво семейство, а не да им помагаш със селскостопанската работа ( ако знаят че минавате през конфликти заради това ).
изграждането и налагането на някакъв фиксиран образ за семейната среда у другия партньор, обикновено води до отдалечаването му от любимия човек.
Иначе те разбирам за това че все ти всичко се стараеш да е наред и да правиш, но това е и жената, мъжът е реката, жената- коритото, тя насочва нещата, тя прави така че реката да не излиза извън очертанията и да прави поразии.
казвам всичко това с най добро чувство.

Аз пък много отдавна спрях да се кахъря на кого какво му е удобно. Когато и ММ го осъзна, станаха по-ясни нещата. Ще ме прощават, ама и родителите се променят в годините, форма на егоизъм, ако щете. Та не съм слънце, за да ги огрея и на всеки за всичко: Ама така удобно ли ти е?! Всеки си живее живота по свой начин и не бива да си натрапва разбиранията и битовизмите.
Не искам да се бутам в една къща ни с нашите, ни с техните. Родителите много "обичат" да подкопават родителският авторитет на децата си. Както ние се учим да сме родители, така трябва и те да се научат да са баби и дядовци и тяхната дума не е на първо място.

Булче, то хубаво бизнес! Обаче когато са свикнали да тече и вземе да капе... Казвам го като човек, който е работил при много богати хора. Свикнали да ламтят и после що не върви. То върви, ама няма как да няма спадове от време на време. Доколко са адекватни, за да оцелеят в бизнеса? Доколко са адаптивни към нова среда, нов вид бизнес? Доколко са финансово културни в харчовете си...? Все неудобни въпроси.

Много съгласна с всичко казано до тук.Семеството сте ти и мъжът ти към момента, после идват и децата.Родителите ми са ми скъпи имили, но така както правиш в един момент ще забравят, че и вие имате нужди и вие имате ваши си неща и ще се сърдят като не можете да помогнете.А и извинявай ама селскостопанската работа е до време и те сами трябва да започнат да я намаляват.Те остаряват, вие ще имате деца някой ден.Какво ще зарежете децата, че да отидете на нивата?Тогава конфликтите стават още по-големи.Аз лично не бих издържала повече от седмица с нашите, а и те с мен, да сме честни, та твоя мъж е герой в моите очи.

Еми, много красиво го е написала!.

Аз днес бях на едно приятно кафе и след обед отивам на куклен театър в парка на Музея с дребната и дребните.Вчера беше добре, да видим днес как ще е.

Цитат на: Alichka в 10.07.2020 13:38

Булче, то хубаво бизнес! Обаче когато са свикнали да тече и вземе да капе... Казвам го като човек, който е работил при много богати хора. Свикнали да ламтят и после що не върви. То върви, ама няма как да няма спадове от време на време. Доколко са адекватни, за да оцелеят в бизнеса? Доколко са адаптивни към нова среда, нов вид бизнес? Доколко са финансово културни в харчовете си...? Все неудобни въпроси.

Не, не си ме разбрала, мен ми е мъчно за обикновения човек, за чистачката, за сервитьора, това са работни места на нормални хора. Изобщо не се вълнувам от дебелите гуши и златните ланци...

О, завиждам за театъра Последният път ми се размина, че бяхме на колела два дни и само до театър беше всичко. Скоро пак ще има. Дано да са що годе нормално нещата и да отида

Съседите имам чувството, че ще паднат у нас. Нещо разместват, а са кротки хора по принцип. Тези дни са се активизирали от общината да режат дървета, да косят и всякакви подобни шумни мероприятия. Малко ме натоварва този шум.

Булчето писала... О, да, да, сега разбирам. Напълно съгласна!

Вайбърът нещо умрЕ...
Али, значи съвсем няма да ти понесе Сф и нашия квартал- супер шумно е непрекъснато. Има и някакво капанче за цигари и кафе, нонстоп се събират олигофрени и викат до 2-3 часа пияни...

А, такива лястовици и ние имаме на денонощката. По време на забраните, махнаха масите. Ония довлачиха пейки. Лайкучката трябва да върви Ако вали, се подреждат в редичка по един под стрехата.
При нас следобедите утихва движението на хора и коли. Затова ми е необичайно.

Меркурият ни еб# майката на комуникациите този път. Че и с вода ми беше залято помещението с тръбите в апартамента. Толко тежък ретрограден и такива кретени ми пишат като клиенти че не е истина

Здравейте!

Минавам и оттук да ви почерпя виртуално за рождения ден на Алекс!
Довечера ще сме с близките, а утре с деца.
Имам чувството, че ми се сливат вече дните. Тъкмо тръгнах да си правя кафе, то пък свършило, а така ми се пиеше, малко да отдъхна. Малко нанагорно и на мен ми идва, искам седмица на морето. 

Бубе, така, както го описваш ТМ ми прилича на мен. И аз се разбирам със свекърите, но не бих искала да живеем заедно, нито пък с нашите. Особено напоследък съм тотално разочарована от всички и на самотен остров само тримата да сме си ще ми е екстра. Да отчетем факта, че и на мъжете им е още по-неудобно в "чуждата" къща. ММ ни караше да ходим с детето на село за няколко дни, но се дърпам. Просто не ми е комфортно да се съобразявам с други хора, да се налага да си прехапвам езика, за да няма спорове, и т.н. Казала съм, ако има нещо за помагане да ни викат, но да седя там, не мерси. Всеки да си знае къщата и семейството, а на този етап вече си имаме отделни семейства. Всеки си обича роднините, но е тежко, когато трябва да се чувстваш разпънат между родителите и твоето си семейство. Още повече пък да възникват спорове, заради това нещо.
Бубе, ти си усещаш нещата по твой начин, така че с повече говорене ще се изясните. 

Не мисля, че някой изобщо се тревожи за чистачката и дребния човек в бара, ама както и да е. Това не е свикване на живот с вируса... Щото ако дебелият врат се разболее, за него има място в болницата и специални лекарства, ама на бедния Господ да му е на помощ.
Хич не си мислете, че протестите в Америка са били с маски и със спазена дистанция. Точно обратното - пълна блъсканица, още по- опасен задушлив газ, танцуване, пеене и скандиране. Обаче, ако си ходил на протест, после не можеш да ползваш лекарска помощ от какъвто и да е специалист в рамките на 14 дни, не те взимат, ако и да имаш златна застраховка. Когато отиваш в затворен ресторант/бирария, записват име и телефонен номер, съобщават ти за опасностите и проследяват има ли ръст на заразени, за да знаят кога и как да разхлабват мерките. За тези неща мен питайте, минаха ми през главата, та ми скъсиха живота.  
Бубе, този път заставам твърдо зад теб. Добре е да останете там, щом ти се чувстваш сигурна и спокойна. Пък от твоя страна ти се откажи от ходене заедно на море, това е вече прекалено, според мен. Момчето е изнервено в момента, сменя работа, ситуацията е неясна, тревожността на всички расте... Ако друго не помага, пускай сълзи /дано можеш, де/.
Ако е решил да се инати, просто не си видяла тази черта от характера му в кризисна ситуация. От теб зависи дали ще можеш да живееш в бъдеще с това, няма да го промениш. В нашето семейство е същото в момента, неговите решения не са съобразени с моите разбирания и категорично казва, че ще прави това, което иска. За съжаление нищо не мога вече да направя, по- рано си го пусках покрай ушите и обръщах внимание на другите му положителни качества. Ама при тази ситуация хич и не ме греят другите му плюсове.

За обикновения човек никой не се е загрижил, общо взето всеки мисли за себе си.А в малките радове пък, съвсем се овълчват хората с пари.Ние не бяхме излизали на заведение от преди карантината, миналата неделя отидохме на сутрешно кафе в едно заведение до нас с външен детски кът.Това ни е било и ще ни бъде скоро.Но хората си ходят.Вчера окъсняхме и по никое време ходихме да търсим колектори за урина и установих, че улиците са пълни с хора, заведенията и те и въобще живота си върви.

Свекърва искам да те питам нещо, че наблюдавам едни промени в моето родителско тяло.Баща ми работи, майка се пенсионира вече.Наблюдавам, че прага и на търпение спрямо него е изключително нисък.Почти е спряла за определени неща да се съобразява с него и ако преди е търсела общия комфорт, сега търси своя личен.Разминават се в много неща и за нея това не е проблем както преди години.
Имам чувството че с годините търпимостта и към грешките му намалява и иска той да поеме по-голяма отговорност.И че някак няма сили вече да прави компромиси.Децата са големи, родителите им са остарели и не вижда смисъл да крепи вече толкова крехкото им съжителство безоблачно.
Не знам правилно ли мисля, и правилни ли са ми наблюденията.

И в тоя ред на мисли, крепейки тая мъжка гордост, не грешим ли, не пренебрегваме ли себе си в името те  и семейството да е добре.Но пък ако се еманципираме прекалено много, няма ли да си живеем сами?
Големи размисли събота сутрин.

Маги, аз имам същите наблюдения за майка. Явно им писва да търпят патриархат на дърти години. Разбирам ги.
И да, аз спрях с голяма част от компромисите. Изхабена съм отсега- камо ли да почна чак на 60 да се отстоявам- няма да оцелея.

Никога ситуацията не е била като сегашната, минали сме през кризата на Чернобил, на Прехода и още ред трудности. Тогава обаче някак гледахме в една посока.
Решил е, че ще ходи на работа и ще носи отговорност към бизнеса така, както беше преди пандемията - командировки, ходене по институции и физическо присъствие сред млади. Няма шофьорска книжка и трябва някой да го кара, тоест влиза в кола с различни хора за дълго време. Много неща може да решава с виртуални срещи и разговори, но не казва защо не иска, просто е "защото, така". Разбирам, че се отпуска емоционално, но в случая сме едно - аз пазя него, той пази мен. Не се смятам нито за млада, нито за здрава, че да се навирам между шамарите за адреналин.
Не мисля, че нетърпимостта ми расте с възрастта, просто сега е момент на няколко кризи. И да бях по- млада, пак щях да реагирам така, не се съмнявам, че и той щеше да направи нещо различно. Според мен, правя това, което мога и което е най- доброто за мен и околните, съзнателно и отговорно. Той хипотетично спасява света, ама даже и не може да се обоснове защо. Предполагам, че го държи служебната власт и парите, които пък за мен никога не са били приоритет, щом имам нужния минимум. За пояснение, пенсионер е от две години, взима тавана и дай боже дълго да го взима.