Миме, дано няма проблем Алекс! На Бамбук много пъти са му вземали кръв от вената. По принцип плаче, но седи. Ама по следния път се наложи да го държим двама човека. И той само си показва вените и казва, че е гИрой.

Маги, стискам палци бързо да се оправи Габи!

И аз познавам деца, които седят кротко на маса и се хранят. Аз съм била така (седяла съм кротко без да ям, де), ама моето е шило.

Блогът на Бедра аз го препоръчвам с две ръце. Има много информация, всеки може да си прецени какво му трябва според ситуацията. Била съм на нейна лекция и като цяло тогава се надъхах за кърмене. Ама както дойде. Ако няма нерви да се занимава с това майката или има много пречки, няма смисъл от крайности.

Бамбук на 10 дена беше супер, на месец беше качил само 700гр и ме вкараха във филма, че е недохранен. С много будене на малко бебе на 40 дни беше екстра.

Там е работата, че майката имаше твърди позиции както за естествено раждане, което още не е прежалила, така и за продължително кърмене и носене в слинг и всеки провал може да я разтърси жестоко. И моите деца са дохранвани, не на всеки се получава, важно е обаче детето да наддава и да не се държи гладно от незнание. Притеснявам се също и да не получи мастит, щом девойката не суче достатъчно настоятелно. Но ей го де е понеделник, след 3 дни ще се разбере. Дано пък да е кротко детето по принцип, а не от слабост, щото аз кротки не съм гледала, ревяха на поразия, независимо дали са гладни или сити

Оо да, това е много трудно, особено като се смеси с емоцията от недоспиване, майчината вина че не правиш достатъчно е жестока. Аз с ръка на сърце си признавам че за мен кърменето не беше приоритет, не ми идваше естествено, но много ме натоварваше постоянното натякване че това е най-важното нещо на света и се провалям защото не се старая достатъчно. В крайна сметка не изпитвам грам вина че не съм успяла, свидетел е майка ми че се постарах достатъчно, но не се получаваше, майка ми е успяла дълго да кърми и има страхотен опит и видя че не става.Сама не съм се оправяла първите седмици, критично беше майка ми да е до мен, особено след като още на втория ден вкъщи имах бучки и зверски болки, добре че беше тя. Стискам и палци на булката, дано мине леко този период!

Габи е с вирусна инфекция.Борим температура и разтройство.Ще се оправи детето, но тази нощ вдигна за норматив 39,3 и на мен ми щръкна косата.Кака и такива температури не е вдигала и тя ме изненада неприятно.

Нищо не трябва да е на всяка цена.Ето аз дохранвам Габриела и до сега с Ам вечер.Каката е кърмена година и десет месеца.Ми като не става пък няма да се мъчим двете.Няма да ви казвам какво чувство за вина ме връхлетя от това, че не и давам същото като на сестра и, но накрая важното беше да качва и да е жива.

С голямата още трудно сядаме на ресторант.Ако няма детски кът дори не мислим за такъв вариант.Тя в къщи не седи на масата мирно, а на вън абсурд.Някой ден като стане на 15 ще може да седнем вероятно 

Маги, сърцето ми се сви за малката, дано бързо влезе в ритъм!

Свекс, аз питам защото не схващам тия хипарски крайности, нито разбирам прикачването към идея- на всяка цена. Такива жени, каквато я описваш, ме потискат с маниите си да контролират всичко от до, децата са непредсказуеми, независимо дали ни харесва или не, не са машина, на която да изпълняваме команда- естествено раждане или команда- слинг.
Подсещат ме за крайния ефект от цялата работа от свръхконтрола- познавам  момиче от входа на майка, което е отгледано на принципа на баба си- аз съм вдовица и ти ще си без мъж, мъжете създават само проблеми и са неморални. тя този принцип го приложи и на дъщеря си ( майката на момичето), ефектът е три черни вдовици тип паяци, които не издават звук и тичат в апартамента си като мишки, не говорят с никого, но дебнат чуждия живот. Замислих се като видях момичето наскоро ( цялото в черно и гледащо в земята), че си предпочитам скапания личен живот и сменените партньори, но и правото МИ на личен избор.

Точно за насаждането на чувство за вина говоря...ми не ми е такъв гена бе, друга порода съм и колкото да се старая повече мляко от възможностите ми не мога да дам... не съм млекодайна крава, по-скоро съм от тоя вид дето излизат добре на снимка, за реклама на шоколад ставам
Записахме го Змей 1 в далечното, а 32 ще е в Оксфорд, вслушахме се в избора на детето, ще учи чужд език...
Габи да се оправя. Маги, всяко дете е различно и ще се научиш с времето кой как реагира на вируси, но като е за първи път е стрес.

Привет дами, с едно око гледам едното спи

Браво Киви, за записването, за избора.

И аз не обичам такива вменяния на вина.Точно като родиш и първите дни в къщи си ужасно ранима, аз на връх нова година ревах за някаква глупост, още ме тресяха хормоните  та ако и вина ми вменяха, аз самата си го направих това, терзаейки се защо детето не яде.

Ние много обичахме да ходим с нащите на море и до скоро ходихме заедно трите семейства, ние на сестра ми и нашите.Но от миналата година сме сами, тази ще видим как ще сме.

Аз до последно не знам къде ще отидем, дали ще е края на август или началото на септември.Още не сме го решили.

Привет!

Ние и сега си ходим с нашите на море, това ми е любимото време от годината (+Коледа). Супер спокойно ни е, ходим на бунгала, имаме си самостоятелност, готвим си, абе за мен е рай!

Маги, дано бързо оздравее Габи!

Ние тези дни сме в дилема - на милото му предложиха работа на друго място с около 40% увеличение на заплатата, което е супер, но пък той изпитва вина, ако си тръгне от досегашната си фирма, понеже от по-малко от година е тийм лийд и не иска да си зареже екипа. Не знам, предстои ни започването на къщата, ще има доста повече разходи от досега и едно такова увеличение ще ни дойде добре. Новата фирма се слави и с едни от най-добрите условия в ИТ сектора, ще има и накъде да се развива, докато в тази, която е сега, максумим година и щеше да изчерпа каквото има да се научи. Като си го мислим, все едно има повече положителни страни да се премести, но пък ще загуби комфорта си, който толкова дълго гради.

Здрасти!
Маги, на мен Ники ми е така- вдига много високи температури, колкото е по-висока толкова по-бързо се оправя.
Бубе, до кога има време да мисли?
Миме, на Ники са му взимали от вената, не беше нищо особено, ама беше и доста малък де. Последния път от пръста като му взимаха, дори не проплака. АМа аз гледам да ме бодат с него и да види, че не е нищо кой знае какво.
Вина си изпитва всяка майка, за неща които сама се филмира. Дори и обкръжението да не й нсажда, то май така сме устроени  . И аз си бях навила на пръста естесвено раждане и кърмене, носенето само си дойде някак естествено.
Вчера мина доста добре, откарахме до никое време и днеска всички едва ще избутаме деня. Изглежда, че се харесаха. За него сме сигурни, тя имаше интерес преди срещата, за сега не знам. От тук нататък ги оставяме сами да се оправят и дано той не е много смотан и да действа.

Оф, дайте идея за подарък на 8 годишно момиче и момченце на 1,9г.

олее Маги, дано бързо мине, наистина висока температура е знак за вирус и дано чудото да е до 3 дни!

Bube не знам, аз не бих се навила примерно лесно да си сменя работата, и в този момент ми предлагат 100% увеличение на заплата, за конкурент, но нямам мотивация, не е всичко в парите за мен, първото ми е корпоративната култура,която примерно там липсва, второто е какво ще ми донесе тази работа различно, може би на последно място са ми парите.Отделно сега с тази финансова криза първи си заминават хората в изпитателен срок, което за мен другото важно нещо, фирмена сигурност. Като знам наши силни конкуренти какви съкращения направиха...

А така, да се харесат младите Понякога е нужно леко побутване, още повече, че девойката е имала интерес и преди това. Рат, те изобщо ли не се знаеха, или само не се познаваха? В смисъл, само по ваше описание и мнение ли се навиха на среща?
Бубе, не е лесно да вземе решение, понякога е и въпрос на късмет какво ще се случи в бъдеще. Самият факт обаче, че е проявил интерес към предложението, разучил е какво и как и вероятно се е явил на няколко интервюта във фирмата, говори, че дори и несъзнателно търси промяна и рано или късно ще предприеме стъпки да смени мястото. Има ли вероятност да му предложат същата заплата на сегашната работа, ако искат да го задържат? Това е често срещана ситуация и насочва избора в друга посока.
Ходенето на почивка или на екскурзия с родители, съответно с деца /от моето положение/, ми се струва странно, но все по- често чувам да се прави в последно време. Имам два опита с всеки от НИ- тата, но ако не е крайно належащо, не бих повторила. Имаме си наше темпо, среда и интереси и непрекъснатото съобразяване с различни такива ме изнервя и натоварва. Заедно за някое тържество или в домашна обстановка за по- дълъг период ни е достатъчно.
Уважавам виждането на всеки относно начин на раждане, кърмене и отглеждане, но не мога да се съглася, че човек може да си отстоява искането само по принцип, без да полага нужните усилия, без да има опит и широки познания кое как се прави. Дай боже всичко да е наред, пък и винаги е вярна поговорката на баба ми, че "на серсем пиле, Господ гнездо прави". С две думи, Господ/Природата или каквато и да е там движеща сила си знае работата и ще се случи най- доброто.  

Свекърва, знаеха се. Виждали се бяха ,когато тя беше дошла да отчита томломерите /колежка ми е, ама си заработва допълнително, като се наема и да отчита в края на сезона/. Те се познават с майката на момчетата и той я беше видял в тях за малко. После тя ми писа и каза, че иска да излязат, на него малко му трябваше.

Рат, до понеделник има време да го мислим.
Стискам палци да се получват нещата със сватосването

Булче, права си, разбира се, но ти го казваш и от опит на човек с висока позиция, който поне 10 години е работил в една фирма (нали не се бъркам?). Докато той не е изградил чак толкова силна връзка с сегашната си фирма, 3 години е там, единственото, което го спира да вземе веднага решение е именно, че се чувства длъжен на екипа си, защото той го сформира, намери и обучи хората си. А парите се бяхме разбрали да не са ни цел, но трудно се подминава такова предложение.

Свекърва, той точно това направи, понеже все пак иска да даде шанс на сегашната си фирма, говори с шефа си и му каза за предложението. Но отговорът е, че не могат да си позволят да му увеличат толкова заплатата. Час и половина му е говорил и за съвест и някакви там други, което мен повече би ме насочило да се махна - ако съм ценна, нека ми предложат поне близка за конкуренцията цена и условия, а не да ме карат да остана, чувствайки се виновна.

Абе, не е лесно определено, особено ако се смени ще трябва наново да катери, но пък новите начинания са си приключение.

Бубе, той нали е ИТ? Те толкова често си сменят работа в тази сфера. Ако не му хареса новото, ще изскочи друго. Но както е казала Булче, има и други неща. На сегашната работа на ММ много ни устройва, че може да излиза по всяко време, никога не е било проблем да е от вкъщи или да отиде на обяд. А за нас това е важно, защото сме само двамата тук и няма кой друг да ни помага.  Също, той харесва по-неофициална среда. Ходил е на интервюта в ИТ отдели на банки и казва, че не е неговото. Междудругото, когато реши да започне в тази фирма, от предишната му предложиха същата заплата, за да остане. Не беше чак 40% разликата, но имаше. Но той искаше да се махне, защото нещо не им вървяха проектите и очакваше, че може да се влошат нещата.

Та аз съм по-скоро да смени работата.

Бубе вие сте млади, сега е времето да сменяте средите, да учите нови неща, да се научите да се адаптирате.Не че после няма да ви се наложи, но имайки опита е една идея по-лесно.