Здравейте! Честити празници на патеричка!

Ние вчера си изкарахме много хубаво.  Преди обяд заведох детето само да си избере подаръка. Обиколи батута, влакчето и количките, купихме балон, накупихме си още занимавки от книжарницата. Гони се с някакви деца, яде пица и царевица. Доста се измори и бързо заспа. Вечерта излизахме и семейно. Кара колело и реши, че батута и влакчето не са му били достатъчни през деня. По случай празника на гради си имахме и заря, която тази година не беше на площада, но така беше и по-добре за Алекс, защото миналата година се наплаши от силните гърмежи и не искаше да чуе повече. Този път много се радва и каза, че иска днес пак да има. Имаше хора, но не както другите години, дори нямахме проблеми с паркирането.
От днес Алекс вече е собственик на колело с педали.   Искахме още вчера да купим, но не остана време. Много си обича баланса и в началото не искаше да чуе за ново, но се съгласи. Това го взехме някакси много набързо. Помня, че баланса много го  проучвах преди да вземем, а това за 10мин. Дано да е здраво и да си го кара безаварийно. Сега почва веселата част с ученето. Сложили сме го насред хола и сега си го е паркирал, докато спи, никой да не го пипа.  

Маги, ти отказа ли се от апартамента, който ти пращах? Далече си е, но ние винаги на южното ходим на почивка.
Оф аз нищо не гледам и не мисля. Не ми се иска да пропускаме, но и знам, че ще си е приключение това лято. Така или иначе запазваме в последния момент.

Панда, и на мен не ми се случва често това.

Киви, успех с взимането на решение.

Много се вълнувам. Довечера съм на фризьор.  

Миме, какво ще си правиш на фризьор? Нова прическа или само подстригване?
Ха-ха, Свекърва, веднага ме излови. Емиииии, с най-добрия ми приятел от детските години решихме да си дадем шанс и вече известно време сме заедно. Аз техните ги познавам от преди него, ама сега се опознаваме в нова светлина.

Добрютро Как сме?

Рат я подозирах аз от няколко седмици, че има нов мъж в живота и, ама чакам да си каже сама

Миме, не съм се отказала, проучвам.Поморие ми е една от целите, че има къде да се разходя с количката(евентуално), има плаж, има си всичко.Ама разглеждам, разглеждам.Браво на Алекс за колелото, ох ние сме до никъде с на Моника новото и се чудим въобще да взимаме ли тази година.

Киви, свекърва е права.Ако можете да имате деца от близките блокове, за да ги карате и взимате заедно.Сестра ми така правят с племенника.Те са три деца от съседни блокове и родителите се редуват сутрин да ги карат и взимат след обед.Така им е удобно.Били са в съседни групи в градината, но се познават от квартала.
Аз имам малка надежда догодина подаването на документи за училищата да е он лайн, че до сега беше висене от през нощите пред желаното училище и правене на списъци(и чрез връзки естествено).Малък град, какво да ви кажа.Тая година заради короната се принудиха да го направят он лайн и веднага получаваш входящ номер и така е много по-добре.

Свеки, много мило така с малко, ново бебе в къщи.Ох сега първите месеци са малко мъгла и притеснения докато се очовечи, но всичко е в нормите на нормалното.

Хихи спипахте я Рат!

Аз също гледам за море, ама в Гърция, едни студия които са със собствен плаж и двор, с детска площадка, ама нещо не ми връщат. И на сватба ни поканиха това лято, горките хорица, много им отказвали заради короната, а то е чак август.

Киви какво решихте?

Маги вие за море с тази близнашка количка ще трябва да е някоя вила или първи етаж?

Свекс, чакаме още разкази за Зорница. Те до кога ще са в Пловдив?

Рат изби рибата, както обикновено
Аз се замислям, като ви чета, че никъде не са ме водили за Първи юни
На море с бебе не съм ходила, ама Маги е сила и ще се справи и с две. Нямам нерви и гледам по линията на най малкото съпротивление да се движа.
Бих избрала училището, в което са познатите деца, мен още ме гложди че другите в първи клас вече се познаваха от детската, а аз бях като НЛО там.

Привет!

И аз не съм ходила на море с бебе бебе. С едногодишно не беше никак зле обаче. Аз не обичам да стоя на плажа и Ж. беше като часовник след 1 час шляпане из водата и пясъка наддаваше вой да си ходим, което за мен си беше перфектно. Изтощаваше се и си спеше доста наобед, че при нея там е невралгичната точка и досега... Само един ден имаше яко рев незнайно защо, но като цяло ни беше много хубаво.

Аз да се изкажа, че скоро това си размишлявах. Близките деца от детската градина вкупом бяхме записани в един клас, повечето си бяхме и от една бебешка компания. После обаче след 7 клас беше доста трудна адаптацията и раздялата е оставила доста трайни следи не само при мен. Скоро говорих и с една съученичка и тя сподели, че преместването й е било адски тежко и даже е повлякло един куп психологически проблеми. Реално от 3-годишни сме се изградили като хора до 14-годишни и после новото е било доста странно, та не знам кое е по-добре. Може би динамиката по-отрано и сблъсък с различни характери сега ми се вижда по-добра тактика, отколкото доста дълъг вакуум с едни и същи хора. Не знам като дойде време за Ж. да взимам такива решения какво бих измислила.   Това откъм психология, откъм логистика и адаптация в първите дни на първи клас естествено познатото и близкото е за предпочитане.
 На мен ми е еднообразно и скучно вече, даже и мотивацията ми рязко спада, но поне още 1 ден и ще се разнообразя и ще си нагледам детето. То пък нещо не искало да излиза на двора на село и цялото пътуване и замисъл е малко тъпо, ако ще седи в къщата. Предполагам опознава обстановката и после ще се радва на игри из градината, ама все пак...

И ние август сме на сватба. Ако няма някакъв взрив на болни вероятно ще идем. Живеем срещу булката насело, която ми е братовчедка и от най-близките сред роднините, а младоженецът от другата страна на тяхната ограда, та щем- не щем сме в центъра на събитията и без това. Те трябваше да са сега юни, ама изместиха. Дано си направят сватбата на спокойствие.

ПС.. Рат отдавна я заподозрях аз по снимките, ама чакам да си каже сама

Аз мисля че си е до човек и темперамент, както и доколко си харесваш средата. Моята среда до седми клас ми остави трайни травми. Във Френската после ми беше супер, в унито- все тая ми беше, въпреки че уж имах и приятелка от училище там.
Мисля си по темата и от друга перспектива- сетих се за кандидатстването след седми клас, според мен вече тогава е наложително, за да не се получи Вакуумът  на Квартала, да се избира училище извън квартала. Но тази тема ни е далеч времево. В момента чакам да поотмине Ковидската буря и да действам със занималнята.
Дано и на живо да ми допадне...

Ние от както се е родил Звяр не сме пропускали море. Той е сравнително лесен за почивка, но като бебе беше съвсем лесен, на плажа е спал, вечерта особено беше песен, кратка разходка, заспива и сядаме да вечеряме. Следващите години пък, вечеряме заедно и после в хотела игра на площадката до припадане. На плажа се държи чудесно, сяда в пясъка и не помръдва с часове, а в басейна си стои кротко и си обикаля в плитко.

Относно училище, хъм, аз като се замисля не съм била нито с деца от съседството нито с такива от градината. Даже след 8ми клас бях в друг град и в 9ти се прехвърлих в нашия град. От всичките тези премествания имам приятели и познати, не съм имала проблем с това, но средата винаги ми е била добра.

Аз колкото повече чета Адиктед, толко повече си мисля че децата са ни близнаци.
Същото беше където и да го заведяхме на ново място, било то за временно или за постоянно- изкл бавна адаптация, рев, тръшканици, откази да прави каквото правят другите деца.
Сега продължава да е на фаза НЕ. Но баба му му е намерила цаката, аз също- просто излизам от стаята. Не викам вече, игнорирам тоталка.
Супер дразнещо ми е това поведение, тъй като въобще не съм била такава като дете, а децата които съм гледала като детегледачка- дори най-тежкото от тях, беше по-леко за гледане. Пресен пример- другите като ги заведат в двора на училището, ще карат колела в кръг и ше се забавляват без да пречат. Този кара колело винаги там където играят децата футбол кротко по двойки или където момичетата карат ролери- отива да кара срещу тях! Стрелецът е на всичко на контра, просто беснея вътрешно, ама това е положението.
Никога не сме можели да седнем в заведение с него- отказва категорично да яде седнал, камо ли на стол за възрастни. Обикаля, ходи по кухнята, излиза на улицата, пресича платното ( ако го оставиш ). НУла личен живот с него, камо ли море... Мисля тази година ако всичко е наред с Ковида, да му дам шанс септември, ако ми скъса нервите, повече няма да види море до 7 годинки....

Ооо море с деца ми е любимо. Ники не е пропускал, че и по 2 пъти сме ходили. Първия път беше на 7месеца, супер си беше. после голямото море беше на 11 и пак беше супер, ядеше си в детския стол, каквото успея да подбера от шведската маса. По миналата година до Турция също издържа геройски пътя, там само му беше студена водата и не влизаше. Миналата година в Гърция сами бяхме и беше рай- той си играе във водата и на пясъка, аз си чета книгата, сутрин и вечер си избираше какво да му сложа за ядене и си омиташе всичко. Второто море не му хареса много, ама времето вече се прецакваше и нямаше много много забавления. Тази година ще видим какво ще е, че ще сме в различна конфигурация.
За училища, аз бих го оставила с приятели май. На мен ми липсваше, че в 1ви клас се познаваха повечето и аз като Еми бях НЛО. В пети сменихме тотално града и там пак наново всичко, беше ми много смотано и гадно, едно че нямах познати в класа, а нямах и в квартала и ми беше криво, докато си намеря приятели. После в 8ми айде пак смяна, ама вече ми беше все тая.

За училище, аз бях в градина в един квартал, с връзки ме записаха в училище в друг квартал, защото беше по-добре.Съответно не познавах никой в новото училище, но това не ми беше проблем.Още първия ден си намерих приятелка и бяхме неразделни с нея до четвърти клас.Тогава минах в друга паралелка с деца от училището, но от други класове.Пак нямах голям проблем.После техникума, но и там не беше зле ситуацията.Най-драматично ми беше като студентка.
В същност на мен проблем, не са ми били децата, а учителите винаги.Да се напасна към техните изизсквания и желания, начин на работа.

Лично аз съм доволна, че не съм останала в кварталното училище, това много ми разшири мирогледа, познавах повече деца и имах по-различна среда.

Ние с Моника на 6 месеца ходихме на балкан в къща за гости бяхме.Сега с тези двете ще го видим.А количката може да седи и в колата.Сгъва се много добре.

Здравейте
За училище и аз бих избрала това с повече познати, нон на Адиктед звучи много логично също постът,та има поле за размисъл 
Рат, и аз те разконспирирах по постовете в соц мрежата  Стискам палци да ви е хармонично и хубаво    ще ти пратя линк към хотела, но е в Ахтопол.
Ние също не пропускаме море, дори по 2 пъти ходим. Мис беше на няма 2 месеца на първото. Миналата година не припари до водата, тази ще видим 
Аз съм супер горда от себе си, че се измъкнах от квартала, много добре ми подейства, макар и аз да бях НЛО.
Маги, аз пратих ли ти апп в Созопол дето бяхме мин год?

Здравейте!
Нашите морета с дете са все едни приключения. Първото лято не ходихме. ММ си смени работата в началото на август, аз в края на август почнах да си ходя на работа и нещо не ни се ходеше на море.
Второто лято самото море беше хубаво, имаше само един дъждовен ден. Бамбук още беше малък и кротък. Ама два дни преди да заминем Бамбук беше с 39 градуса.  За 24 часа мина, може би беше реакция от ваксината срещу морбили. Ама си бях на тръни.
Следващо лято пък морето беше много зле. Бяхме пак с кумовете, както и предната година (и 8 други години), ама те бяха много странни. После ни казаха, че кумата е имала положителен тест за бременност точно преди да тръгнат, та са били притеснени, на нея и се е гадело. Та те си тръгнаха по-рано. Бамбук пък направи след това ларингичен пристъп и си тръгнахме и ние. А най-после се бяхме надъхали  за по-дълго време да сме на море.
И си казах стига.
Миналата година 3 дни в Старосел беше ок, ама хич не ми хареса храната там. 
С Бамбук да ядеш на заведение не става ама той не е свикнал. Ние почти никога не ядем навън. Като бяхме в Старосел ходихме в една пицария в Хисаря. Той не яде пица, защото яде само замразени от Лидл. А пицарията е близо до детска площадка, която той веднага видя и през цялото време някой трябваше да седи там с него. То пак добре, че бяхме със свекървите.
А тази година нищо не плануваме. Аз мислех август да се приберем, ако е възможно, ама ММ каза, че за сега не мисли да се прибираме тази година.
Бамбук не реве, радва се на нови места да ходи. Сега е малко по- очовечен, особено откакто говори, ама пак се превъзбужда и пощурява понякога.
Мен за първи път са ме завели на море на 6, сестра ми е била на 2,5. Ама ние сме били съвсем различни деца.

Рат, пожелавам ти да си много щастлива!

Свекърва, пиши как е Зорница, тук фен клуб ѝ заформихме

Аз на градина не бях ходила та никой не познавах, но и с никой не се сближих. След 4 клас се преместих в друго училище с класа на кумата ми. Много готин клас беше. След 7ми клас с нея имахме различни интереси и тя отиде в математическа (а след 9 клас отиде в София в СМГ), а аз в Езиковата. Там бях в един клас с най-добрата ми приятелка. Но в 12 клас тя ми загуби доверието и повече не ѝ проговорих. Не съм я виждала, не знам нищо за нея. Тя не идва на срещи на класа. ММ даже не беше чувал тази история до миналата година
В университета се кефех, че всичко ще е ново и отначало.
Та Киви, аз бих избрала по-добро или по-удобно училище. Те приятелствата се променят много.

Брей, много изписах.

Хубав ден

Добро утро!
Стана топличко и ви няма  
На мен така ми се спи, нещо много се будих, Ники много се въртя, а сутринта стана с мен и не искаше да ходя на работа. Лошото е, че довечера ми се очертава късно лягане пак, ще запознаваме един приятел с една колежка и ми е някво странно, не си падам по уредени срещи, ама те са се навили... Дано да се получи сватосването.
Хайде лек и слънчев ден! И да пишете, че да има какво да чета на обяд 

Добро утро!

ММ днес е в офиса, да си вземе ваучерите за храна и разни други неща.

Рат, стана ми много смешно, че Ники днес не искал да ходиш на работа той някога иска ли всички деца обичат мама да си е вкъщи. И после стават тийнейджъри
И аз не обичам такива уредени срещи. Само 4мата ли ще сте? Много сконфузно ми звучи. Като са навити да си разменят фб, Вайбър нещо и да се уреждат.

Аз вчера спечелих  приза най-смотаната майка.  След като се прибрахме от игра с Бамбук, говорихме с майка ми и той по едно време се умълча до мен на дивана. И аз на шега ѝ викам, че ѝ затварям, защото Бамбук ще заспи. Ама той наистина заспал и аз в момента, в който затварям телефона го виждам пада от дивана. Не успях да го хвана и сега има цицина и подута долна устна. Вчера кара колело, игра футбол и гоненица, даже се намеси в едно сбиване (приятелят му се сби, пък той се оказа много лоялен) и на края пострада от падане  от дивана горкият, защото майка му е блейка.