Привет! Аз още съм асоциална, но за моя сметка Родният е физически на работа и гледам да не товаря с допълнителни контакти семейното здравеопазване.

Много е рисково, защото моята среда е предимно от медици, пък и на тях не им е до мен. Четири семйства са от първите туристи в Гърция, другите в почивните дни се изнизват към вили и къщи на село, да се откъснат от дивотията в града.
Вчера имахме матурантки в Махалата, събираха се в парка и оттам към Центъра. Малиии, думи нямам - черни и перушинести, белосани и начервосани и с по тон злато на ръцете, врата и ушите

. Явно е трябвало бързо да се подготвят, защото роклите хич не им бяха по мярка- или широки, или тесни, или къси, или въздълги...кой каквото намерил или заел от каки. Гъмжеше от майки, тежко напарфюмирани и дребни издокарани деца с балони и букети

. Телефонът ми почти беше умрял откъм батерия и не рискувах да правя снимки, ама и е нямало нужда, че днес ги показаха в пловдивските електронни медии.
Изживях ужаса на чакане на резултат от PCR, хем доброволно направен... Не е работа, още ми трепери всичко, а какво ли ще е при положителна проба, да не дава господ. Непрекъснато повтарят, че трябва да свикнем да живеем така, но не виждам как ще стане лично за мен. Преживяла съм няколко биопсии по мен и децата, ама не се свиква пусто с притесненията

Хубав ден, май това му беше валежът за близките дни

Поне нищо не протече тази година вкъщи
