Аз пък чета раЗмислите в темата на Фери. И за да не я спамя там, да си кажа тук. И аз съм некреативен родител. Мъж ми - по се сеща, но някак може би защото не е похабен от 12 часово общуване с малкия като мен. Да, сигурно е и модерно, а и има много плюсове да си ангажиран в играта на детето. Но се улових че аз самата не се оплаквам от подобна липса на креативност в детството си- не ми пречи че измислях сама ккво да правя. По скоро се оплаквам че майка ми не е могла да бъде каквато е, заради приказки на нейни роднини и мъж. Та не страдам и от угризения че на свой ред, вероятно и по пример, го оставям често да скучае, но да се съсеща сам какво да прави. В крайна сметка всеки трябва да уважава семейството си, каквото е. Аз правя според темперамента си, каквото мога. Като чета Пандата, все повече се преоткриван в нейните думи. Явно имаме подобен сбор от обстоятелства и характери и в двата дома.
Много уважавам занимаващите родители, но вече съм на възраст в която знам че няма да се променя. Може да ме видите да показвам модели коли на улицата или да му чета приказки, но не и да играя с него. 
Али, майка при първи свободен ден и почва вайбър атаките. Много неприятно.

Цитат на: pandapanda в 09.01.2020 10:24

Аз съм като Еми. Мечтая си някой да звеме да погледа Бамбук 1-2 седмици.

Аз чак толкова не искам, но за няколко часа си мечтая. И ще си остана с мечтите, както се разбра, щото на думи всички сме велики, но на дела, не чак толкова. Нищо де, който си има дете да си го гледа, нали така беше приказката?!

Свекърва, да се приберат живи и здрави децата!
Като разказваш за онези земи се сещам за една книга, действието обаче се развива в Иран. Ужас...още повече се отвратих от хората и начина им на мислене, и живот като цяло.
Подаръци обичам да получавам и подарявам. Подаръците, които получих за Коледа си ги харесвам много.  Мисля и моите се харесаха.

Еми, чанти не съм си купувала от няколко години, от както нося раници покрай детето. Ще свикна, но още не ми се е налагало. 
За последното, което си писала - хората сме различни и не е нужно да бъдеш друго. Каквото ти идва от сърце. Аз и преди съм казвала, сигурно допускаме грешки във възпитанието на децата си, но не правя нищо насила, а защото така го чувствам. Няма спор, че децата в днешно време са презадоволени от всичко, но и живота вече е много по-различен от преди. Времето, в което се занимавам с детето ми е ценно, защото знам, че няма да се върне и един ден ще си мечтая да ми каже "Мамо, хайде да си играем". Ще искам да ме гушка и целува, но той ще има други интереси. И преди съм казвала, че единственото, което бих искала е да споделяме повече време с  ММ, но това няма общо с другото.
Моите родители не са се занимавали така с мен, а би ми се искало да е било така. Радвам се, че с ММ сме на една вълна.  И 24ч да бяхме заедно, сигурно пак нямаше да ми е достатъчно. 

Ох, направо сте ми клиенти/пациенти и мога пари да вадя, ако ми се вържете на акъла. Не много, поне да си избия разходите.
Тук клипчета не мога да качвам, та ще ги пращам по други канали на лични съобщения. Ще ми се да ги крия от чужди очи, едно, че така е редно, второ, да не ме хванат от фирмата и да ми прекъснат достъпа, че е само за лични цели. Най- лесно ми е на ФБ, материалите са на компютъра, та Али, дай ми някаква връзка там, или пък ако е възможно някой от ФБ да ти ги препрати, че са доста тежки.
На бърза ръка- основата на Монтесори метод е детето само да се обучава, повтаряйки показани му неща. Само, само и пак само, единствено така чувства удовлетворение и не дотяга на околните. Само решава какво да прави и колко пъти да го повтори, възрастният не бива да се намесва, а само да му помогне да си помогне самО. Така действал детският мозък. Като се замисля, не е само детският, а и моят- най се радвам ако сама открия отговор на нещо, без да ми го казват наготово или да ме наставляват как да го правя.
Някъде към края на април ще правя защита, нещо като писмена работа за метода за деца от 6 до 12 години и ще ви пусна материала.
На първо време се търси подготвена среда и материалите, с които да се направи презентация за /дръжге се/ местене на стол, отваряне на врата, пресипване на боб, преливане на вода, бърсане на прах, почистване на маса, полиране на съдове, миене на ръце, аранжиране на цветя и подобни слугински работи. Сензорните игри са по- трудоемки и искат по- специална подготовка, но в никакъв случай не е забавляване на детето. Само се наблюдава кога за какво е готово и му се представят нови знания.

Свекс, поне в нашата специалност държим да ги наричаме Клиенти само
Значи аз съм много Монтесори , първо го уча да помага- не за друго, а от отчаяние тип на Фери. Щото същата работа- давам ну пастели, той ги ползва като оръдие срещу мен. В този случай му предоставям леген да простира дрехи или да хвърля боклуци в кофата. Не се меся в самата активност. Насочвам един път и го оставям да се оправя. Мързелът е велика работа. 

Това със заниманията е нож с две острията, ние много се занимаваме и после тя сама не може да се занимава изобщо, което никак не е хубаво. Така че по-хубаво да са научени да се забавляват самички, сигурно е хубаво като имат братче/сестриче, но при нас не е опция, та ще си играем заедно. 

Та на Фери проблема ще е още около 1 година и после дечицата ще си се занимават заедно, ще си имат дружинка.

Като каза Свекс, пресипване боб и прочие и се сетих. Да, и баба и дядо не си игрАеха с нас. Единствено песни или цитиране на стихове, игра на табла или домино. Но много работеха полска работа- даваха ни да поливаме, да чистим фасул, леща. Да събираме сено. Едно време Монтесори си е било принуда, с две думи, начин на живот - преносно казано, детето не беше на трон, а на магаре.

Моето ще се окаже съвсем монтесорско хахах. Баща му си се занимава с него, момчешки неща, поправят, лепят заедно,при нашите готви, мете, чисти, пазарува.Абе ще им вземем хляба на монтесорките хахах

Миме, те за няколко часа го гледат в градината. И пак е нещо, де. Много ги обичам учителките му. Даже днес ме шокираха, че бил кротък и послушен. Той ми казва, че не слуша и му казват Nein

Еми <3

Аз покрай Свекърва се замислих за Монтесори методите и според мен не стават за вкъщи. А и те не са измислени за вкъщи. Тя нали за деца, които е възпитавала го е измислила, а не за нейното.
Ама аз не съм много запозната де. Но ми се струва, че са за здрави деца. Има предписания, как да не се развали дисциплината при една седмица с температура?
А и лично аз, от личен опит, знам че имам повече търпение към деца, които след определен час няма да са моя грижа. Няма да се разправям за лягане, за къпане и няма да ме събудят в 2ч през нощта.

Булче, от Т К Махх е. То е малко като от втора употреба. А и е 3-4 пъти е намалявана цената, кой знае колко се търкаляло.

Аз забравя днес да проверя химическото. Ама Пандьо Далаверов ми беше дал списък и трябваше да сравня цените в ДМ и в един супермаркет.

А, тя нейното изобщо не го е гледала, дала го е за осиновяване .
Има някои неща, които може да се приложат вкъщи, наистина ние нито сме имали толкова играчки, нито бабите са си играели с нас. Аз примерно и до днес изтръпвам като се каже да се готви леща Голямо чистене и удрях от камъни и боклуци. Децата чистеха с часове ориз и миеха играчки в леген. На настолни игри вече няма как да да са сами.
Единствено на Ина Марта беше ходила на такава градина, ама тя нищо не казва  какво се случва с детето вкъщи, дали продължава да се занимана само и дали придобива навици за ред, дисциплина и радост от ученето, за каквито тук ме баламосват. Изобщо дали се адаптира към традиционното училище не ми е ясно

Охххх Панде, падам с твоя мъж :-))
А, Мис много се занимава сама и си измисля какви да ги свърши, просто понякога иска компания, аз пък точно тогава правя нещо друго и не ми се мисли за нейните забавления. Иначе и тя помага в готвенето, чинии не мие щото пъхам в миялната, разнася мопа, подрежда масата, от скоро и играчки прибира, но когато тя си реши. Бе в мойта глава е проблемът, ясно е, явно от стоенето вкъщи, не е за мен.
Умирам от кеф да има кой да ги гледа, макар и за 1-2 часа. Задължителни са ми сесиите при маникюристката, козметичката, веднъж седмично с приятелки и мисля да ходя и на танци скоро, та тва висене с децата нон стоп не е за мен.
Ох Свекс уби ме и мен с тоя кашкавал.

Докато си почивам да кажа за кърпите.
Това е друга лудост по тема опазване на околната среда, та рекох да се запозная и с нея. Прочетох ей това и реших, че е тъкмо за мен - хем лесно, хем нестандартно, хем ще смая куцо и сакато с авангардни технологии:
http://zerowastesofia.com/beeswax-wrap/
Имах хубави коледни платове покрай украсата за хотела, купих разкошен домашен восък и зачаках да преместим печката в кухнята. Както е известно, по Никулден боядисвахме и размествахме, после не бях на кеф и тръгнах да си изпълнявам замисъла аха в последния момент.
Уших 10 кърпи, застъргах на рендето восъка, ама от яд и притеснение ръцете ми почнаха да се потят и съответно восъкът да се размеква. Та ха вън, ха вътре вкъщи, ха лед да държа, ха да разпределя и изтегля стърготините и изхлепах паркета и той стана като пързалка. Няма чистене брате... Оказа се, че АЕГ-то от 88 има най- ниска степен от 180 С, та го превърнах на включи- изключи за 70С. Още на първата тава ми трепна ръката и разсипах восък във фурната, в общи линии го размирисах на обреден дом за тъжни събития.
До тук добре... Опитах да завия филия хляб, щото сладки още не бях правила, обаче слоят восък се напука и заприлича на сух язовир от околностите на Перник Чак тогава обърнах внимание, че пище може да се добавят капки жожоба за еластичност. Ми кажете трябва, кво ме баламосвате
Изстъргах всички кърпи с тъп нож и се почерних с уж изпитана рецепта на една кикимора от йога клуба в парка:
https://valderalife.bg/blogs/news/kak-da-si-napravite-vosachni-karpi-u-doma-recepta
Не ме питайте как намерих смола, това си е друга история. Още на третата кърпа ми стана ясно, че тая няма да я бъде - миризмата трудно се описва и отива към такава от екарисаж   Ама това са три кърпи, да ги хвърлям ли? Прах, трих, проветрявах и накрая им теглих една благословия. Благодарение на киселото зеле, дето го държах през това време вкъщи за сърми, никоя нищо не разбра, можеха да ме изхвърлят, щото децата вече си бяха дошли.
Та като тръгнахме към София, сладките ги завих в нетретирани кърпи, а за Гаудата все пак реших да ползвам най- измирисаната. Според мен си беше добра, точно каквито ги продават и обясних достатъчно ясно какви предимства има, но сватът или не ме е чул, или не е разбрал кое от нещата /кърпата или парчето Гауда са за многократна, безотпадъчна употреба  Какво да се прави - патриархален традиционалист Ако и да е бил Декан 

Хаха, свекърва, разби ме с тия кърпи Аз отдавна си мисля да взема, обАче все не се наканвам.

Гледам обсъждате Монтесорито. И двете ми деца са в такава ясла до 4 години,големият вече в на училище де.
Според мен много помага за самостоятелността и за концентрацията, особено заниманията преливането и с боба или с ориз. Като цяло аз съм доволна. Не сме избрали яслата, защото е Монтесори, а просто защото само там имаше места, когато търсихме ясла за големия, после и малкият отиде там. Не бих го записала в такова училище,  но за детска градина е добре според мен. На много неща се научиха.

Колкото до заниманията с децата и времето с тях... сега осъзнах, че не сме се отделяли от тях никога за повече  от 2-3 часа, голямото една вечер спа само с майка ми, когато аз трябваше да пътувам за 1 ден. Пазаруваме заедно, готвим заедно, перем заедно, въобще  монтесори го раздавеме

Добро утро!

Панда, детската градина е сутринта, мен ми трябва вечер, когато и ММ е почивка. Градината не я броя, а и той не е много редовен засега.

Свекърва, голяма работа си си отворила с тези кърпи.

Хубав ден! 

Алекс, вие сте герои! 
Сега приказката във форума ще стане- вместо да хвърляме боб, ще преливаме боб!
Много полезен се оказа този разговор който водим- поне за мен де. Осъзнах че най вероятно не бъркам с идеите си за самостоятелност и самонамиране на задачки и игри ( от страна на детето)

Свекс, мисля че много рано се пенсионира, да ти се работи на 4 часа с немски?    Тази zerowaste ми е колежка от работа. Истината е че докато беше в офиса, сега е по майчинство, спазваше стриктно всичко, даже много колеги зариби, повечето си ходят с техни чаши в кафенето за да не ползват еднократни.