Привет!
Вчера филмът беше много добър, определено препоръчвам. Но остава една такава нотка на безнадеждност и чувство на "не е честно". Ще видим днес Джоджо, предполагам, че ще ми е по-тежък. Утре - Джентълменът.
Не знам, момичета, мрачно говорите за бъдещето на любовта или как да кажа - прагматично. Да, аз съм си може би романтична (не чак прекалено), но обичам да вярвам в онази вечната любов, която е над всяко ежедневие и битовизми. И според мен чувствата с годините се променят, стават по-дълбоки, по-уверени. Няма ги пеперудите от първите срещи, но го има вълнението да си с човека винаги. Малко размисли и страсти рано сутрин (за мен)

а уж, не обичам големите думи, та спокойно може да не ми обръщате внимание

А за самото излизане или "имаме си го вкъщи", по-скоро сме на една вълна. Обичаме да илизаме, но май повече обичаме вкъщи - това като изключим екскурзиите. Абе, има си периоди. Мога да обобщя така - винаги ми се излиза, когато любимият е измислил нещо. Но ако е както обикновено, т.е. аз да правя плановете, по-скоро обичам да си поръчаме нещо за вкъщи и да гледаме филм.
Днес брат ми ми е на гости та съм се освободила от университета, планът е цял ден да гледаме сериали, да хапваме и после същото и утре. Спазвам (горе-долу) режим и спортувам, но после два подобни дни и много бързо губя резултатите. Липсва ми, когато свалях 1 кг. на седмица, не знам обаче как съм имала толкова силна воля тогава (е, имах и много за сваляне, де). Сега целта ми е, най-после да вляза във форма, която искам от години, без да си търся оправдания или да отлагам. Да видим...