За много години, да ни тежат на гърбината, не на сърцата!

И ние откарахме до 3- 4ч. в ресторанта. Много ядохме, малко танцувахме и почти не пихме, защото целта беше после да минем през някой клуб в Капана. Ударихме му сладка приказка, пяхме руски романси и стари шлагери, кой колкото може, минахме през Бони М, Битълс и естрадна от нашето време, и за френските шансони и евъргрините ни изби на романтика от първите ни семейни нови години, та оставихме на дисководещия озвучаването. Нямаше шумотевица, само приятен фон, всички се чувахме, не ни боляха после уши и гърла от надвикване. Слушахме речта на президента, изиграхме Дунавското хоро и първия куплет на Бяла роза и ни свършиха силите.

Виках им да пуснем малко чалга или рап, да се вдигнем отново, ама - не, не искали простотии
В Капана народът вече беше много напред с алкохола и разни други не за казване неща, пък и бяха на годините на децата ни, та и там се оказа, че не е за нас. Почти трезви отидохме да ядем шкембе чорба, ама хич не беше като преди 30- 40 години и вместо да се изнесем тихо, взехме да си показваме деца, внуци и кой каквото има на мобилните.
Та това от мен, по желание на Магито

.
НИ1 изпращат снимки от първия ден на индийската сватба, съвсем като на филмите. Впечатленията им са за много кал /валял дъжд/, мръсотия, шарения и разхищения по 1500 човека.
Утре заминава и НИ2 и започвам броенето отново, някой да си дойде.
От баницата ми се падна любов. Дано не е пак платонична или към ближния, че вече крилца на ангел ще вземат да ми поникнат
