Цитат на: emmmmmy в 07.11.2018 15:40

чета Диагностика на кармата, имам почти всички томове.

Еми, преди много години бях чела първи и втори, те май бях в една книга С удоволствие по-напред във времето може да ги поискам. Преди година и половина бях писала, че чета "Три ябълки паднаха от небето". Радвам се, че не само аз съм ревала на нея По едно време си помислих, че на мен нещо ми има Нямах такива отзиви от други прочели я. Можех да ти дам и другите две, ама си струват парите, обмисли да не ги продаваш. След години може пак да ги прочетеш В този ред на мисли ще ми се още някой да прочете Никос Казандзакис "Рапорт пред Ел Греко"

Зависи от дупката. Ако има външен дразнител трябва да се отстрани, иначе се тъпче в дупката.
Ако става дума за вътрешно сдухване - имам си програма. Поне един ден спя колкото може повече и цял ден се влачат като парцал. След това решавам, че поне нещо трябва да се върши, та почвам да готвя, да чистя. Излизане навън много помага, затова дупките ме спохождат главно, когато е студено. Мен готвенето много ме успокоява, така че ако пека кексове и сладки, най-често значи, че нещо ми е тегаво. Ако успея да се накарам да правя упражнения, значи съм пушка вече.
Аз си мисля, че тези настроения се дължат на липсата на работа. Иначе поне като се вглъбиш в работата и забравяш, че си в дупка.
Не случайно се казва, че жена без работа само за глупости мисли.
На ММ му споделям. Но той грам не го разбира. Той все има план, все действа нещо. Пък си мисля, че такива настроения са по характерни за жените.

Еми, то какво по-подробно да разкажа. Станах в 6ч, защото това е чак в центъра на Виена (всъщност до офиса на ММ, ама реших аз да получавам детски, иначе можеше да му ги отстъпя), а аз като се събудя рано и по 15-20 Мин стоя и гледам в една точка (ужас бях като дете с ранното ставане). Хванах автобуса, метрото и там. Всъщност ми беше много приятно да се приготвя за излизане на тишината и спокойствие. Аз бях там в 7:26 и имаше вече десетина човека, в 7:30 отваря. То е приемна на финансовия департамент за почти цялата Виена (отсам Дунава) и някои села. Аз си носех всичко попълнено, оригинал и копие (актове за раждане, адресни регистрации, разрешителни за престой, брачното свидетелство, договор за работа на ММ и бележка от нашите социални, че не получаваме детски надбавки и в България). Те хората повече отидоха кмда си вземат формуляри. Иначе отиваш на едно гише да кажеш за какво си и ти дават номер. Аз бях номер две. Но съм чувала, че ако идеш по към обяд много се чака. Тези някои дни работят и след обяд. Другите институции работят само от 8 до 12ч.

Днес една приятелка питаше в фб за свестен шкаф библиотечен. всички книги без научните и окултните, ги продадох и подарих. Просто реших че са си свършили работата при мен, а и да не се налага като приятелката ми, да търся още по голям библиотечем шкаф. 

Цитат на: marry_me в 07.11.2018 16:16

Еми, преди много години бях чела първи и втори, те май бях в една книга С удоволствие по-напред във времето може да ги поискам. Преди година и половина бях писала, че чета "Три ябълки паднаха от небето". Радвам се, че не само аз съм ревала на нея По едно време си помислих, че на мен нещо ми има Нямах такива отзиви от други прочели я. Можех да ти дам и другите две, ама си струват парите, обмисли да не ги продаваш. След години може пак да ги прочетеш В този ред на мисли ще ми се още някой да прочете Никос Казандзакис "Рапорт пред Ел Греко"

когато кажеш ще ти пратя, от 4 ти том нататък е много ъогрейднат Лазарев. Смятам да си купя Възпитание на родителите, пак от него, защото смятам че не съм читав родител засега. бяха в една книга, да, после ги еазделиха като издание.права си, няма да продавам арменската авторка. Три ябълки съживиха нещо много древно в мен, някак колективното Аз се разбуди.

Хелоу. Я по-усмихнато. Какви дупки, когато Чолаков още говори за слънце. А и Коледа предстои.

За книги, за които не съм и чувала, говорите, но изглеждат такива, които биха ми харесали.  ще чакам лични отзиви от Мимето.

Аз съм добре. Работя усилено и се впускам във все нови дебри на професията.

Хелоу. Я по-усмихнато. Какви дупки, когато Чолаков още говори за слънце. А и Коледа предстои.

Това ми напомня за тази снимка



Аз пак се събудих с болка в ушите, не мога да разбера дали е вътрешна или външна. Ей някой тук каза че удари ли те един път в ушите и ти става слабо място... аман вече...

Булче, при мен си останаха слаба зона. не позволявам да се преохлаждат и винаги след болест, ходех по здравна каса на нагревки- има разкошен център в Младост. иди и ще те оправят.
Наде, книжката в Мимето е много хумористична и лека. тия дет обсъждаме с Мери ми са натоварващи.

Натоварващи, но очевидно с дълбок смисъл и дават възможност за израстване на собствената ти личност. Дай ми, моля, само едно заглавие, за да го "проверя".

Привет и от мен.Аз от сутринта съм по улиците по обекти.Малко-леко луднах.Главата ме боли вече втори ден, предполагам е на хормонална основа, че чакам цикъл и направо ми иде да се блъсна в някоя стена.Ама аз съм си виновна, миналата седмица вместо да го карам диетично се натъпках с де, що хляб видя и сега на главоболие.При мен глутена много влияе на главоболието ми.
Айде отивам да се самосъжалявам някъде.

Цитат на: nadelina88 в 08.11.2018 10:07

Натоварващи, но очевидно с дълбок смисъл и дават възможност за израстване на собствената ти личност. Дай ми, моля, само едно заглавие, за да го "проверя".

писах ти на лично за да не се повтарям тук.
Междувременно въпреки огромните нерви които ми изразходва детето, си поставих за цел всеки уикенд да гледам филм, но не тип касов от кината, ами алтернативен, фестивален или просто европейски.
Миналата седмица бях на Disaster artist. Препоръчвам на интригуващите се от актьорско майсторство.
Тази мисля да съм на японски филм за оцеляване. ще споделя отзиви после.

Цитат на: emmmmmy в 08.11.2018 10:03

Булче, при мен си останаха слаба зона. не позволявам да се преохлаждат и винаги след болест, ходех по здравна каса на нагревки- има разкошен център в Младост. иди и ще те оправят.

напънах се и отидох на лекар, добре че Торакса е до офиса. Външно отитче, не съм знаела че и такова има  , тааа секрет ми взеха и ми изписаха мазила. Лекаря каза в този случай нагревки нищо не вършат, мен ми правиха лятото. За всичко е виновен бактерио-носителя вкъщи... карай!

Маги пийни нещо за главата, що се мъчиш, и вода много.

Душа, надрусала съм се яко, но при този вид главоболие при мен нищо не помага.Трябва да ми дойде и това е 

Ох тия бактерионосители.Моника така ми влачи някакви вируси с повръщане.Тя само ги носи, не и става нищо, ама аз....

Тук е мрачно, мен ме боли гърлото. Почти съм извадила кексовата форма.

Знаете, че не съм по подаръци. Ама тук в пощата идват един каталози на ToysRUs, всички вериги и те с коледен с играчки. Чак ми се докупуваха Макар че Бамбук се кефи достатъчно и да ги гледа. Тир, тир, тир на всяка страница. То и Барби си има кола и кемпер. Мислехме да му купим кухня, но май ще са колички и подобни.
Въпреки, че преди малко го заплаших, че ще ги хвърля в реката. Каква е тая игра да месиш колите. И то на паркета. Горките хора дето са под нас. Поне да ходеха на работа, а те са пенсионери. Дано не чуват много (как звучи само)

Айде хубав ден

Панди как така ги меси?

P.S Междувременно чета за Поредната подценявана жена в историята- фотографка от световен мащаб, жена на Бресон. Естествено останала в сянката му донякъде, но никога не спряла да работи. Любимата ми фотография от нея е Плажът:

http://erickimphotography.com/blog/2017/07/24/martine-franck-learn-from-the-masters-of-photography/

Съвсем се изгубих тия дни, но покрай децата ми остава малко време за личен кеф. Иначе сме добре, а това е най-важно
По принцип мен ноември яко ме депресира с прясно смененото време и мръкването в 5 следобед. Тук е и доста мрачен месец - няма слънце и едно студено, тегаво... Тази година обаче повечето дни са слънчеви, топли (щом още не сме със зимни ботуши и палта) и е повече от приемливо. Има много видове дупки, в които човек може да изпадне. Тези, които са заради външни фактори, ме карат да мрънкам и хленча в процес на осъзнаване на новата ситуация. В един момент някак си казвам Как си, Пенке? - Добре съм, Станке!, демек осъзнавам, приемам нещата, че са точно така, а не на иначе и е време да се стегна и сама да се откопая от дупката. Тогава вече няма мрънкане, а е време за действие. Мен спортът най- ме вдига на крака и ми проветрява главата от глупости. Съвсем не съм съгласна за това жена без работа в буквален смисъл. Занимания, хоби, желание за промяна и развитие - да, но работа като за лудо бъхтене - не.
И нещо покрай кармата да ви разкажа. Имах колежка на работа - селски тип жена, простовата, ама й харесва едва ли не да е такава. Бях бременна вече и един зимен ден в обедната почивка съм се излегнала на задната седалка в колата и чета Маркес (подарък от Еми). Буквално потъвах в разказите и си прекарвах супер време сама. Та минава колежката покрай мен, чуква на стъклото и ме пита "к`во праа". Показвам, че си чета, а тя "Ъ! Че за к`во ти е това". То на такъв човек с такъв капацитет има ли смисъл да се обяснявам изобщо. В друга обедна почивка висна тя около мен и нещо стана дума за къщата им. Къщата им е силно казано - нашият обор на село, който не се ползва от 20 години е по-добре изглеждащ. Обяснява се тя колко са зле, в същото време пари за кафе за нея, пари за ракия на мъжа й и за билетче - имат.
Бях вече в болничен и един колега ми звънна да ме пита дали съм чула - къщата на тази колежка изгоряла до основи Едва са отървали децата й (защо са вкъщи вместо на градина и училище е ясно). Голяма трагедия, ама някак такива хора сами се вкарват в блатото и приемат тинята като нормална обстановка. Такива хора, каквото и да им се случи, не могат да имат щастие за дълго. Та така - въпрос е на приемане и борба за личностно развитие.

Последно "Семейство Джоунс" ме впечатли като филм. Не е въпрос на бюджет или сюжет, а на контекст и послание