Аааа,
Булче, не съм я сложила тази статия, за да се палиш

Явно се доказва тезата ми (частично с тази на
Киви за мрънкащия-служител), че много рядко служителите, които не са на ръководни места, могат да видят цялостната картинка. Че един продукт (било той и услуга), за да се продава трябва да е на цена, на която клиента иска да го купи. Кривата на пазарните потребности (търсене-предлагане), като добавим към нея и съотношението качество-себестойност и вече съвсем е трудно да се балансира. Преди си мислих, че шивачките, тъй като повечето са със средно или основно образование, не могат да го проумеят това. После осъзнах, че много хора не могат да го проумеят. И всеки си гледа от неговия ъгъл и си мисли, че той е прецакан.

После се нароиха супер много фрийлансъри, всеки иска да е свободен, да няма шеф, да си разполага с времето, да си управлява сам проектите. После видяха, че всъщност не е толкова лесно, сега има тенденция да се кооперират

И накрая пак стигат до еволюционното стъпало и си основават фирми. Тези, които са успели, защото има и много провалили се.
На мен и друго ми е чудно, защо по нашите ширини хората са толкова неудовлетворени от себе си и работата, която вършат?

Да се върнем на моята любимка лаборантката, вчера пак при нея бях

В понеделник ще си самоназнача още едни изследвания, ако ида пак там, кой знае какво ще си помисли за мен жената

Та, по същество, тя си върши работата с кеф. И е толкова отзивчива, дори на изнервени хора реагира спокойно и положително. Значи може! Значи не е до какъв пост си заел - ръководен или изпълнителски. Значи е до това колко като личност се ориентираш в света. И тогава се питам? Обществото ли ни е смотано или всеки един от нас носи някакви капаци, които не му позволяват да погледне по-глобално на нещата - професионално, лично, политически, ако щеш и сексуално?
Да се върна и на онези недоволните, ами според тяхната логика трябва обществото и бизнеса да са като комуни и да се върне разменния строй. Аз съм произвел риза, ето ти, дай ми овца. Ама че единият е вложил повече, а другият по-малко, не се гледа. Колкото и несъвършенства да има пазарната икономика и капитализма, не виждам да измислено нещо по-справедливо за момента. Другото са утопии, които практически се опорочават, видяхме го и на наша земя, че и още му търпим последиците.
И след този бълвоч от мисли по-горе, стигам до заключението, че всичко е толкова субективно, че не си заслужава човек да се хаби да просветлява онези, които и без това не искат да видят чуждата истина
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
А явно тези с развит капитализъм са го осъзнали отдавна и въобще при тях такава дискусия не съществува
Рат, доколкото знам има една страница, в нета бях попаднала на нея, на хора, които се организират и в определени дни от месеца ходят по домове, за да прекарат известно време с деца лишени от родителски грижи. Доколкото съм запозната е нещо като доброволческа инициатива - учат заедно, говорят си за неща от живота (работа, гаджета, приятели, училище), правят малки дарения, но предимно инвестират прекарано време с тези деца. А идеята е да ги стимулират да учат, за да се приобщят в обществото, не да стават криминогенни елементи, защото тези деца са изложени на голям риск да станат потенциални престъпници. За това ли говориш или за нещо различно, защото не те разбрах?