Еми, разби ме с тоя хумор.

Виви, като събереш повече неща за корекция ми ги пращай на ЛС ще допълвам.Предполагам става дума за участващите.

Пазарувайте, сега ви е паднало!

На мен тази седмица ще ми е за ходене по лекари. Вчера мм ми взе направление, че от последната настинка синусите още не са ми ок, днес бях на снимка, утре съм до АГто, четвъртък на УНГ  . По е днес най-накрая заведох и Ники на контрола за хемоглобина, че ми се виждаше пак блед, ама той е супер  даже всичко си е влязло в нормите за последните месеци, в които не е приемал нищо.
Еми, уби ме.

Как сте, мацки?

Аз днес от рано съм навън, ама подадох за деЦките тук очаквах много чакане и разправяне, ама отидох в 7:26 и 7:36 си тръгнах. Говореха английски, сега остава да почнат да ги плащат.

Да видим днес как ще ми върви денят, защото ставане в 6ч хич не ми е обичайното.

Хубав ден! Пожелавам ви днес да сте по-здрави и по-ведри от вчера

П.с. като чуя някоя да кашля и все за Рат се сещам. Ей, промила си ми мозъка вече!

ДОбро утро и от мен.Аз малко се замотах тая сутрин, но съм с главоболие и не съм много адекватна.Какво да се прави имам такива дни

Панде браво на теб и на тях!

Панде, ама разказвай по -подробно. 

Минавам да ви изцвъкам този цитат, много ме изкефи финала му :
"Ние прекарваме 20-те и 30-те години от живота си в опити да сме перфектни, защото се тревожим какво ще си помислят хората за нас. След това ставаме на 40-50 и започваме да се освобождаваме от това, защото решаваме, че не ни пука какво си мислят другите за нас. Но няма да си истински свободен, докато не навършиш поне 60-70 и не осъзнаеш болезнената истина, че на никого не му пука за теб.“

Привет, дами

Еми, това е като - дебел си и нямаш приятели, после отслабваш и осъзнаваш, че хората не са те харесвали, не защото си дебел, а защото си тъп 

Вчера как не ми се ходеше на концерт, но си прекарах много добре! Бях на два метра от единия край на сцената и аха да мога да пипна Енрике  Обича си човека публиката и много внимание ѝ обръща, което му прави чест. Беше доста емоционално и преди самия концерт - понеже бяхме правостоящи с моята приятелка, едно редене два часа предварително на опашка, после тичане... Присъствахме и на предложение за брак - попитаха иска ли някое момче да изпее на половинката си част от Hеro, до мен един вдигна ръка, отиде, изпя и какво стана, извади пръстен - страшно вълнуващо се получи!

Днес имам доста работа за университета, но и трябва да търся подаръци за два рождени дни, та се разсейвам. За подаръците - имам чувството, че има някаква страхотна инфлация - или всичко е станало по-скъпо, или пък съм се разглезила и не ми харесва нищо бюджетно...

истината е че всичко е скъпо- а човек опита ли  качество един път, не му се връща в палатката.

Здравейте !

На мен хич не ми се пише, защото не съм на кеф тия дни. Мрачно ми е и се чувствам все едно съм в дупка.
Ама да кажа на Еми, че днес взех книжката. Заинтригува ме заглавието. Благодаря и за пъзелчето.  Алекс веднага го нападна. 

Едно нещо ме направи щастлива. Поръчах си една книжка, а си тръгнах от куриерите с 5. 

Бубе, много хубаво за концерта. И за предложението.

Аз издирвам коледни пижами, че си имаме час за фотосесия.

Е.си, нямам желание за нищо. Не ми се готви...Май ще пия кафе и ще си мечтая за по-добри дни. 

Понеже общото настроение тези дни е все минорно тук, да ви питам - имате ли рецепта или какво ви помага за излезете от "дупката"?
При мен съм забелязала, че не премислянето, а напротив, по-малкото задълбочаване в нещата ме връща на земята. Когато съвсем се сдухам, спортът също ми действа много ободряващо. Оплаквате ли се на половинките? Аз понякога имам чувството, че се превръщам в мрънкало и то за няма нищо. Затова в последно време си търся вътрешен мир първо сама, но ако нищо не помага винаги е хубаво да има рамо да си изплачеш мъката.

Аз пък днес се радвам на живота. Видях се с док, ей пак ми се прииска да съм бременна, ама няма да е скоро. Записах се в операция плюшени мече, ще подарявам шейна, щях комплект на Реал, ама са го заявили вече.
Като ми е криво всички наоколо страдат, щото мрънкам и им вгорчавам живота. Понякога ме е яд на мен си, че съм такава гадина, ама пуста пролетия 

Привет !

Губя се тия дни че пак съм си в джаза, имах и клиенти на посещение, днес едвам гледам. Много хубаво изкарахме снощи с тях, макар и французи, главата ни пръсна от смях. Ходихме в Cosmos, не знам що го избягвах до сега, оказа се с доста интересна кухня, молекулярна ли как се казва... ама много хубаво, всичко беше мега вкусно. Ядохме шопска салата с пяна от магданоз и сняг от сирене, аз ядох телешки бузи с чипс от гъби, крем от сирене и спанак, пяна също от сирене. Десертите не пробвах ама пак бяха мега яки, имаше горяща българска роза, баница от локум , локума беше на пяна. Абе много добър микс между традиционното и съвременното.А и франсето биг вожд беше толкова позитивен, той е CEO на компанията, около 70 годишен, и за първи път в България. Само повтаряше са бон,са магнифик, най-хубавия ми ден в живота, за него всеки ден бил най-хубавият в живота му!

Бубе дупките са съвсем нормално нещо, зависи обаче колко дълбоко задълбаеш и колко успяваш да се пренавиваш в проблемите които се намираш или си измисляш сам (аз съм способна много на това). Обикновенно се заравям в работа и нямам много време да мисля, както съм в момента, но остане ли ми малко свободно време и се въртя и аз в дупки.На ММ не му спестявам нищо, както и той на мен, не смятам че ще стана мрънкало ако му казвам, ама аз мъж не щадя за нищо, не работи или не е по-малко/повече измъчен от мен.

Бубе, точно прекаленото вглъбяване в нещата води до още по-дълбоко потъване в дупката. Поне при мен е така. Ако имам някоя и друга свободна минутка само това ми е в главата. Не мога да измисля как да си отвлека вниманието в друга посока точно сега. На ММ му споделям всичко, няма и как да скрия, защото ме познава идеално. И той е в мойта дупка , семейно е този път. Снощи си поревах на рамото му. Ама имам нужда да излизат тия емоции. Някакво предпразнично е. Бляксс

Привет, лейдис  

Цитат на: emmmmmy в 07.11.2018 14:02

истината е че всичко е скъпо- а човек опита ли  качество един път, не му се връща в палатката.

Еми,

Цитат на: Bube в 07.11.2018 13:11

...това е като - дебел си и нямаш приятели, после отслабваш и осъзнаваш, че хората не са те харесвали, не защото си дебел, а защото си тъп  

Така, моля ви се без дупки, влизам да влея малко простотия в редиците Малко за смут

Всеки си има някакви трудни моменти, но първо сме живи (много си заминаха без време). Доколкото знам сме относително здрави, имаме си другарчета в живота, повечето имате и деца...

'Ам'чи к'во ви е, бе  

Я, по-ведро на нещата, можеше да сте родени в Саудитска Арабия, Афганистан, Сирия, Пакистан, Индия...

Ето ви как се излиза от дупка

Мери ми пак кърти мивките!
Миме, радвам се за пъзелчето. Книжката не ми я връщай, чела съм я. Все така да се връщаш с пълни ръце от еконт.
Аз съм си по природа тревожна. Откакто имам дете, нямам време за това. Както и когато работя по много. Инак като изпадна в мега дупка, чета Диагностика на кармата, имам почти всички томове.

Мерси за книжката. Ако някога решиш, че си я искаш само ми кажи. 
Иначе евала, аз не мога да си подарявам книгите. Много са ми скъпи и не мога да се разделя с тях. Сигурно звучи егоистично...но не е от егоизъм.  Ти беше изключение, че ти изпратих. За четене бих дала, но да си я подаря, тц.