Машка, Цвете, Киви, Панде, Свекс, Булче, Фери, Али, Маги 
благодаря за включването и съветите.
Бебка спи и ще поразкажа как вървят нещата при нас.
Вече е на 2+ седмици. Кротко и спокойно бебе за сега
Пъпчето падна на десети ден. Тук не се третира с нищо, чаках си го да падне просто.
Обича да я къпем, въпреки, че вкарва един подозрителен поглед
От една страна знам, че всичките и изражения сега са рефлекс, а не целенасочени, от друга така уцелва момента винаги, че чак си мисля, че разбира
Кърмя я когато поиска и колкото иска. Мляко има за още 2-3 чавета поне. Изцеждам се от време на време и хвърлям, защото нямаме фризер. Жал ми е, обаче тека от всякъде. Пробвах я единия ден да и дам от шише, с такава погнуса се разрева и плю, че тотално се отказах. Тя от своя страна е много лакома. Издължила се е с 2 сантиметра.
На фона на това, че почти нищо не съм чела за кърменето (сравнено с повечето момичета) и минах с едно видео в YouTube мисля, че се справяме страхотно и двете. Дори не са ми разранени гърдите.
Моята свеки съвсем очаквано ми къса нервите, нейната свръх загреженост ми идва в повече, защото тя не приема, че нещата са наред. Като и кажа: “Споко, яде си нормално“, не знам тя какво чува, но почва да ми обяснява кой щял да умре от мастит, кой как умирал от болка и тн. Проблеми дето изобщо не са били на дневен ред при мен или са си минали супер леко, тя се сеща да ги обсъди 5 дни след като са се случили и решава да ходи да пита някви акушерки познати и тн., за неща, които изобщо никой не я е молил, нито има нужда...
Михаела си спи в кошчето, заспива на мен,местя я, но после изкарва един нощен дълъг сън. Обикновено от 12 до към 5. Не я будя за хранене, през останалото време си яде достатъчно редовно.
Много си я харесваме, от тези бебета с физиономия на възрастен е. Не прилича на никого за сега. Чиста кожа има и много оформени черти. Снимки обмислям дали да качвам.
Свеки и с това ме изнерви - една сутрин в 5 часа ми пише, че приличала на моя дядо и на нейната майка...
Мама ми е огромна помощ, разнообарзие и забавление. Не разбирам хората, които не искат помощ като се роди бебето
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Водихме я на шопинг разходка, спи си в количката, в колата също спи.
Малко ми е трудно слингоносенето обаче, твърде ми е малка и крехка и щом измрънка, решавам, че и е много стегнато и не ми се получава добро връзване. Просто не смея, а жалание имам много да се носим.
Аз се чувствам много добре, белега не се вижда, освен ако не знаеш, че е там и не се загледаш. Остават ми около 3 кг. да сваля до нормалното ми тегло, но предполагам до края на другата седмица ще ги няма. Сами си се свалят
Корема ми се прибра и реално съм в същата форма, в която бях преди 9 месеца. Малкото шкембенце, дето плачеше за фитнес си е на мястото в пълна готовност да ме излага и това лято
Погача реших да правим, защото се пада в неделя на Св. Мина и Св. Виктор, което аз така или иначе винаги съм празнувала. Освен това е 3 дни след имения и ден и просто ми се струва редно, да го отбележим.
Кучето на бебето реагира очаквано - като на всички останали, радва се, скача, ако го оставим ще е груб. Не си преценява силите и габаритите, ще я търкаля от близане и обич
Общо взето един път за секунда ги изтървах и и тегли един език по диагонал през лицето, тя от своя страна се смръщи и разрева, но не се обрина, което е добре.
Не съм я мерила колко е качила, петък е ден, когато в поликлиниката ни може да отидеш без час за мерене на новородени, планирам да идем, ама ще видим дали ще успеем.
Христов беше изпратен да направи акта за раждане - заминал той, ние се прибираме и виждам цялата папка с нужните му документи на масата вкъщи. Зле ми стана... Прибира се, доволен, че служителят се е съгласил да му го издаде на доверие, аз още по-доволна, че е минала и тая разправия и какво да видя - моето име сбъркано, това Я му е много трудно. И го е сбръкал той!!!
И сега трябва да попълвам нови документи за промяна, да плащаме такса, която не е малка... И то защото всеки път ми бърка името, аз всеки път му се обяснявам, а на него през едното му влиза, от другото излиза
Много ме изнерви, честно.
Фотосесията мина прекрасно - фотографката ми каза, че много рядко и се пада да снима токлова кротко бебе. Михаела не гъкна през цялото време. Стоя в пози, мига жално на всяка светкавица. Христов много се ядоса и ни накара да си тръгнем по-рано. Сесията беше два часа, ние седяхме един и той ме гледаше на кръв, как съм могла да го причиня на детето. Та сме квит заради акта за раждане
Друго не се сещам за сега
Аз успях чак след няколко месеца 
Дано така си остане, че да можете и вие да се наспивате.
