Благодаря за темата, Миме  

Още вчера се замислих колко бързо отлетя това време и изобщо времето, от като чета бебешките теми, та стигнахме до моята.

Хем нямам много за разказване, просто заради начина, по който се стекоха обстоятелствата, хем съм много приказлива и сигурно може да стана досадна  
Ще започвам още днес, защото се очаква този месец да е лудница, а сега имам време.

Как стигнахме до тук

Знаете, че бейби е ин-витро. Последно бях писала в темата за бебеправене, че получихме писмо, казващо, че спермограмата ни е Ок, но все пак ни бяха дали час за среща с личния лекар. Да ама не съвсем
Отидохме и тя каза, че “Изглежда добре, сигурна съм, че не е повод за притеснение, но ми се иска да пуснем още една, защото едните стойности изглеждат по-ниски, но вероятно е защото не спазили срока за последен контакт, преди изследването“. Повторихме я и до там. Второто изследване потъна в небитието от Април до Септември 2016г. Опитах се да я проследя, личния твърдеше, че е загубена, болницата, която я направи твърдеше, че е изпратена на личния и тн.  През септември получих писмо от фертилна клиника с покана за посещение. Отидохме и буквално без никакво предупреждение ми изтърсиха - “На база двете спермограми, препоръчваме ин-витро чрез ИКСИ.    Съгласни ли сте да продължим процедурата, общината ви финансира един опит?“ И аз седях като абсолютно гръмната, защото не разбирах и част от термините, изобщо не бях мислила за ин витро.
Това беше декември 2016. Съгласихме се и просто остана да си чакаме следващите писма, с часове.
Така се занизаха разни безмислени апойнтмънти, общи срещи с други двойки, обаснения за рискове и шансове и тн.
През това време мен ме налегна спокойствие, че друг ще ми реши проблема - отивам, лягам и се събуждам бременна. Не съм търсила второ мнение, не съм търсила възможности. Почти не сме и правили опити.
Все изпускахме моментът по някаква причина.
Октомври 2017 ми връчиха един наръч документи и казаха да се обадя на следващия цикъл, като по-вероятно да не започнем през него, защото реалната процедура ще се пада по Коледа когато ще са намален състав, отпуски и тн.
Въпреки това аз се обадих в деня на цикъла и за мой късмет ми потвърдиха, че започваме веднага, ако съм съгласна да взема много ранни часове за прегледи (сутрин в 7), защото това били единствените свободни.
Нямах претенции.
Предупредих на работа и взехме момиче да обучавам, защото аз заявих, че идея нямам колко и как ще отсъствам. Всичко вървеше супер.

На 8 декември 2017 сложихме първата инжекция. Правихме процедурата по дълъг протокол. Христов ми ги слагаше в началото, после продължих аз - нямах нито една точица дори, а се бях нагледала на видеа с насинени кореми.
Нямах никакви оплаквания от нищо, само по едно време ме хванаха топлите вълни. Декември спахме на отворен прозорец. Между Коледа и Нова година започнах самата стимулация и всичко вървеше супер.
Аз бях супер спокойна как всичко ще се получи от първия път.
Фоликулите си растяхя, но малко бавничко. Увеличихме дозата за два дни и веднага даде резултат. Пункцията се случи съвсем планирано и аз като цяло съм много доволна от проследяването.
И изобщо от всичко. Никакъв стрес нямаше за мен, никакви странични ефекти - физически. Няма начин да не ми се е отразило на психиката, въпреки, че още не го осъзнавам съвсем.
Бяхме подписали договор да върнем само 1 ембрион, ако е с топ качество или два, ако са с по-ниско.
От цялата работа имахме 3 ембриончета, едното вървеше и се делеше добре, другите нещо се забавиха.
Средата на януари ми го върнаха и от болницата директно отдихме на имен ден, а докато седим там се обадиха, че се е родило бебето на момичето с инсулта (разказвах ви).
Тук е моментът да кажа, че за разлика от България трансфера се прави за 10 мин и след това си абсолютно свободен да се върнеш към нормалното ежедневие.
Е върнах се, ядене, танци вино пих, именичката гримирах поне 40 мин. и седяхме до сутринта.
Абсолютно убедена, че бебче вече се настанява и всичко е точно.
Минаха няколко такива спокойни дни в чакане. Трябваше да си направя уринен тест на 14ти ден. Както при нормално забременяване всъщност. Не правят кръвни, не следят нищо повече.
В един момент изчатках и това беше голяма криза. Не исках никъде да съм - нито на работа, нито вкъщи, нито навън. Постоянно ме преследваше мисълта: “От къде на къде си толкова убедена, че ще стане?“
Беше ужасно. За капак пристигна свеки, която беше в течение на ситуацията (както и всички) и някак вместо да ме разсее, тя не спираше да говори за имплантации, ембриони и тн. И всяка секунда, в която успявах да си измъкна съзнанието от това, тя ме връщаше. Накрая и се скарах насред един от най-големите Аквариуми. Уж бяхме отишли да се разсеем всички, тя направо мина всички граници.  
Направих глупостта да си направя тест по-рано. Беше положителен. Имах съменине, че е от последната инжекция и го повторих на следващия ден - беше отрицателен. Е, това вече ме свали.
Христов беше в течение на тия тестове и резултатът беше - да не ме взима на сериозно вече.
След няколко дни отново го направих, пак беше рано, но вече трябваше да покаже.
Появи се втората линия и аз му го връчих. Той ме скастри, защо не съм си чакала датата (която беше в петък). И общо взето това беше как той разбра, че ще става баща.
Следващите дни до петък правих тестове всеки ден и ставаха все по-наситени чертичките.
Чак в петък, той прие, че бебето е факт.  
Обедих се в клиниката и съобщих резултата, дадоха ми час за след 2 седмици да установят наличие на пулс.

Чери, честита бебешка тема!
Желая ти леки последни дни бременност, бързо и леко раждане и много много сладко бебе!
А удоволствие ще чета.

Чери, честита темичка!леки оставащи метри и прекрасно бебе на финала!

Честита темичка, леко раждане и пухкаво и здраво бебе на финал!

Честита тема да я напълниш с позитивно настроение

Честита темичка, Черешке! Спокойни финални метри и възможно най-леко раждане!

Черешко,честита бебешорска тема.Всичко ще бъде наред с костилката.

Чери, честита темичка!

Да си спокойна, усмихната и заредена с положителна енергия сега и занапред!

Общо взето всичко сме минали през чакане и притеснения в някаква степен, но важното е че крайния резултат си заслужава!!! Най-хубавото и най-трудното нещо

Чери, Честита темичка 

Леки приготовления за голямата среща с вашата принцеса

В другата тема четох за пратката, дано всичко се разреши бързо, стискам палци.

Благодаря за присъствието, момичета  
Особено на тези, които по-рядко се разписват вече  

Продължавам...
Стигнахме до сърчицето  
Прегледа беше за 16 февруари, за щастие за сутринта, защото цяла нощ не можах да спя от нерви и направо нямах търпение да отидем и да чуем присъдата.
Да отворя една скоба - през цялото време абослютно всички прегледи се водеха от различни сестри и доктори, нямах “мой“. Та паднахме се при поредната млада ...май не беше съвсем лекар още.
Още преди да започне самия преглед, ни предупреди, че може да и отнеме време да намери самото ембрионче и да засече пулса, така че да не се стряскаме от мълчанието и. Не е задължително знак за нещо лошо. Добре обаче, явно бебка се беше позиционирала в централната ложа, понеже в момента, когато пусна апарата се усмихна и каза : “Congratulations" и обърна монитора към нас. В този момент, май нямахме кой знае каква емоция.... Картината беше супер ясна, наистина имам едни от най-ясните ехографски снимки, които съм виждала, а вярвайте ми ровила съм мноооооого.
Аз се успокоих, не знам дали е било радост, но направо щях да заспя. Просто физическо отпускане усетих.
Теодор и той се нахили и така. Шоуто приключи набързо.
Каза, че според нея сме извън рисковата група, но все пак да съм с повишено внимание към физическите дейности. Спряха ми прогестероновия препарат, дадоха ми един документ, който да изпратя като се роди бебето и ме “отписаха“ от клиниката. Буквално ми казаха, че вече не съм техен пациент.
Междувременно се бях записала при кварталната акушерка и така, вече бях нейна грижа.
До тук с фактологията.

За емоции, честно не мога много да говоря. Имаше нещо като радост, обаче все пак страха, че преди 12 седмица нищо не е сигурно си ме държеше. Прагматици сме и двамата. Осъзнаваме още случващото се.

Реакциите

Родителите, брат ми и сестра му и най-близките приятели бяха в течение.
По време на самата процедура ни поканиха за кумове и просто кръга на информираните се разширяваше.
Не ми е било драма, нито ще ми бъде кой какво знае и коментира. Стане ли дума си казвам.
Още в деня на трансфера се чух с нашите и аз нещо казах: “И сега ако стане....“ А тате ми каза: “Вече е станало, нали знаеш, че ако не съм сигурен никога няма да ти го кажа, аз обикновено те приземявам“
Ей тия думи може би в най-голяма степен ми повлияха. Също и на майка ми някакви кодове, които намираше във всички ключови дати от самата процедура. Всеки вярваше по неговия начин, обаче проработи. Толкова спокойстие ми вдъхнаха нашите, че направо нямам думи, с които да го опиша. Не знам как успяват винаги да бъдат хората, от които имам нужда.  

Свеки беше тук и щеше да си замине деня, преди официалния тест. Въпреки, че вече няколко дни имах положителни, не исках да и казвам докато е тук, защото буквално щеше да ме побърка.
На последния ден обаче не се сдържах, защото от всички тя се вълнуваше най-много. Имам предвид повече от нас двамата дори. Направо не издържаше. Та сутринта преди да си замине и показах положителния тест и беше радост, скачане, пищене, прегръщане... последвано от цял ден кръжене около мен - “Искаш ли да ти обеля портокал? Сок да ти изцедя? Да отида до магазина за нещо? Искаш ли да ти направя масаж?“ и тн. и тн... Накрая ми остави пари да съм отидела в “най-скъпия салон“   да ми правят косата, ноктите или каквото искам.   Доста е шантава, но пък е искрена.

На свекър ми му пратих снимка от ефографа и написах: “Имаме си тупкащо сърчице“
той ми върна: “Еее чудесно, сега много тупкащи сърца ще има!“ (преди това знаеше, че теста е положителен)

На мама и тате пратих снимка на теста още първия ден.
Тате: “Аз знам, бе дете, с кожата си те усещам!“
Мама: “Стига с тия снимки, нищо не ми зарежда телефона, кажи какво става??? Каквото си мисля ли е???“

На брат ми му пратих снимка с теста и надпис: “Само най-добрите братя ги повишават на вуйчо“
Там реакция почти нямаше, както винаги: “Е ми...добре“  

На сестра му пратих същата снимка с надпис: “Само най-добрите сестри ги повишават на леля“, но два дни по-късно на рождения и ден. Тя се обади веднага, пита дали е просто картинка или е истина и почна и тя да откача на телефона  

След като видяхме сърцето казах и на вас.
На бабите също. Там имаше една история, разказах я в отдушника иначе реакциите бяха нормални. Радват се хората.  

И така... седмиците се занизаха и стигнахме до 12та, направихме първата фетална и тестове за синдромите, всичко беше прекрасно. Надявам се да няма изненади като се роди.
Тогава официално ми заявиха, че шанса нещо да се обърка е много нисък, че всичко изглежда добре и мога да дишам спокойно.
И започнах...  
От тогава до днешна дата, само мога да си пожелая, а и на всеки - такава бременност.
Чевствам се супер, изглеждам добре, нямам нито един от страничните ефекти на бременноста. Изобщо - моята приятелка ме базика, че трябвало да бъда професионална бременна.  Единствено ми заглъхват ушите. Ей много е досадно, ама все нещо трябва да има. Така, че за тази 8-9 месеца нямам много какво да кажа, последния ми преглед беше на 22 май. Просто си се наслаждавах на лятото и на свободното време.
После ще ви разказвам, как разбрахме пола.  

Още преди да разберем, че ще имаме някакво репродуктивно предизвикателство, аз бях убедена, че нещата ще станат когато трябва. Вътрешно знаех какво не е наред и бях убедена, че не изгладим ли нещата помежду си, ако ще 200 изследвания да направим, бебе няма да има.
Бях ви писала преди време, че имаше драма между нас и в нас.
Истината е, че ние се оженихме на етап, когато нормалните хора биха се разделили.
Нямахме какво повече да направим за тази връзка.
Септември 2017 решихме, че е време да седнем и да се разберем и да се разделим без драми.
Той искаше да се прибира в БГ, аз не исках и да чуя и така.
Измислихме план как да станах нещата без ненужни финансови сътресения и решихме да се обадим да откажем процедурата. Това продължи около седмица, накрая някак се разбрахме. С много прост диалог. Който никога преди не сме имали. И решихме, че още има смисъл.
До ноември вече бях убедена, в правилността на решението ми (ни).
Просто бяхме други хора и вкъщи обстановката беше друга. Нямам обяснение, но тогава станахме семейство. И това ми даде допълнителна увереност, че процедурата ще е успешна. Знаех, че е това ни е спирало.
Междувременно се наредиха доста други неща, сменихме работите с постоянни и по-добри, заживяхме в наша къща, достатъчно голяма за дете. Взехме кучето, изобщо изградихме живот, в който можехме да посрещнем детето много по-организирано и лесно.
И съм много благодарна, че се забави. Даде ни времето, което ни беше нужно.

или 

Винаги съм знаела, че ще имам дъщеря. Такова ми беше и усещането от самото начало.
Тук не казват пол преди 16г.с. на частен преглед и преди 20г.с. по здравна каса.
Съответно минутата когато влязах в 16та, вече нямах търпение да знам какво е.
Имахме записан час за събота, но аз не се стърпях и отидох сама още в четвъртък.
Понеже не исках да го разбирам сама, ги помолих да сложат информацията в плик и да я отворим като сме двамата.
Той се прибра доста рано този ден и реално съм го чакала около половин час само. Бях му казала, че съм ходила и той влетя от вратата - “давай плика“.
Нямаше и там голяма емоционалност, той го отвори и изтърси: “Еми... момиче“  . Аз толкова му бях втълпила, че ще е момиче, че нямаше и изненада.
За близките записахме видео, в което пукаме балон и от него изпаднаха розови конфети.
Говорихме някакви глупости преди това и накрая го пукнахме. Супер аматьорско беше, рошави и по пижами в събота сутрин, седнахме на пода и включихме камерата, но пък си е як спомен.

Моя мъж е на всеки преглед с мен, задава въпроси, вълнува се и проявява интерес за неща, за които не съм очаквала. Беше много активен в избора на количка, ходи на лекция за бащи за първи път. Изобщо постоянно го обичам повече и повече като му видя ентусиазма.
Ще присъства на раждането, ще реже пъпната връв и ще е вторият човек, с когото ще направят кожа до кожа. Ако по някаква причина не могат да го направят с мен, ще е първият.

С подготовката от една страна сме готови, от друга сме на никъде.
Всичко е купено, част от нещата са изпрани и готови за бебка, от друга всичко е по пликове, разглобено и насипно.
Тази седмица чакаме хазайката - ще слагаме пожарна аларма, ще правят инспекция на газта, ще сменяме тавана в бъдещата детска и ще лепим плочки в банята. Любимото ми с новородено бебе. 
Просто и тя докато се накани да дойде и ние докато се уверим, че бебка е истинска и ще оставаме в къщата (за сега) ...и стигнахме до тук.

И това е общо взето, седим и си чакаме вече. Следващия ми преглед е в четвъртък, нисък ми е малко хемоглобина и от вчера започнах таблетки, дано да се вдигне до тогава.